Решение № 8148 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2016 г.

Решение № 8148 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2016 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез пълномощника адв. П. Б., против Решение № 884/21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 419/2016 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 14-113230/07.08.2014 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - гр. В.. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена заповедта за налагане на ПАМ, както и частта, в която дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Ответникът - Зам. Директора на ТД на НАП В., чрез ст. юрк. А. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 1310/08.02.2016 г., постановено по адм. д. № 14873/2014 г., Върховен административен съд е обезсилил Решение № 2552 на Административен съд - В., от 07.11.2014 г., постановено по адм. д. № 3006/2014 г. и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на Административен съд – В. при спазване указанията на чл. 224 АПК. При новото разглеждане Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 14-113230/07.08.2014 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - гр. В.., с която на [фирма]", на основание чл. 118 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. с нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – ресторант "С. с. ", находящ се в [населено място], [улица], за срок от 15 дни и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 28.06.2014 г. за извършено плащане на обща стойност от 7, 60 лв., заплатено с банкнота от 10 лв., не е издаден фискален бон от въведен в експлоатация в обекта ЕКАФП, като нарушението е за пръв път и е установено с АУАН № F 116187 от 04.07.2014 г. Касаторът намира за необосновани изводите на съда досежно наличието на мотиви в обжалваната заповед относно срока, за който се налага принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни. Също така, жалбоподателят твърди, че за издаването на процесната заповед липсват фактически и правни основания. За да отхвърли жалбата, съдът е счел, че заповедта съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ, който в случая е в размер на 15 дни. В тази връзка визираните от съда основания на заповедта са тези относно "неиздаването на фискална касова бележка, значимостта на допуснатото нарушение, обект на защитата по Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и преустановяване на административни нарушения от подобен вид". Съдът е счел, че цената на покупката, за която не е издаден фискален касов бон е без значение за крайния резултат. Така постановеното решение е правилно. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали обжалваната заповед съдържа мотиви за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е спазен принципа за съразмерност и дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. В процесния случай съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на средния размер на ПАМ за срок от 15 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, макар и общо формулирани, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Основанията са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. В негова тежест е било да сочи доводи и доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган основания, в която връзка не са сочени доказателства, не са правени доказателствени искания. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат за юрисконсултско възнаграждение и в полза на ответника по касация, тъй като няма данни да е представляван от упълномощен от него юрисконсулт. Постъпилото писмено становище в касационното производство е изготвено от юрисконсулт, упълномощен от изп. директор на НАП, който не е страна в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,