Решение № 9732 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2019 г.

Решение № 9732 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Абдулрасул лично и като законен представител на малолетните деца Д. С., С. С., С. С., [гражданство] против решение № 111 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1194/2018 г. по описа на Административния съд Хасково. Твърди се неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, съответно отмяна на решението на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и връщане на преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на О. Абдулрасул лично и като законен представител на Д. С., С. С., С., [гражданство], против Решение № 3686/20.11.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3 а да постанови обжалваното решение, съдът е извършил анализ на представените по делото доказателства и информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателката интервюта, и е формирал извод за правилност на решението на административния орган. От фактическа страна по делото е прието, че О. Абдулрасул не е арестувана или осъждана в държавата си по произход, нямала проблеми на религиозна и етническа основа, отрича да е членувала в политическа партия или организация. Напуснала е Афганистан, гр. Кабул със семейството си, преминали през Иран транзит за Турция, като са влезли нелегално в България в края на октомври 2017 г., укрити в камион. Преди около 4 г. / преди интервюто/ била хвърлена граната в дома им и тогава техни близки роднини починали, а съпругът ? бил ранен. Пребили свекърва ?, като я питали къде е синът ?. Талибаните притеснявали мъжа ?, искали да им върши някакви услуги, но той не желаел. Опасявали се за живота си и решили да напуснат. Свекърва ? също била тормозена от талибаните, защото работела в държавна сигурност и след идването им на власт напуснала. От правна страна съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката и малолетните деца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата им поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателката и децата и не са били принудени да напуснат Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, по отношение на тях не е установено да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. В решението си съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Европейските Общности, като е посочил, че то е неоснователно, защото съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като основание за субсидиарна закрила, не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е приел, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Афганистан да е достигнало изключителна степен. Правилно административният съд е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителите на основанията, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че посочените от О. Абдулрасул пред административния орган причини да напусне страната си на произход, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение. Правилно е заключението, че по отношение на молителката и децата и, не са налице условията на чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на бежански статут. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение е неправилно в частта му, в която съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и в частта му, с която на чужденците е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В решението на председателя на ДАБ не са изложени мотиви, от които да става ясно, че административният орган е направил индивидуално оценяване на риска от връщането на чужденката – млада жена и децата и в Афганистан. По време на интервюто в ДАБ, чужденката неколкократно е посочвала, че е заплашвана, както и че не може да се завърне в Афганистан заедно с децата си, тъй като животът им е в опасност. Посочила е и убийството на нейни близки, след хвърляне на граната в дома им, като причина за нейния страх. Този страх е потвърден и от малолетната Д. С., с която е проведено интервю, в което напълно е потвърдена разказаната бежанска история на семейството. От регистрационните листа на чужденците се установява, че те са живели в Кабул преди да напуснат страната си на произход. От справките за ситуацията в Афганистан, вкл. и тази представена пред касационната инстанция се установява, че ситуацията в Кабул е неспокойна, че има стотици убити и ранени цивилни лица в резултат на самоубийствени и други атаки, че все повече лица бягат от домовете си и търсят убежище в трудно-достъпни райони. Насилието, свързано с конфликта, все повече засяга най-уязвимите групи - жени и деца. Тези данни са възпроизведени в известна степен и в оспореното решение на председателя на ДАБ, без обаче да са изложени съображения, защо въпреки тях, органът приема, че за конкретните чужденци няма реална опасност от посегателства въпреки съобщените от О. Абдулрасул факти и обстоятелства, които се посочиха по-горе. Липсата на изложени съображения по този въпрос и на каквито и да било съображения във връзка с положението на малолетните деца, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че органът не е направил индивидуална оценка за риска от връщането на чужденците в страната им на произход, каквото задължение той има съобразно разпоредбите в чл. 75, ал. 2 и 3 ЗУБ, както и тези в чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Наред с това, в решението на ДАБ липсва и извод, доколко, ако бъдат върнати в страната им на произход, кандидатите за международна закрила ще имат там достатъчна степен на закрила срещу посегателства срещу личността й. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд, стигайки до изводи, различни от направените в настоящото решение, е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение в частта, с която е отхвърлил жалбите против Решение № 3686/20.11.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Решението в тази му част следва да се отмени, като се отмени и решението на председателя на ДАБ в частта му относно постановеният отказ по чл. 9 ЗУБ, и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на чужденците за предоставяне на хуманитарен статут. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение