Решение № 2105 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2015 г.

Решение № 2105 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пепа Георгиева Петкова, от гр. Трявна, против решение № 34/29.04.2015 г. по адм. дело № 270/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: началника на СГКК - гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Стефан Събчев Стоянов и Лалка Събчева Минкова, чрез пълномощника им - адв. Спиридонова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците: Илия Петков Драгановски и Мария Събчева Драгановска, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Ловеч е отхвърлил жалбата на Пепа Георгиева Петкова, против Заповед № КД-14-11-1033/11.07.2013 г. на началника на СГКК-Ловеч, като неоснователна и е осъдил същата да заплати на заинтересованите страни Минкова и Стоянов разноски по делото. Заповедта е издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 34/2000 г./ и с нея е одобрено изменението на КККР на гр. Априлци, по заявление на Стефан Събчев Стоянов и приложени към него документи-влезли в сила съдебни решения. С одобреното изменение са: нанесени нови поземлени имоти с идентификатори накрая 52 и 30, собственост на заявителя и Лалка Събчева Минкова, 53 - собственост на оспорващата Петкова и 31 - без установен собственик; променени са границите на съществуващи обекти с идентификатори накрая 22 - собственост на заинтересованите страни - Драгановски, 23 - собственост на оспорващата и 2 - без установен собственик; извършена е промяна в КР относно данните за собствениците на ПИ с идентификатори накрая 52, 53 и 30. Оспорващата Петкова не е била съгласна с обособяването на нов имот № 53, от площа на собствения й бивш имот 23 / с площ от 1745 кв. м./, който се разделя на два имота - на имот 23 / с 450 кв. м. площ/ и на имот 53 / с площ от 421 кв. м./, поради което е обжалвала заповедта. Съдът, след като е анализирал данните по делото, заключението на СТЕ и е обсъдил доказателствената сила на представените влезли в сила съдебни решения на РС-Ловеч, на ОС-Ловеч и на ВКС, по разрешен вещно-правен спор между настоящите заинтересовани страни - Стефан Събчев Стоянов и Лалка Събчева Минкова, от една страна и Илия Петков Драгановски и Георги Петков Драгановски, от друга, относно ливада от 1 210 кв. м., в м."Юрта", землище на гр. Априлци-центъра, мах."Касалиите", при граници, обозначени с буквите АБДЕ от скицата на вещото лице по гр. д. № 171/1994 г. на РС-Троян, маркирана със син цвят, идентична на новозаснети с оспорената заповед ПИ с идентификатори накрая 52 и 30, с правно основание чл. 109а и чл. 108 от ЗС, е приел, че заповедта е законосъобразна. Според съда представените по делото съдебни решения, с които исковете за граници и собственост на настоящите заинтересовани страни срещу Илия Петков Драгановски и праводателя на оспорващата - Георги Петков Драгановски са уважени, представляват годно правно основание за изменение на КККР на гр. Априлци, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /Д. в. бр. 34/2000 г./, в хипотезата на непълнота, тъй като към 2007 г., когато е била одобрена първоначалната КККР на гр. Априлци, тези решения са съществували, поради което имота на Стефан Стоянов и Лалка Минкова е следвало да бъде нанесен, съобразно тях, което не било направено. Съдът е отхвърлил оплакването на Петкова за нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР /Д. в. бр. 29/2006 г./, поради неподписване на съставения АНГ от всички заинтересовани собственици, като неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62, ал. 5, предл. първо от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, която предвижда, че АНГ не се подписва от тези лица, при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквото в случая е налице. Отделно е мотивирал изводи за задължителния характер на влезлите в сила решения относно разрешения материално-правен спор за имота по отношение на оспорващата, като наследник на Георги П. Драгановски, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК. Позовавайки се на заключението на СТЕ съдът е приел, че в графичната й част заповедта е също законосъобразна, тъй като двата новозаснети имота, отговарят на имота по скицата на вещото лице по гр. д. № 171/1994 г. на РС-Троян и по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч, като неразделна част от влезлите в сила решения по тези дела. Отхвърлени са и оплакванията за нищожност на заповедта, поради наличие на влязъл в сила мълчалив отказ, предхождащ издаването й, както и поради липса на документи за собствност на заявителя, с подробно изложени от съда мотиви. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неоснователност на подадената жалба. Предмет на същата е била заповед на началника на СГКК-Ловеч, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Априлци, по заявление на ответника Стефан Стоянов, извършено на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 34/2000 г./. По делото е установено, че предмет на изменението са новозаснети два имота с идентификатори накрая 52 и 30, с обща площ 1067 кв. м., с промяна площа и границите на съществуващи имоти 23, 22, и 2 по одобрената КККР на гр. Априлци. Изменението е допуснато по искане на собствениците на тези два нови имота, с приложени титули за собственост - решение на ПК-гр. Априлци и влезли в сила решения по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч, по вгр. д. № 363/2001 г. на ОС-Ловеч и по гр. д. № 1259/2002 г. на ВКС, IV г. о. С първото от тези решения РС-Ловеч е признал за установено по отношение на Георги Пектров Драгановски и Илия Петков Драгановски, че Лалка Минкова и Стефан Събчев Стоянов са собственици на недвижим имот: ливада от 1210 кв. м., в м."Юрта, мах."Касалиите, землището на гр. Априлци-центъра, с граници по буквите А, Б, д и Е от скицата на в. лице по гр. дело № 171/94 г. на РС-Троян, представляваща неразделна част от това решение, като иска на последните по чл. 108 от ЗС, относно същия имот и за обезсилване на нот. акт № 186/88 г. и нот. акт № 187/88 г., са отхвърлени. С второто от тези решения ОС-Ловеч е отменил първото решение на РС-Ловеч, в отхвърлителната му част и вместо него е постановил друго, с което е уважил изцяло иска по чл. 108 от ЗС и за отмяна на нот. акт № 186/1988 г. на РС-Троян и нот. акт № 187/1988 г. на РС-Троян, като е осъдил ответниците Илия и Георги Драгановски да предадат на Лалка Минкова и Стефан Стоянов собствеността и владението върху гореописаната ливада. С отменения от съда нот. акт № 186/88 г. на Георги Драгановски /наследодател на касатора/, последния е признат за собственик на около 800 кв. м. от процесната ливада. В останалата му част решението на РС-Ловеч не е било обжалвано и е влязло в сила още през 1999 г. С последното, трето поред, съдебно решение № 1521/13.08.2003 г. по гр. д. № 1259/2002 г. на ВКС, четвърто отделение, съдът е отменил второто решение по гр. д. № 363/2001 г. на ОС-Ловеч, в частта му, с която са отменени нот. актове № 186/88 г. и № 187/88 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска на Лалка Минкова и Стефан Стоянов за отмяна на тези два нот. акта. В останалата му част, по отношение уважения иск за собственост по чл. 108 от ЗС, ВКС е оставил в сила решението на ОС-Ловеч. С това решение на ВКС, влязло в сила на датата на обявяването му - 13.08.2003 г., окончателно е бил разрешен спора за материално право между наследодателя на касаторката и ответниците Лалка Минкова и Стефан Стоянов, относно процесния недвижим имот, в полза на последните двама. От заключението на СТЕ правилно е установена идентичността на имота - предмет на цитираните по-горе съдебни решения, с новозаснетите два имота № 52 и № 30 - предмет на оспорената заповед за изменение на КККР на гр. Априлци. Вещото лице заключава, че двата ПИ № 52 и № 30 графично отговарят на местоположението на имота по скицата на в. л. - неразделна част от решение № 89/15.02.1999 г. по гр. д. № 847/1998 г. на РС-Ловеч и гр. д. № 171/94 г. на РС-Троян. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като с нея, при условията на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /Д. в. бр. 34/2000 г./ е одобрено изменението на КККР на гр. Априлци, като са нанесени два нови поземлени имота, отговарящи на собствеността на ответниците Минкова и Стоянов, по влезлите в сила съдебни решения. Правилни са и другите изводи, че при такова изменение на КККР, почиващо на влезли в сила съдебни решения, съставения АНГ по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР /Д. в. бр. 29/2006 г./ не се подписва от другите заинтересовани собственици, съгласно чл. 62, ал. 5, предл. първо от цитираната Наредба № 3/2005 г. Поради изложеното неоснователни са оплакванията на касатора, за нищожност на оспорената заповед, поради издаването й при наличието на влязъл в сила мълчалив отказ. По това оплакване, направено и пред решаващия съд, последният е изложил подробни мотиви за неоснователността му, които се споделят изцяло, без да е нужно да се повтарят. Неоснователно е и другото оплакване за незаконосъобразност на заповедта, поради наличието на друга, влязла в сила заповед на ИД на АГКК, потвърдена с влезли в сила решения по адм. д. № 286/2007 г. на АС-Ловеч. Другата заповед, съгласно установеното от съда, е за одобряване на първоначална КККР на гр. Априлци от 2007 г. и тя, съгласно посоченото от съда, представлява различен от процесната заповед административен акт, който не е пречка за издаването й. Неоснователно се поддържа, че влезлите в сила решения на съдилищата, не са противопоставими на касатора, по аргумент от чл. 298, ал. 1 и 2 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Накрая не намира опора в доказателствата по делото и оплакването, че процесното изменение е предприето, без заявителя да е установил собственическите си права върху двата новозаснети имота. И по това оплакване първоинстанцинния съд е изложил мотиви, които се споделят изцяло. Влязлото в сила съдебно решение на ОС-Ловеч по иска по чл. 108 от ЗС, разрешава със сила на присъдено нещо вещно-правния спор между страните и то е достатъчно, за да легитимира заявителя Стоянов и Минкова за собственици на имота - предмет на това решение. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба, на ответниците Минкова и Стоянов следва да се присъдят разноски в касационното произоводство, за сметка на касатора, в размер на 600 лева, съгласно представения Списък на разноските и Договор за правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение