Решение № 15871 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 930/2013 г.

Решение № 15871 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 930/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Софрони Георгиев Атанасов, от гр. София против Решение № 158 от 21.11.2012 г., постановено по адм. дело № 384/2011 г. от Административен съд Ловеч. В жалбата се мотивират съображения за недопустимост, алтернативно- неправилност на съдебния акт и се иска неговото обезсилване, респ. - отмяната му. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Ловеч не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на съдебния акт като постановен по недопустим за разглеждане иск. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установен следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Софрони Георгиев Атанасов иск против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени след 15.08.2011 г. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, безпокойство, причинени от отменен, с влязло в сила решение по НАХД № 1354/2011 г. по описа на РС - Ловеч, електронен фиш за налагане на глоба в размер на 150 лв. и го е осъдил да заплати на ответната страна съдебни и деловодни разноски в размер на 650 лева. За да постанови този резултат съдът е приел иска за допустим по реда на чл. 204, ал. 1 и чл. 203 от АПК във вр. чл. 1 от ЗОДОВ. За да обоснове правния си извод за неоснователност е приел, че електронният фиш, издаден по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК; издаден е от изпълнително-разпоредителен орган в изпълнение на вменена му по закон правораздавателна дейност. От друга страна приел, че твърдяната от ищеца вреда и причинна връзка не са доказани. Решението е правилно като краен резултат и ще следва да бъде оставено в сила при следните допълнителни съображения: Пред първоинстанционния съд е заведена искова молба от Софрони Атанасов срещу ОД на МВР - Ловеч, с която се претендира ответника по иска да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. (не се сочи правно основание), законната лихва (не се сочи първоначална дата), както и разноските в производството. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че вредите са настъпили от отменен, като незаконосъобразен, с Решение (от 08.11.2011 г.) по НАХД № 1354/2011 г. постановено от РС - Ловеч, електронен фиш за налагане на глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. По делото не се спори, че наложеното на г-н Атанасов наказание - глоба в размер на 150 лв. - е било отменено с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки това така изложената претенция правилно е преценена за неоснователна и съответно отхвърлена пред вид особената правна природа на производството по налагане на административни наказания: Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази: В първата фаза се установява административното нарушение, което е вид правонарушение, засягащо реда на функциониране на държавното управление, а втората фаза е свързана с налагането на административното наказание. При налагането на наказание с електронен фиш тези две фази са слети в едно. Това е така, тъй като съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП съставеният и влязъл в сила електронен фиш, който по определението на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е: " ... електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система и въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства", се смята за влязло в сила наказателно постановление. Този акт разкрива сложно функционално съдържание: от една страна електронният фиш (наказателното постановление) установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се произнася по обвинението, като е упражнил своите административно-наказателни правомощия и е наложил съответното наказание. В административно-наказателния процес понятието "наказващ орган" се свързва с правомощието на определена администрация, дадено й от закона, да осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения. Спецификата на тези неправомерни деяния налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания. Това е така, тъй като характерът на тези деяния, в сравнение с престъпленията, разкрива значително по-малка степен на обществена опасност и от друга страна - те са вредни за нормалното и редовно функциониране на различни административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес. Налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление/ел. фиш не е типична административна дейност, поради което крайният акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища (чл. 59 - чл. 63); 2. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт; незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Като се има пред вид казаното по-горе за правната природа на наказателното постановление се налага извод, че отговорността за вредите, произтичащи от такъв род актове следва да се реализира по общия исков ред. Предвид развитите по-горе съображения искът на касатора правилно е бил отхвърлен, тъй като нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намира приложение. По изложените съображения съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,