Решение № 3910 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дигитален Брим 2020“ ЕООД, със седалище в гр. София, чрез пълномощник адв. Р. Рачев, против решение № 1508 от 13.11.2025г., постановено по адм. дело № 218/2025г. по описа на Административен съд Габрово. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество против заповед № 964/29.05.2025г. на кмета на община Габрово. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че при откриването на спорната тръжна процедура и утвърждаването на тръжните условия, по-конкретно определянето на депозитна вноска за участие в търга в размер на 50 000 лева, са нарушени принципите на равнопоставеност, достъпност и публичност, заложени в Закона за общинската собственост (ЗОС). Твърди, че така предвиденият депозит създава сериозна и необоснована пречка за участие в процедурата на по-широк кръг заинтересовани лица. Намира, че размерът на депозита е непропорционално висок и е ограничил конкуренцията, като е изкривил самия характер на търга, като публично състезание. Прави искане за отмяна на решението на съда, ведно с всички законни последици от това. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Габрово, чрез пълномощник юрк. Е. Немска, в представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Задруга Темпус“ ООД, гр. Габрово, чрез адв. Н. Миланов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на съда да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът – „Арт меню“ ЕООД, гр. Дряново не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба, подадена от „Дигитален Брим 2020“ ЕООД против заповед № 964/29.05.2025г. на кмета на община Габрово. С тази заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 84, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Габрово, и протокол от 28.05.2025г. на комисията по провеждане на търга, участникът „Задруга Темпус“ ООД е определен за спечелил проведения публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот - публична общинска собственост, съответстващ на самостоятелен обект с идентификатор 14218.510.411.1.2 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес ул. “Опълченска“ № 9, гр. Габрово, застроена площ – 207 кв.м; предназначение: за търговска дейност, и е наредено да се сключи договор за наем с определения за наемател за срок от 10 години, при месечен наем от 3930 лв. без ДДС. Съгласно протокол от 28.05.2025г. на комисията по провеждане на търга оспорващото дружество „Дигитален Брим 2020“ ЕООД не е допуснато до участие, на основание чл. 80, ал. 4, т. 3 от общинската наредба, тъй като не е представило документ за внесен депозит в размер на 50 000 лв. Жалбата на „Дигитален Брим 2020“ ЕООД е насочена срещу заповед № 964/29.05.2025г. на кмета на община Габрово, като краен акт, с който е приключила тръжната процедура, но по същество в нея са релевирани оплаквания, касаещи утвърдените със заповедта за откриване на търга тръжни условия, по-конкретно - определеният депозит за участие в размер на 50 000 лв., който не е заплатен от дружеството и това е довело до отстраняването му от участие. С обжалваното решение съставът на Административен съд Габрово е приел допустимост на оспорването, като е съобразил, че „Дигитален Брим 2020“ ЕООД е оспорило и заповед № 867/15.05.2025г. на кмета на община Габрово за откриване на разглежданата тръжна процедура и утвърдените с нея условия за участие, но с определение № 903 от 04.07.2025г. по адм. дело № 183/2025г. по описа на АС Габрово, оставено в сила с определение № 8802 от 24.09.2025г. по адм. дело № 9154/2025г. по описа на ВАС, е прието, че заповедта представлява акт по чл. 21, ал. 5 АПК, изключен от съдебен контрол, като възраженията срещу откриването на процедурата следва да бъдат разгледани в производството по оспорване на крайния акт - заповедта за определяне на спечелилия търга участник. По съществото на спора решаващият състав е отхвърлил жалбата на „Дигитален Брим 2020“ ЕООД против заповед № 964/29.05.2025г. на кмета на община Габрово, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По основното оплакване на жалбоподателя за непропорционално висок размер на определения депозит за участие, създаващ сериозна и необоснована пречка за участие на по-широк кръг лица, съдът е приел, че в ЗОС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС Габрово не е предвидено ограничение на размера на депозита за участие в процедурата, а се съдържат единствено правила за определяне на минималния такъв. Наред с това, решаващият съд е счел, че основен принцип при управлението на имоти и вещи, собственост на общините, прогласен в чл. 11 ЗОС, е че това управление се извършва в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Преценено е, че в случая с провеждането на тръжна процедура, с публично оповестени тръжни условия, в условия на оперативна самостоятелност, органът не е нарушил принципите на равнопоставеност, достъпност, публичност и свобода на конкуренцията, заложени в ЗОС. Постановеното решение е неправилно. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) редът за отдаване под наем на имоти и вещи – общинска собственост – се определя с наредба на общинския съвет, като в случая са приложими текстовете на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС Габрово. Съдът точно е преценил, че в посочената местна наредба липсва изрична регламентация относно максимално допустимия размер на изискуемия депозит за участие в търгове като процесния. Правилни са и съжденията му, че управлението на общинското имущество следва да се извършва с грижата на добър стопанин и да е в интерес на населението в общината. Съдът обаче не е отчел, че при провеждането на търгове за отдаване под наем на общинско имущество следва да се съблюдават и общите принципи за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, които са присъщи на всяка състезателна процедура. Това означава, че не следва да бъдат включвани условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в процедурата и които не са съобразени с предмета на процедурата. В случая предмет на търга е отдаването под наем на общински имот с начална месечна наемна цена от 1230 лв. без ДДС за срок от 10 години. С оглед на това, залагането на изискване за депозитна вноска от 50 000 лв. за участие в търга е прекомерно и в необоснован размер, тъй като представлява сума, равняваща се на повече от 3-годишния наем на имота, съотнесен към обявената начална наемна цена. Залагането на такова непропорционално изискване за участие в търга по своята същност е дискриминационно, защото неправомерно ограничава кръга на потенциалните участници в търга, а оттам и ограничава конкуренцията, създавайки риск общинското имущество да не се управлява по оптимален начин и в обществен интерес, в нарушение на вече споменатия принцип, прогласен в чл. 11 ЗОС. Основателни са в тази връзка възраженията на касатора, че определянето на непропорционално висок размер на депозита ограничава участието на субектите в търга, нарушава равния им достъп и води до изкривяване на конкуренцията, а оттам и не осигурява действително съревнование в разрез със самия характер на търга като публично състезание. Вярно е, че компетентният орган има право на преценка при какви условия и изисквания да проведе тръжната процедура, но тази преценка следва да е обоснована и съобразена с предмета на търга. В случая липсва каквато и да е обосновка какво е наложило да бъде определен толкова висок размер на депозита за участие, не са приведени икономически или пазарни аргументи или конкретни фактически данни, свързани с особеностите на обекта на търга. Посоченото тръжно условие е завишено, прекомерно и ограничително, като е довело до лишаване от участие на по-широк кръг стопански субекти, сред които и оспорващото дружеството, с което е опорочена цялата процедура и постановеният по нея краен акт, налагащо отмяната му. Направените от първоинстанционния съд изводи в противоположния смисъл се явяват необосновани и противоречащи на материалноправните разпоредби. Поради това постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК с отмяната на заповед № 964/29.05.2025г. на кмета на община Габрово. Преписката следва да бъде върната на кмета на община Габрово за провеждане на нова тръжна процедура, със залагане на пропорционален и обоснован размер на депозита за участие в търга, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателно. Община Габрово следва да бъде осъдена да заплати на „Дигитален Брим 2020“ ЕООД сумата 726, 03 евро, при равностойност 1420 лв., представляваща направени от дружеството разноски за двете съдебни инстанции, от които 370 лева платена държавна такса за производството пред Върховния административен съд и сумата 1050 лв. за първоинстанционното производство (50 лв. платена държавна такса и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение). На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,