Решение № 13654 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2016 г.

Решение № 13654 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от К. М. И., гражданин на Руската федерация, подадена чрез адв. Д. П. П.- САК, против решение № 2692/20.04.2016 г. по адм. д. № 118/2016 г. на Административен съд - С.- град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът не е допуснал до разпит исканите свидетели, които са допустими от процесуалния закон. В нарушение на материалния закон съдът не е приложил КМЧП, а Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, който в случая е неприложим, поради това че чужденецът е без ЕГН. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Л." при СО, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - секретарят на район "Л." при СО, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С оглед обстоятелството, че наследодателят е чужд гражданин с разрешение за продължително пребиваване в България, съдът е разгледал приложимите от КМЧП разпоредби. Обосновано е прието от съда, че след като наследодателят към момента на смъртта си не е имал обичайно пребиваване на територията на България, то при уреждане на наследствените правоотношения от настъпилата му смърт, не следва да се прилагат нормите на българското право. По изложените съображения решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С.- град е образувано по жалба от К. М. И., гражданин на Руската федерация, против отказ на Кмета на район "Л.", СО, обективиран в писмо рег. № АО-94-Т-178/1/ от 10.ХII.2015 г. да издаде удостоверение за наследници на И. М. И., починал на 23.VII.2015 г в гр. К., Руска федерация. С обжалваното решение, Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че се касае за отношения с международен елемент, към които са приложими разпоредбите на КМЧП. Позовал се е на разпоредбите на чл. 91 и чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от КМЧП, уреждащи приложимото право към наследяването на движими вещи и на недвижими имоти от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП под "обичайно местопребиваване" на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В конкретния случай не се установява наследодателят на жалбоподателя да е имал обичайно местопребиваване в Р. Б. - към момента на смъртта си не е бил в страната, няма брак с българска гражданка, не притежавал жилищен или друг имот на територията на Р. Б. или автомобил, регистриран в Р. Б., не се установява, че е живял преимуществено на територията на Р. Б., поради което при уреждането на наследствените правоотношения от настъпилата му смърт, не следва да се приложат разпоредбите на българското право. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него. От фактическа страна по делото е установено, че К. М. И. е подал чрез упълномощено лице заявление за издаване на удостоверение за наследници на И. М. И. с рег. № АО-94-Т-178/7.ХII.2015 г., към което е приложен акт за смърт, издаден на 29 юли 2015 г. в гр. К., Руска федерация. На 10.ХII.2015 г. кметът на район "Л.", СО е издал писмо рег. № АО-94-Т-178/1/ от 10.ХII.2015 г., с което е отказал издаването на исканото удостоверение за наследници, като е посочил, че наследодателят е чужд гражданин, няма никаква регистрация в регистъра на населението, като такъв не попада в групите лица, посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданската регистрация. Видно от Разрешения за пребиваване № 700877818/13.I.2015 г., издадено от МВР, на наследодателя е било разрешено "продължително пребиваване" в Р. Б., издаден му е ЛНЧ с разрешен срок до 02.ХII.2015 г. Съдът неправилно е определил приложимия материален закон - КМЧП. Посочените в решението разпоредби се отнасят до уреждане на наследствени правоотношения с международен елемент, а предмет на настоящото производство е издаване на удостоверение за наследници на починало лице. В случая действително е налице международен елемент, но той е уреден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, който регламентира статута на лицата, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗГР в регистъра на населението се вписват всички български граждани; чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. Б.; както и получилите статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Р. Б.. Разпоредбата на чл. 23 ЗГР постановява, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗГР, електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи: разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община. По отношение издаването на удостоверение за наследници разпоредбата на чл. 24 ЗГР урежда, че те се издават от Общинската администрация въз основа на регистъра на населението. Разпоредбата препраща за реда за издаване и образците на удостоверенията към наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието, а именно - Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. От посочените разпоредби следва, че като лице, имащо разрешение за дългосрочно пребиваване в Р. Б., молителят е имал право да получи удостоверение за наследниците на И. И., само ако последният е имал регистриран постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в дадена община в Р. Б.. Безспорно установено по делото е, че наследодателят е чужд гражданин и няма регистрация в регистъра на населението. Това е и мотивът на административния орган да откаже извършването на административната услуга. Отказът е законосъобразен и поради това правилно административният съд е отхвърлил подадена срещу него жалба. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,