Решение № 987 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2009 г.

Решение № 987 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 270 от 13.05.2009 година, постановено по адм. дело № 701 по описа за 2008 г. на Административен съд - В. Търново, в частта, с която е отменен РА № 800052 от 23.5.2008 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 351 от 3.9.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на месеци 10 и 11.2004 година и м. 04.2005 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни мотиви в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и да се отхвърли жалбата на дружеството "Биляна" ООД като се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Биляна" ООД, с. Българско, чрез управителя си и процесуалния представител, я оспорва в представено по делото писмено възражение от 13.7.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационна жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е отменен РА № 800052 от 23.5.2008 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърдена с решение № 351 от 3.9.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на месеци 10 и 11.2004 година и м. 04.2005 г., в общ размер на 22972 лв. по 29 броя фактури, издадени от "Рийд инвест" ЕООД със съответните лихви. В останалата част претенцията на дружеството срещу ревизионния акт е била отхвърлена и в тази част не е постъпила касационна жалба. За да отмени акта в посочената му част, съда е приел, обсъждайки в съвкупност всички доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза, че са изпълнени изискванията на чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм., но действащ за периода), поради което органите на приходите неправилно са отказали данъчен кредит в посочения размер по фактурите на този доставчик. Приел е, че са представени констативни актове за установяване годността на приеманите обекти поетапно между всички участващи страни. Всички актове и протоколи били съставени съгласно всички изисквания на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 3/2003 година и съдържали всички реквизити. Нямало основание да се приеме, че не се доказва реалност на доставките на услуги. Този извод е допълнен с данните от съдебно-счетоводната експертиза. Решението в атакуваната му част е правилно, постановено след анализ на наличните и събрани по делото доказателства. Безспорно е установено, че за процесните периоди са издадени 29 броя фактури от дружеството "Рийд инвест" ЕООД. Спорът, който е бил оформен от органите по приходите с РА и решението на директора на Д "ОУИ" е бил само относно реалността на доставките на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Прието е било, че събраните доказателства не били достатъчни да се оформи извод за действително извършване на услуги по изпълнение на СМР по процесните фактури. По делото са били представени множество писмени доказателства - освен договорите, въз основа на които са били издавани процесните фактури - това са: приложения към договори с описание на видовете строително-монтажни работи, констативни актове, искания за регистриране на строеж от пета категория. Били са изготвени експертизи, като допълнителната съдебно-техническа експертиза е във връзка с направено оспорване, макар същото да не е уточнено в съдебното заседание, а е посочено само, че се прави оспорване на "тяхната (на приложения към договори - 4 броя)" автентичност. Съгласно данните от съдебно-техническата експертиза са били извършени видове и количества СМР, предмет на процесните фактури, за които са били съставени актове образец 19, съответно № 132 от 30.10.2004 година с точно описание на вида СМР, стойност и ДДС; № 140 от 28.10.2004 г., № 148 от 30.12.2004 г. и № 32 от 30.4.2005 г. Актовете са подписани от представители на двете страни по договорите, за които отново няма спор, че са били сключени. За посочените в актовете стойности са били налице помощни сметки относно количества и единични цени за видовете работа. Това заключение, което е било относимо именно към спорния въпрос, не е било оспорено от другата страна и видно от съдебния протокол от 12.1.2009 г., е било прието без възражения. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза данните, които предоставя, макар за счетоводното отчитане да не е бил спорен въпроса са, че счетоводството на "Рийд инвест" е било проверено от вещото лице изцяло и счетоводно всичко е било отразено по надлежния ред. Според данните от допълнителното заключение на техническата експертиза, назначено с оглед даване на допълнителни сведения, е посочено, че извършените СМР отговарят на пета категория строителство като на площадката на жалбоподателя е извършено преустройство на 4 броя свинарници и е изградена пристройка, представляваща свързващ коридор и пешеходен подлез към производствените сгради на фермата. Подробно са описани всички извършени СМР-та, които изцяло кореспондирали с всички описания в договорите и другите писмени доказателства. И това заключение е било прието без възражения в съдебното заседание на 27.4.2009 г. Разпитани са и свидетели, чиито данни фактически допълват останалите. Всички тези доказателства, обсъдени от първата инстанция, изцяло оформят извод за наличие на реално изпълнение на доставките на услуги - извършване на строително-монтажни работи - наличие на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Поради което решението в тази част се явява изцяло правилно, обосновано и съответстващо на установените по делото факти. Доводите в касационната жалба отново представляват повече оспорване на събрани доказателства, отколкото неправилна преценка на съда. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,