Решение № 13603 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2020 г.

Решение № 13603 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Асеновград, представляван от ст. юрисконсулт Е. Цветанова против Решение № 757/14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3820/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отменил отказа на кмета на Община Асеновград, обективиран в писмо изх. № 94-Г-430/18.11.2019 г., постановен по заявление с вх. № 94-Г-430/25.10.2019 г., депозирано от Г. Тоцев за заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Преписката е изпратена на кмета на Община Асеновград за ново произнасяне по заявлението при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, като се иска от съда да бъде постановено друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Г. Тоцев срещу отказа на кмета на Община Асеновград да завери молбата-декларация за обстоятелствена проверка. Ответникът – Г. Тоцев чрез упълномощен процесуален представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба, която следва да се отхвърли. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Пловдив е отказ на кмета на Община Асеновград, обективиран в писмо изх. № 94-Г-430/18.11.2019 г., постановен по заявление с вх. № 94-Г-430/25.10.2019 г., депозирано от Г. Тоцев за заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. От фактическа страна е установено, че въз основа на подадено от Г. Тоцев заявление с вх. № 94-Г-430 от 25.10.2019 г. до кмета на Община Асеновград, ответникът по касация е поискал да му бъде издадено удостоверение, че ПИ с идентификатор 99087.224.44, находящ се в р-н Горни Воден, общ. Асеновград по КККР, одобрен със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед №КД–14-16-328/28.06.2007 г. на началника на СК – Пловдив, с адрес на ПИ местност "Баш колиба", с площ 1801 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), не е актуван като общинска собственост. Заявителят изрично е посочил, че изисканото удостоверение му е необходимо за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и ще му послужи пред нотариус, като са приложени скица на имота, два броя молби-декларации с опис на имота и посочени свидетели, както и удостоверение за данъчна оценка. Кметът на Община Асеновград се е произнесъл по постъпилото заявление, като е постановил отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-Г-430/18.11.2019 г. до заявителя, в което е отбелязано извършено съгласуване с директора на Дирекция УОАТ и главен експерт в Дирекция УОАТ. В писмото е отразено, че имотът не е актуван като общинска собственост, макар в кадастралния регистър същият имот да е отбелязан като собствен на Община Асеновград, а в плана на новообразуваните имоти за местност "Баш колиба", землище кв. Горни Воден, одобрен със Заповед № 696/15.12.2004 г. на Областния управител на Област Пловдив - като собственик на имота да е посочен И. Хаджибечев. Административният орган е приел, че поради констатираното, исканата заверка не може да се извърши. В оспореното пред настоящата касационна инстанция решение, Административен съд Пловдив е счел, че отказът на кмета на Община Асеновград е достатъчно мотивиран, но е издаден при нарушаване на материалноправните разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е установил, че кметът е сезиран с молба за извършване на административна услуга от заявителя Тоцев, който има правен интерес от издаване на индивидуалния административен акт. Приел е, че административният орган в случая е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да удостовери в справката-декларация действителното положение - съобразно наличните данни - за собствеността върху имота, съгл. книгите за регистрация на общинската собственост. Така заверената справка с удостовереното в нея е трябвало да послужи на заявителя пред нотариус в рамките на производството по чл. 587 ГПК. По този начин, съгласно мотивите на оспореното решение, кметът на Община Асеновград е нарушил материалния закон, отказвайки да предостави изисканото удостоверение. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обоснована преценка на събраните доказателства и тяхната относимост към приложимата правна уредба, при което правилно е приложил материалния закон. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на АПК. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Административен съд Пловдив за характера на заявената административна услуга – удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. По делото не е спорно, че ответникът по касация е поискал от кмета на Община Асеновград заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посочения имот (ПИ с идентификатор 99087.224.44, находящ се в р-н Горни Воден, общ. Асеновград ) е записан като общинска собственост в книгите за регистрация на общинската собственост. Заявителят е посочил, че заверката му е необходима във връзка с производство по чл. 587 ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поради това, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че молителят има правен интерес от заявяването на исканата услуга. В конкретния случай, кметът е установил, че процесният недвижим имот е записан в кадастралните регистри като общински. Независимо, че от представената административната преписка не се установява съставяне на акт за общинска собственост за имота, касаторът е следвало да издаде удостоверение относно обстоятелството дали имотът е общинска собственост или не. Кметът на Община Асеновград е бил длъжен да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с обстоятелствата, такива, каквито ги е установил при извършената от него проверка, без последният да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. В конкретния случай административният орган установява, че е налице конкуренция на права между поне три лица, но той не е могъл да откаже извършването на услугата, тъй като преценката за претендираните права върху имота следва да се извърши от нотариуса по реда на чл. 587 ГПК в рамките на обстоятелствената проверка. Правилен е изводът на Административен съд Пловдив, че обратното би довело до неоснователно засягане правата на молителя и препятстване защитата на тези права, поради факта, че кметът е единствения орган, на когото законът е възложил процесните удостоверителни функции. Неоснователни са следователно оплакванията на касатора, че отказът на кмета за заверка на молбата-декларация представлява произнасяне по същество. От съдържанието на постановения отказ е видно, че кметът е извършил по същество проверка, която е следвало да извърши друг орган – нотариусът в рамките на охранителното производство по съставяне на нотариален акт. Отказът на кмета на Община Асеновград за извършване на заявената административната услуга по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на имота, представлява превратно упражняване на власт от административния орган. Неотносими са изложените оплаквания в касационната жалба за обстоятелството, че образецът на молбата–декларация допуска отбелязване и заверка само на констатацията, че даден имот (предмет на обстоятелствена проверка) не е общинска собственост, поради което в конкретния казус и с оглед наличните данни в кадастъра, изискваната услуга законосъобразно не била предоставена. Кметът на Община Асеновград е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга и той е бил длъжен да я извърши при редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Исканата услуга се състои в установяване на определени и посочени по-горе обстоятелства и отбелязването им в съответния раздел на молбата-декларация, а именно: има ли съставен акт за собственост за конкретния имот, както и да се посочи актът, ако такъв е налице. Съгласно Закона за общинската собственост, актовете за общинска собственост се вписват в актови книги, които са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е общинска собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. В настоящия случай, постановеният отказ правилно е отменен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд Пловдив е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена изцяло. На тази страна се следват разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото в размер на 700 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение