Решение № 4743 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7/2021 г.

Решение № 4743 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Българска академия на науките (БАН) със седалище в гр. София, представлявана от акад. Ю. Р. чрез процесуалния си представител юриск. Л. И. срещу решение № 1470/14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1179/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна С него е отхвърлена жалбата срещу отказ за приемане и обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, обективиран в писмо № МД-Т19001564 ВН_004 ВН_/26.08.2019 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с писмо № МД-Т19001564 ВН_007 ВН_001 ВН/23.04.2020 г. с характер на решение на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с което е потвърден отказ по чл. 14 ЗМДТ. Обжалва се и решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се в касационната жалба, че отказът за приемане и обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ от директора на дирекция "Местни данъци" е повторен, въпреки изричните указания в решение № 1503/18.07.2019 г. по адм. дело № 1331/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, с което първоначалният отказ е бил обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне от компетентния орган. Според касатора отново директорът на посочената дирекция е постановил нов отказ. Излагат се оплаквания от касатора, че въпреки поисканото прилагане на адм. дело № 1331/2019 г., първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение не го е приложил, поради което и съдът не се е съобразил и не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Позовава се на чл. 177, ал. 2 АПК, според който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В голяма част от касационната жалба са описани фактите и обстоятелствата, които са подробно посочени в първоинстанционната жалба. По отношение на обжалваното решение касационният жалбоподател излага оплаквания, че в съдебното решение погрешно в противоречие с материалния закон е прието, че "в хода на производството приходната администрация следва да установи въз основа на приложените от декларатора доказателства за собственост и служебна проверка на данните в информационната система, че това обстоятелство е налице, а именно, че деклараторът е собственик на имота". В касационната жалба се излагат оплаквания, че съдът без да обсъди и вземе предвид изложеното в административната жалба и извън установеното в ДОПК, е приел, че подадената от БАН декларация правилно е оставена необработена, тъй като не е доказано, че е собственик на имота, а а такъв е трето лице. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, като се обяви за нищожен отказа на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна да приеме и обработи процесната декларация и да се дадат задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на направените от БАН разноски по делото за двете съдебни инстанции, за което е представен и списък за разноските по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Л. И.. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установява се по делото, че първоначално БАН е обжалвал отказ за приемане, обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ и откриване на партида на недвижим имот, обективиран с писмо № МД-Т19001564 ВН/15.03.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. С решение № 1503/18.07.2019 г. Административен съд – гр. Варна е обявил за нищожен отказа на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, посочен по-горе, като издаден от некомпетентен орган. Според съда този орган няма правомощия да се произнесе, тъй като е горестоящ орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, нито може да разрешава спор за собственост в производство по чл. 14 ЗМДТ. Със същото решение е изпратена преписката на звеното за местни приходи в Община Варна за произнасяне от съответния служител на общинската администрация, който има правата и задълженията на орган по приходите. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на БАН, като съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, като се позовава на чл. 18 ЗМДТ, който посочва компетентният орган – служител на общинската администрация, който следва да проверява подадената декларация и който може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи. В конкретния случай съдът е посочил, че обжалваният отказ е постановен в хода на обжалването по административен ред на писмо, рег. № МД-Т19001564 ВН9_004 ВН_/26.08.2019 г. на орган по приходите, съгласно определение № 2810/6.11.2019 г. по адм. дело № 2719/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, потвърдено с определение № 2699/19.02.2020 г. по адм. дело № 1485/2020 г. на ВАС, Първо отделение. С тези съдебни актове е посочено категорично, че не съществува пряк съдебен контрол по оспорване отказа на приходния орган към съответната общинска организация да приеме и обработи декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като следва да се осъществи административен контрол и затова жалбата на БАН е изпратена на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна като орган по чл. 4, ал. 5, предл. 2 от ЗМДТ. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че при извършената проверка в хода на административното производство е установено, че имотът вече е деклариран от друго лице – НИМХ още през 2010 г. Според съда това обстоятелство е пречка за обработване декларацията от органа по приходите и за определяне на данъчните задължения на декларатора. Прието е от съда, че декларацията на БАН е била приета, но административното производство е приключило с отказ същата да бъде обработена и да се определят задължения на декларатора, тъй като той не е собственик на имота. За неоснователно е прието от съда твърдението на жалбоподателя, че при постановяване на изричния отказ административният орган не се е съобразил с указанията на съда в решение № 1503/18.07.2019 г. по адм. дело № 1331/2019 г., тъй като в изпълнение именно на това решение е постановен отказа, обективиран в писмо, рег. № МД-Т19001564 ВН_004/26.08.2019 г. на орган по приходите и в резултат на неговото обжалване по административен ред е постановен и потвърдителното решение с писмо № МД-Т19001564 ВН_007 ВН_001 ВН/23.04.2020 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Обжалваното решение е правилно постановено. При установената от съда фактическа обстановка по делото е видно, че с определение № 2810/6.11.2019 г. по адм. дело № 2719/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, потвърдено с определение № 2699/19.02.2020 г. по адм. дело № 1485/2020 г. на ВАС, Първо отделение, съдилищата са приели категорично, че не съществува пряк съдебен контрол по оспорване отказа на приходния орган към съответната общинска организация да приеме и обработи декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като следва да се осъществи първо административен контрол, а след това съдебен и затова жалбата на БАН е изпратена на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна като орган по чл. 4, ал. 5, предл. 2 от ЗМДТ за произнасяне, предвид осъществявания от него административен контрол на постановен отказ от орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. В този смисъл неоснователно в касационната жалба на БАН се съдържа оплакване, че отново отказът е постановен от директора на дирекция "Местни данъци", а не орган по приходите – служител от общинската администрация, поради което не е налице нарушение по чл. 177, ал. 2 АПК. Подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ е по повод извършването на данъчно облагане за конкретен недвижим имот. С нея съответното лице уведомява общината за всички релевантни факти за облагане на данък недвижими имоти. Задължението за подаването на тази декларация законът обвързва собственика на съответния имот – чл. 11 ЗМДТ. В процесния случай претенциите на БАН са, че като собственик на имота е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ и че органите по приходите при Община Варна не са я приели и обработили. По делото е налице писмено доказателство, че декларацията е приета и е заведена под № 530505653/12.02.2019 г., както и че същата е подадена по пощата на 12.02.2019 г., а изготвянето на този документ е от орган по приходите С. Ч., поради което се установява, че е изпълнено изискването на чл. 100 ДОПК. С оглед на установеното получаване, съотв. регистриране на данъчната декларация от приходните органи в Община Варна следва да се посочи, че тя е приета съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ДОПК. Следователно, не се установява по делото органът по приходите в общинската администрация да е отказал приемането на декларацията, поради което не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 5 ДОПК. Подаването на декларацията, съотв. регистрирането й в Община Варна e извършено от орган по приходите предвид установеното по делото писмено доказателство, както и че орган по приходите в посочената община се е произнесъл с изричен отказ от 26.08.2019 г. с оглед обработването й, тъй като не са представени категорични доказателства от БАН за собствеността на декларирания имот. Този отказ е потвърден от горестоящия орган по смисъла на чл. 4, ал. 5, предл. 2 от ЗМДТ – директор на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. При положение, че декларация по чл. 14 ЗМДТ е подадена и от НИМХ, който след 1.01.2019 г. не е бил структурно звено към БАН, а такова към министерство на образованието и науката съгласно § 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2019 г. означава, че е налице спор за собственост за процесния имот. Съгласно § 3 от същия закон от 1.01.2019 г. имуществото, всички права и задължения, вкл. членствени правоотношения национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката и предвид претенцията на БАН, е налице спор за собственост. По делото не е установено категорично как е разпределена собствеността на недвижимите имоти вкл. и за декларирания в м. "Салтанат" в гр. Варна, поради което е налице спор за собственост между БАН и МОН в чиято структура е НИМХ от 1.01.2019 г. Този спор не може да се разреши в производство при подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, което е безспорно производство, а с иск за собственост по съдебен ред пред граждански съд. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не са изпълнени указанията на административния съд в решение по адм. дело № 1331/2019 г. Именно във връзка с тези указания е издаден акт – отказ на орган по приходите № МД-Т19001564 ВН_004/26.08.2019 г. и последвалото потвърдително решение на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, обективирано в писмо № МД-Т19001564 ВН_007 ВН_001 ВН/23.04.2020 г., поради което това основно оплакване, е несъстоятелно. Предвид изложеното в случая не се касае за отказ от приемане на декларацията на касационния жалбоподател, а обработването й от органите на общинската администрация не може да се извърши поради наличие на спор за собственост, който не може да се разреши от органа по приходите в Община Варна. При положение, че с декларацията не са представени категорични доказателства за собствеността на имота към момента на подаване на декларацията, спорът за собствеността на процесния имот може да се разреши само в исково производство пред съд. Като е отхвърлил жалбата на БАН първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение