Решение № 9825 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2017 г.

Решение № 9825 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Ш. Н. А., гражданин на Ирак, подал касационна жалба срещу решение № 5497 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 6501/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 10905/30.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Ш. Н. А., гражданин на Ирак, по вероизповедание йезид, по народност - кюрд, е напуснал страната си на произход нелегално три месеца преди незаконно да влезе на територията на Р. Б., преминавайки през Турция. Чужденецът е задържан в землището на град Т. на 6.10.2016 г. С молба вх. № 3100/20.10.2016 г. на РПЦ - С., Ш. Н. А. поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. На 31.01.2017 г. било проведено интервю, по време на което той посочил, че е напуснал Ирак поради страх от "Ислямска държава", защото там имало война, нямало работа и живеят под наем със съпругата му. По време на интервюто Ш. Н. А. заявил, че в страната му на произход не е имал проблеми поради етническата си принадлежност или изповяданата от него религия, не е членувал в политическа партия, организация или военна групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията и полицията. Посочил е, че лично не е получавал заплахи и не му е оказвано насилие. Изрично е заявил, че целта му е Германия, където се намират всичките му роднини, като подал молба за закрила тук, за да може да достигне до крайната си цел. С решение № 10905/30.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Н. А. поради липсата на условията, предвидени по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците . От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел изцяло мотивите на административния орган, че изложените от него причини за напускане на страната по произход не разкриват нужда от предоставяне на статут. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е анализирал подробно данните от бежанската история и доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Според данните по преписката, Ш. Н. А. не е бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е имал проблеми поради етническата си принадлежност или изповяданата от него религия, не е членувал в политическа партия, организация или военна групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията и полицията. Посочил е, че лично не е получавал заплахи и не е бил обект на насилие. В проведеното с него интервю, той изрично е заявил, че целта му е Германия, където се намират всичките му роднини, като е подал молба тук, само за да може да достигне до крайната си цел. Дори и да заявява наличието на заплахи, свързана с войната в Ирак, той не е преживял насилие и акцентира на липсата на работа и собствено жилище в Ирак, което е указание за икономически причини за напускане на страната. Касационната инстанция споделя и извода на административния съд за липсата на необходимост от предоставянето на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Първоинстанционният съд е обсъдил и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз и е достигнал до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. През декември 2017 г. Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години, така че сочената от жалбоподателя причина за напускане на страната следва да се счита отпаднала. По данни от представената от дирекция "Международна дейност" към Държавната агенция за бежанците справка, все по-голям брой хора се завръщат в Ирак, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане. Посочено е, че хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило в сравнение с 2017 г., въпреки че все още има съществени хуманитарни нужди. Посочено е, че от началото на кризата 3,8 милиона души са се завърнали по домовете си, но към май 2018 г. все още има над 2 милиона иракчани, които са в положение на вътрешно-разселени лица. Признак за стабилизиране на ситуацията в страната са и проведените през май 2018 г. в Ирак парламентарни избори. Полетите от и до летището в град А., И. К., са възстановени. И. К. продължава да приема много вътрешно разселени лица, като най-много такива се приемат в градовете Дахук, Арбил и Сюлеймания. Преценени в съвкупност, всички тези факти подкрепят преценката на съда, че кандидатът за статут не се нуждае от търсената закрила и при завръщането си в страната няма да бъде изложен на риск от преследване или опасност от тежки посегателства. При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд