Решение № 12429 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2014 г.

Решение № 12429 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "МСЕ Индустриалтехник" ЕООД, гр. Варна, подадена чрез адв. Георги Амуджиев, срещу Решение № 3175 от 12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3257/2012 г. на Административен съд - Варна. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031200263/4.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 344/3.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, (с ново наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"), с която са установени задължения за ДДС за д. п. м. 07/2010 г. главница в размер на 195 583,00 лв. и лихви в размер 33 154,43 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "МСЕ Индустритехник" ЕООД, гр. Варна срещу РА № 031200263/4.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение № 344/3.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за д. п. м. 07/2010 г. главница в размер на 195 583,00 лв. и лихви в размер 33 154,43 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, както и представените такива в хода на съдебното производство. Констатирал е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактура № 1/21.07.2010 г. с данъчна основа 977 915 лв. и ДДС - 195 583 лв., издадена от "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД, имаща за предмет - услуга по договор. Съдът е установил от доказателствата по делото, че РЛ в качеството на възложител е сключил на 5.01.2010 г. договор с "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД (л. 159). В договора е уговорено, че изпълнителят организира на европейския трудов пазар съответните процедури за подбор на около 50 до 100 технически специализирани работника и резервна работна ръка за намаляване риска от недостиг; подборът на технически персонал се извършва на принципа "най-добрата квалификация" за общоприетото работно възнаграждение в Централна Европа; Изпълнителят контролира и консултира наетите работници на строителната площадка по всички лични и договорни въпроси; Изпълнителят е на разположение на Възложителя за целия период на изпълнение на монтажните дейности за въпроси, отнасящи се до техническите работници, за консултации и дискусии с работниците и е отговорен за постоянното присъствие на нужния във всички етапи на монтажните дейности технически персонал и т. н.. Договорената цена е 500 000 евро без включен ДДС. Със споразумение към договора от 5.01.2010 г. от 21.07.2010 г., страните са договорили възложителят ("МСЕ Индустриалтехник" ЕООД) да заплати обща сума в размер на 100 000 евро, която сума представлява размера на ДДС по издадената фактура от 21.07.2010 г. и по т. 3.2.2 основното искане по фактурата в размер на 500 000 евро да се заплати наведнъж или на няколко частични суми при икономическа и финансова възможност на възложителя в срок до 31.12.2014 г. (л. 161). Представен е приемо-предавателен протокол (л. 157) от 6.12.2009 г. (с дата преди сключването на договора), за предаване на 3 бр. папки със съдържание необходимите подробни планове и документи, като изчисленията, проекти, описание на услугите, количествата и маса, за персонал и за монтажа на преливни тръби /SH1, последством специални стоманени тръби и специална заваръчна техника. Ревизираното дружество е представило папки с кореспонденция с "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД /стр. 452-545/, като въз основа съдържанието на изпратените по електронна поща писма е видно, че е коментирано предимно забавянето от Алстом на плащанията, както и изпращането на справки от жалбоподателя за отработените часове на работниците. На 21.07.2010 г. е извършено плащане по банков път от жалбоподателя към доставчика на сума в размер 1 173 480 лв. - левовата равностойност на 600 000 евро с посочено основание "по ф-ра № 1/21.07.2010 г.", като на същата дата от "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД са върнати 977 900 лв. - левовата равностойност 500 000 евро, с основание "погрешно въведена сума", счетоводно отразена в с/ка 499 /стр. 131, 125/. Съдът е установил, че на 27.11.2009 г. е сключен договор между "МСЕ Индустриалтехник" ЕООД и МСЕ Берлин Гмбх от 27.11.2009 г. (л. 172-167) за обект Монтажни работи секция под налягане Тец Марица (идентичен с обекта по договора с "Алстом България" ЕООД, /. Констатирал е също така, че между жалбоподателя в качеството му на изпълнител и "Алстом България" ЕООД е сключен договор за изработка за обект Монтажни работи секция под налягане ТЕЦ Марица, с местоположение AES-3С Марица Изток 1 - П. П., Гълъбово (л. 424 и слд.), като към дейностите и задълженията на изпълнителя спадат и осигуряване на необходимия за осъществяване на поръчката технически персонал. В съдебното производство РЛ е представило протоколи с посочен възложител "МСЕ Индустриалтехник" ЕООД и изпълнител "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД от 12.01.2010 г., 5.02.2010 г., 5.03.2010 г., 20.04.2010 г., 19.05.2010 г., 9.06.2010 г., 9.07.2010 г. и 4.08.2010 г. (л. 41-65), в които в табличен вид е отразен номер на поръчката от Алстом, период, строителна площадка, персонал (име), дейност, цена на час, общо часове, нормални работни часове, базисна цена 80% и отчетна стойност Алком. Съдът е приел, че въз основа на представените от жалбоподателя доказателства не може да бъде обоснован извод, че "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД е извършило някоя от дейностите посочени в т. 2 на договора. Според съда приетите по делото протоколи представляват една таблица, чието съдържание не може да обоснове по никакъв начин извода, че тези посочени работници са били наети именно със съдействието на "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД. Таблици със същото съдържание са представени при изискването на документи от "Алстом България" ЕООД, но в тях е посочено само наименованието на дружеството жалбоподател. Наред с това съдът е посочил, че същите след като са представени едва в съдебното производство не следва да бъдат кредитирани, тъй като са документи без достоверна дата. Според първоинстанционния съд протоколите и кореспонденцията между лицата Ланге и Гинтер са единствените преки доказателства, които се представят за установяване на доставката, но от съдържанието им не може да бъде изведен извод за реално извършена услуга. В посочената кореспонденция не се обсъжда свършената от "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД работа, нито става ясно как, с какъв ресурс и какво точно е извършил като изпълнител по договора. Представените документи относно сделката с "Алстом България" ЕООД също не обосновават извод, че "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД е извършил услуга в полза на жалбоподателя, тъй като дори и данните по представените протоколи от жалбоподателя (с молбата на л. 36) и тези представени от "Алстом България" ЕООД да съвпадат, не може да се формира извод, че посочените в тях служители са били наети именно със съдействието на доставчика по спорната фактура. Приети са доказателства, че услугата по набирането на персонал е била превъзложена на "МСЕ Берлин Гмбх", поради което съдът е приел, че в случая не е ясно, какво е наложило сключването на договор и с "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД. Извод за реалност на услугата според съда не може да бъде обоснован и въз основа на представения приемо-предавателен протокол (л. 157) подписан между РЛ и доставчика за предаване на планове и документи, тъй като същият е с по-ранна дата - 6.12.2009 г. от датата на сключване на договора, поради което е невъзможно да установява факти относно неговото изпълнение. Отделно от това в хода на извършените насрещни проверки не са представени доказателства относно това, какви точно по вид и обем консултации са извършени от страна на доставчика. Заключението на ССчЕ също не доказва реално изпълнение на услугите. С оглед изложеното съдът е счел, че законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит на дружеството, като в тази връзка съдът се е позовал и на т. 43, 44 и 45 от мотивите на решение по дело С - 246/08 на СЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът твърди, че съдът е тълкувал превратно доказателствата и процесуалното поведение на РЛ. Счита за необоснован извода на съда за липса на реално осъществена доставка на услуга. Според касатора обстоятелството, че на обекта са работили и работници, осигурени от "МСЕ Берлин" по никакъв начин не разколебава твърдението, че част от работата е била извършена от "Лива Конзалт", след като е установено в счетоводството на РЛ, че за същата такава работа е платено и на "МСЕ Берлин". Обстоятелството, че при извършената от ревизиращите насрещна проверка доставчикът не е открит на адреса, същия не е представил доказателства във връзка със спорната доставка, както и доказателства за материална и кадрова обезпеченост, не следва да налага извод за липса на реално осъществена услуга. Горните възражения са неоснователни. В случая липсва спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Предмет на спора е доколко описаните услуги в договора от 5.01.2010 г., сключен между "МСЕ Индустриалтехник" ЕООД и "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД, са реално осъществени. В процесния казус съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, включително и заключението на приетата по делото ССчЕ. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ревизираното лице следва докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на услуга по фактурата, по която е упражнил право на данъчен кредит. При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Анализирал е подробно в мотивите на решението възникналите облигационни отношения между РЛ и доставчика, както и договорните отношения на РЛ с "Алстом България" ЕООД и МСЕ Берлин. В хода на административното и съдебното производство дружеството - жалбоподател се е опитало да докаже, че неговият доставчик е организирал дейност по подбор на технически персонал, който е следвало да работи на обект на "Алстом България". Съгласно уговореното в договора "Лива Конзалт Интернешънъл Сървисес" ЕООД е следвало да извърши подбор на около 50 до 100 технически специализирани работника и резервна работна ръка за намаляване риска от недостиг, като подборът на технически персонал следва да се извършва на принципа "най-добрата квалификация" за общоприетото работно възнаграждение в Централна Европа. В договора не са посочени конкретни изисквания за квалификация, стаж, умения на работниците, които следва доставчикът да осигури. Не е посочено също така по какъв начин се установява и отчита извършването на услугата от доставчика, не са събрани доказателства относно това, какви точно по вид и обем консултации са извършени от страна на доставчика. В тази връзка правилно съдът е приел, че въз основа на представения в хода на ревизията протокол от 6.12.2009 г. за предаване на планове и документи, изчисления, проекти, описание на услугите, не може да бъде аргументиран извод за реално осъществена услуга, тъй като същият е с дата по-ранна от сключения договор между страните. Обосновано съдът не е кредитирал представените едва в съдебното производство протоколи, приемайки, че същите нямат достоверна дата. При положение, че доказателства във връзка с процесната услуга са изискани както от РЛ, така и от доставчика, не е налице пречка същите да бъдат представени още в хода на административното производство. Представянето им в съдебното производство води до извод, че същите са съставени с оглед защитната теза на касатора. Наред с това, видно е, че същото задължение срещу заплащане е поето от подизпълнителя на данъчнозадълженото лице "МСЕ Берлин ГмбХ", което лишава от икономическа логика последващо възлагане и то срещу твърда пакетна цена 500 000 евро. Отделно от това липсва изрично писмено съгласие на "Алстом България" ЕООД за цялостно или частично превъзлагане на тази поръчка на трето лице, различно от "МСЕ Берлин" ГмбХ. Неоснователно е позоваването от касатора на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Действително това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случаят липсва сходна фактическа обстановка, тъй като няма доказателства за реалното извършване на доставката, респективно такива, които следва да се съхраняват и при получателя. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Въпреки липсата на доводи за наличието на измама, правилно решаващият съд е разгледал всички относими към спора установени обстоятелства. При липса в случая на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Мотивите на първоинстанционния съд не са в противоречие и с приетото в решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело № С-285/11, доколкото и в неговата т. 31 е посочено, че за да се установи, че за процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по спора, в полза на ответника не се дължат разноски по делото, защото първоинстанционния съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,