Решение № 2965 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 897/2015 г.

Решение № 2965 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 897/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Станимир Петков от гр. Елхово, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Стойчева срещу решение № 108 от 12.12.2014 г. по адм. д. № 232/2014 г. на Административен съд-Ямбол. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Елхово, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационен контрол решение по чл. 215, ал. 7 ЗУТ и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-969/14.10.2014 г. на кмета на Община Елхово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "сграда за обитаване" в ПИ000529 и ПИ 000292,изграден без строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж/, в терен чужда собственост и без ПУП. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, за който не се представят строителни книжа и не се твърди наличието на такива, а искането за издаване на Удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ е отхвърлено в изричен отказ на главния архитект на Община Елхово. Изложени са подробни мотиви за спазено изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на оспорената заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж "сграда за обитаване" попада в приложното поле на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2/09.04.2014 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство- такива не се представят. Установено е, че строежа е от тухлена зидария със скатен профил, състоящ се от дневна с барбекю, спални, санитерен възел и веранда с дървени колони, т. е. строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, за който съгласно ал. 3 на същата разпоредба се изискват съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и ПУП. Освен това нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ изрично визира изискуемостта и на строително разрешение. С оглед на това се явява неоснователен доводът по касационната жалба за нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В оспорената заповед е изрично визирано правното основание по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, както и това по т. 2,като фактическите мотиви изчерпателно визират и съпътстващи нарушения - "без документи за собственост на земята, без промяна на предназначението и без протокол за определяне на строителна линия и ниво". Предвид изложеното и безспорното обстоятелство, че процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, изводът на административният съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, подлежащ на премахване е законосъобразен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от пълномощникът на ответника се явява основателно предвид изхода на делото, поради което касатора следва да заплати разноските за настоящата инстанция в размер на 150 лв, съставляващи дооворено и надлежно внесено адв. възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 29.10.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,