Решение № 6417 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2009 г.

Решение № 6417 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото пред петчленния състав на Върховен административен съд, Втора колегия, е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С решение № 14014/16.12.2008 г. , постановено от тричленен състав по адм. д. № 11010/2008 г. на ВАС, Седмо отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Агенция за социално подпомагане в гр. София, ул. "Триадица" № 2, подадена срещу Решение № 171/21.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.) Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител адв. Дамян Францов, надлежно упълномощен, като се иска отмяната му с оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на ответника Комисия за защита от дискриминация счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът СНЦ "Център за независим живот", конституиран в първата инстанция като заинтересувана страна, не се представлява и не е изразил становище по жалбата. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от заинтересувана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Обжалваното пред първата съдебна инстанция Решение № 171/21.07.2008 г. на КЗДискр. е издадено по преписка № 158/2007 г. на КЗДискр., обективираща образувано по сигнал на СНЦ "Център за независим живот" административно производство по Глава четвърта от ЗЗДискр. С административният акт е установено, че при осъществяване на дейността си Агенцията за социално подпомагане гр. София, в качеството си на юридическо лице, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградите на Дирекциите "Социално подпомагане", находящи се на територията на гр. София, ул. "Освобождение" № 25, ул. "Васил Петлешков" № 41 и ул. "Ами Буе" № 79, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр. се смята за дискриминация, за което и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., отправени са му предписания на основание чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за преустановяване дискриминацията по признак "увреждане" и за предприемане в 3-месечен срок необходимите действия за изграждане достъп за хора с увреждания до сградите на Дирекциите "Социално подпомагане" на посочените адреси. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че изводът на специализираният орган за извършена от юридическото лице дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. е обоснован и в съответствие със събраните в административното производство доказателства, които жалбоподателят не е оборил с надлежни и допустими доказателствени средства. Определил е като ирелевантни към формирания извод за наличие на недостъпна за хората с увреждания архитектурна среда в офисите на процесните териториални структури доказателствата за предприети от Агенцията за социално осигуряване мерки по изготвяне на проект за усвояване на средства за ремонт и поддържане в рамките на Оперативна програма "Регионално развитие", а обслужването на хората с увреждания по домовете и на място от служителите на съответните дирекции е преценил като незаместващи правото на тези лица лично да упражняват правата си. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. смята се за дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Не е било спорно, че офисите на Дирекциите "Социално подпомагане" -териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане гр. София, находящи се находящи се в гр. София, ул. "Освобождение" № 25, ул. "Васил Петлешков" № 41 и ул. "Ами Буе" № 79, са публични места. Достъпът на хората с увреждания до тях е свързан с осъществяване дейностите, визирани в чл. 16 от Устройствения правилник на Дирекциите "Социално подпомагане" и по вложения в законовия текст смисъла следва да се разбира като възможност за лично и непосредствено посещаване на съответните служби в тези териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане. Не е било спорно нито пред КЗДискр., нито пред първата съдебна инстанция, че хората с увреждания не само са затруднени, но и въобще не могат лично и непосредствено да посетят процесните дирекции- към едната от тях се достига чрез 11 броя стъпала и не е изградена рампа, а другите две се намират на етажи, към които няма осигурен асансьор за лица с увреждания. Тези факти не се оспорват и в касационната жалба, вместо това касаторът излага причини и обстоятелства за съществуващото положение, които правилно първоинстанционният съд е приел за ирелевантни при преценката за наличие на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. Обстоятелството, че е създадена организация за обслужване на лицата с увреждания извън съответните дирекции, не игнорира липсата на възможност за личен и непосредствен достъп до офисите и до служителите на тези дирекции и това е достатъчно да обоснове извода за нарушение на ЗЗДискр . От своя страна, този извод е предпоставка за прилагане на санкцията по чл. 80, ал. 2 и на ПАМ по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., които се явяват правно обосновани и материално законосъобразни. Неоснователно касаторът твърди, че съдът не е взел предвид предприетите от него действия и положените усилия за подобряване на непригодната за хора с увреждания архитектурна среда. Тези обстоятелства, макар и неотносими към извода за наличие на дискриминация по посочения законов текст, са отчетени при определяне на имуществената санкция и при нейното потвърждаване от съда. КЗДискр. е взела предвид осигурената достъпна за хората с увреждания архитектурна среда в други, намиращи се в София териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане в гр. София, както и предприетите, макар и в начален стадий, мерки за осигуряване на средства за цялостно решаване на проблема, включително и в процесните три дирекции, затова е определила имуществената санкция в размер под средния, предвиден в чл. 82, ал. 2 ЗЗДискр. Пропускът да мотивира тези съображения е несъществен, тъй като основанията за това се извличат от приетите и описани в обстоятелствената част на административния акт доказателства. Макар съдът също да не е изложил изрични мотиви в тази насока, обстоятелството, че е потвърдил изцяло административният акт е индиция, че е възприел установените с тези доказателства факти като смекчаващи отговорността на юридическото лице. Предвид изложеното, при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебният акт, касационната жалба се явява неоснователна и петчленният състав на Втора колегия, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалният кодекс