Решение № 5046 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2010 г.

Решение № 5046 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Станислав Димитров Петков от гр. Бургас против решение № 1089 от 29.09.2010 г., постановено по адм. д. № 1070 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. Поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск против Областна дирекция на МВР Стара Загора. Ответникът по касационната жалба - в писмено становище. Оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд Бургас е отхвърлил предявения от Станислав Димитров Петков иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 2206 лв. От които 2000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 206 лв. имуществени вреди, всички произтичащи от незаконосъобразна заповед за задържане № 636 от 20.12.2007 г. на полицейски орган от РУ на МВР гр. Стара Загора, отменена с влязло в сила решение № IV-7 от 10.03.2008 г., постановено по адм. д. № 76/2008 г. на Административен съд Стара Загора. С обжалванато решение Административен съд - Бургас е приел, че твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания, психично-емоционален стрес и дискомфорт, емоционално и здравословно отражение върху психиката, неразположение и неудобство от незаконното задържане, не са доказани с доказателства, изхождащи от медицински компетентни лица, от които да е видно наличието на психично-емоционален стрес и здравословно отражение за психиката. По отношение на претендираните имуществени вреди, произтичащи от фактическото основание - доплащане за адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото за отмяна на заповед № 673 от 20.12.2007 г. и заплащане на държавна такса и комисион за банка във връзка със снабдяване с изпълнителен лист по същото дело, съдът е приел, че не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Посочил е, че претенцията за разноски във връзка със съдебното производство следва да се търсят в същото съдебно производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 1 от ЗОДОВ, изискваща ищецът да докаже изцяло исковата си претенция, като установи в допустими относими и необходими доказателства всеки един елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. Вредите, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, са първият елемент от фактическия състав на материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца в исковото производство е да докаже настъпването им, като установи и техния характер, посочен в исковата молба. В конкретния случай ищецът твърди настъпване на посочените от него неблагоприятни изменения в личната си сфера, като от обстоятелствената част на исковата молба, допълнена с молба от 3.09.2008 г. съдът е стигнал до правилен извод, че ищецът основава претенцията си на неблагоприятна промяна в здравословния си физически, неврологичен и психически статус. Установяването на това обстоятелство изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания - медицинска документация, обективираща компетентно медицинско заключение. Правилен е изводът на съда, че в показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, посочени от ищеца, се установят факти относно личните им възприятия относно условията в "ареста" и отношението на полицейските органи към задържаните, но не свидетелстват за това по какъв начин същите са допринесли за неблагоприятната промяна в здравословния физически, неврологичен и психически статус на Петков, както и обемът на тази промяна. Предвид изложеното, въз основа на събранието от ищеца доказателства, изводът на Административен съд - Бургас за недоказаност на исковата претенция в тази част, се явява обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че исковата претенция за претърпени имуществени вреди на посоченото от ищеца основание е неоснователна. Съдебните разноски, включващи разходи за такси и възнаграждение за адвокат се претендират в хода на съответното съдебно производство, за което в АПК и ГПК съществува предвидено основание и процесуален ред. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, предвиденият специален ред за претенцията за съдебни разноски изключва предявяването й по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение намира обжалваното решение за правилно, същото следва да се остави в сила, поради което