Решение № 1468 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2010 г.

Решение № 1468 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Евдокия Атанасова Найденова, от гр. Плевен, ул. "Асен Златарев" № 17, срещу решение по т. 36.1 от протокол № 27 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 9.07.2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В жалбата е изложен довод за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Доводът е обоснован с твърдения за нарушено право на участие и защита в дисциплинарното производство. В допълнително представени писмени бележки жалбоподателката твърди, че при определяне и налагане на дисциплинарното наказание е допуснато нарушение на чл. 308, ал. 4 и чл. 309 ЗСВ. В тази насока поддържа, че за същите провинения е санкционирана два пъти, като настоящото дисциплинарно производство е инициирано преди изтичане срока на предходно наложеното й дисциплинарно наказание. Твърди, че при определяне и налагане на наказанието ВСС не е отчел влошеното й здравословно състояние, както и че тежестта на наказанието е несъразмерна с тежестта на извършеното нарушение. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Захариева, оспорва жалбата. Заинтересуваната страна - Инспекторат към ВСС (ИВСС), чрез процесуалния си представител - юрк. Пълева, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, развити в писмена защита. Участвувалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на оплакванията срещу решението на ВСС. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу подлежащ на оспорване валиден индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателката е заемала длъжността "Съдия" в Окръжен съд (ОС) - Плевен. Видно е от приложените към преписката доказателства, че по повод писмен сигнал вх. № 1349/2009 г. до ИВСС, подаден от прокурор във ВКП и на основание Заповед № 278/06.10.2009 г. на Главния инспектор на ИВСС, на 14 и 15.10.2009 г. е извършена проверка в ОС - Плевен на изнесени в сигнала факти относно нарушения на срока за постановяване на мотиви по НОХД № 852/2005 г. по описа на ОС - Плевен, със съдия - докладчик Евдокия Найденова. В резултат на констатациите от проверката, обобщени в Акт № 3558/26.11.2009 г., Главният инспектор на ИВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ е внесъл предложение с вх. № 11-12-190/18.12.2009 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Евдокия Атанасова Найденова и за налагане на дисциплинарно наказание поради системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони при изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ (в относимата редакция ДВ, бр. 33/2009 г.) по 13 броя дела, подробно описани в обстоятелствата му част. По направеното предложение с решение по протокол № 1/7.01.2010 г. е образувано дисциплинарно дело № 2/2010 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателката е уведомена, изпратен е препис от предложението на Главния инспектор, като е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Дисциплинарно дело (д. д.) № 2/2010 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на Решение № 10-00-047 от 07.07.2010 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил на Евдокия Найденова да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. С оспореното понастоящем решение с 20 гласа "За", 0 "Против" и 0 "Въздържал се", ВСС е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание "Дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението на ВСС е съобщено на дисциплинарно наказаното лице на 12.07.2010 г., поради което и с оглед датното клеймо на приложения на л. 13 от делото пощенски плик, срокът по чл. 323, ал. 1 ЗСВ за упражняване правото на оспорване е спазен. За да се произнесе по законосъобразността на оспореното решение на ВСС, съдът съобрази следното: В изготвения акт № 3558/26.11.2009 г. на инспектор Светлин Стефанов от ИВСС са обобщени резултатите от проверката в ОС - Плевен, като са изнесени конкретни фрапиращи случаи на неспазване на процесуалните срокове от страна на жалбоподателката. Отбелязано е, че за периода 1.11.2008 г. - 14.10.2009 г. чрез електронно разпределение на делата при спазване принципа на случайния подбор на Найденова са разпределени общо 33 наказателни дела (15 броя НОХД + 18 броя НЧХД), като в рамките на същия период тя е ползвала 10 дни платен годишен отпуск и 23 дни отпуск по болест. Въпреки ниската натовареност, към 14.10.2009 г. Евдокия Найденова в нарушение на чл. 308 НПК не е изготвила мотиви по НОХД № 456/2008 г. (присъдата е постановена на 27.11.2008 г.); НОХД № 852/2005 г. (присъдата е постановена на 24.03.2009 г.) и НОХД № 164/2006 г. (присъдата е постановена на 22.06.2009 г.) - раздел I от заключителната част на акта. Проверката е установила нарушение по чл. 243, ал. 4 НПК, допуснато по ЧНД № 520/2009 г., образувано на 4.06.2009 г., по което след изтичане на 7-дневния срок не е постановено определение (раздел II на акта); както и нарушения по чл. 340 НПК, допуснати по 13 броя дела (раздел III), както следва: 1). ВЧНД № 36/2006 г., обявено за решаване на 30.05.2006 г.; 2). ВНЧХД № 188/2006 г., обявено за решаване на 26.09.2006 г.; 3). ВЧНД № 244/2006 г., обявено за решаване на 26.09.2006 г; 4). ВНОХД № 297/2006 г., обявено за решаване на 31.10.2006 г.; 5). ВНОХД № 313/2006 г., обявено за решаване на 31.10.2006 г.; 6). ВНОХД № 399/2006 г., обявено за решаване на 23.01.2007 г.; 7). ВНОХД № 383/2006 г., обявено за решаване на 23.01.2007 г.; 8). ВНЧХД № 445/2006 г., обявено за решаване на 6.02.2007 г.; 9). ВЧНД № 21/2007 г., обявено за решаване на 6.02.2007 г.; 10). ВНЧХД № 20/2007 г., обявено за решаване на 27.02.2007 г.; 11). ВНОХД № 461/2006 г., обявено за решаване на 27.02.2007 г; 12). ЧНД № 118/2008 г., образувано на 20.02.2008 г. и подлежащо на разглеждане в закрито заседание; 13). ЧНД № 343/2008 г., образувано на 27.06.2008 г. и подлежащо на разглеждане в закрито заседание. В хода на проверката от ИВСС е констатирано, че със заповед № 20/10.03.2008 г. председателят на ОС - Плевен е обърнал внимание на съдия Найденова за допуснати нарушения по организация на работата по 11 въззивни дела и 2 наказателни дела първа инстанция (общо 13 дела), обявени за решаване в периода 30.05.2006 г. - 9.01.2008 г. Описаните в заповедта дела съвпадат с първите 11 пункта от цитираните по-горе просрочени дела, като на жалбоподателката е определен срок до 30.04.2008 г. да изготви съдебните актове и мотивите към тях. Със заповед № АД-135/17.10.2008 г. председателят на ОС е наложил на Найденова дисциплинарно наказание "Порицание" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ редакция (ДВ, бр. 33/2009 г.) - системно неспазване на предвидените в НПК срокове. Сред описаните в заповедта дела фигурират ЧНД № 118/2008 г. и ЧНД № 343/2008 г., отчетени като неприключени и при последната проверка на ИВСС. Наказанието е потвърдено с решение на ВСС по протокол № 44/05.11.2008 г. и касае нарушения, извършени в периода 27.02 2008 г. - 13.10.2008 г. С решение по протокол № 13/25.03.2009 г. по д. д. № 32/2008 г., на основание чл. 319, ал. 1, вр. с чл. 307, ал. 3, т. 1 и чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 33/2009 г.), въз основа на констатации при извършена по силата на заповед № 175/23.10.2008 г. на Главния инспектор комплексна проверка на ОС - Плевен, ВСС е наложил на Евдокия Найденова дисциплинарно наказание "Понижаване в ранг съдия в АС в същия орган на съдебната власт за срок от една година". Дисциплинарното наказание е наложено, защото съдия Найденова не е изготвила мотиви към съдебните актове по 11 броя наказателни дела, които съвпадат с отразените в п. 1 - п. 11 от раздел III на акт № 3558/26.11.2009 г. на ИВСС. Т. е за бездействието по тези 11 дела жалбоподателката е била санкционирана с предходно решение на ВСС, но бездействието й е продължило, като по този начин по отношение описаните дела, считано от 1.11.2008 г. е налице поредно (ново) неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от чл. 340; чл. 345, ал. 1 и чл. 308, ал. 1 НПК, респ. чл. 210, т. 1 ЗСВ. Няма спор, че от месец януари 2008 г. на съдия Найденова не са възлагани въззивни НОХД, въззивни ЧХД и въззивни АНХД. Председателят на ОС - Плевен е издал заповед АД-109/15.10.2009 г., с която е дал на Найденова срок до 30.10.2009 г. да изготви съдебни актове по 13-те броя въззивни дела, 3-те броя НОХД и ЧНД № 520/2009 г. (всички описани в раздели I - III от акта на ИВСС), като наред с това е разпоредил на заместника си да не й разпределя първоинстанционни НОХД и първоинстанционни НЧХД. Наредил е за периода 15.10 - 30.10.2009 г. съдебни секретари да работят ежедневно със съдия Найденова за изписване на съдебните актове и мотивите към вече постановените такива по посочените дела. До изготвяне на акта и впоследствие до постановяване решението на ДС жалбоподателката не е написала съдебни актове по тези дела и мотивите към присъдите по делата, посочени в заповедта - Виж: справка от 11.03.2010 г. на ОС - Плевен. Към дисциплинарната преписка са приложени заповеди на административния ръководител - председател на ОС - Плевен (№ 171/09.10.2007 г. и № 88/25.06.2008 г.), от които е видно, че на Евдокия Найденова е задължена да изготви съдебните актове и върне в наказателното деловодство въззивни дела и първоинстанционни наказателни дела, някои от които съвпадат с отразените в акта на ИВСС. За 2007 и 2008 г. на Найденова не й е изплащано ДМС поради липса на принос за постигнатите много добри резултати на съда. Така посочените в предложението на ИВСС факти, релевантни за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, са безспорно установени в хода на дисциплинарното производство и обуславят извод за допуснати от дисциплинарноотговорното лице многократно повтарящи се нарушения на сроковете за произнасяне по делата, които рефлектират в системно игнориране на принципното изискване за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22, ал. 1 НК). Конкретните данни и доказателствата, установяващи наличието на описаните нарушения са коментирани обстойно в мотивите на предложението на Главния инспектор на ИВСС и в решението на ДС и настоящият състав ги споделя изцяло. Още повече, че жалбоподателката Найденова не оспорва констатациите за неспазване на сроковете, предвидени в процесуалния закон. Възраженията й са свързани с нарушение на нормата на чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание, предвид неотчитане на влошеното й здравословно състояние, за което представя многобройни писмени доказателства. Позовава се и на нарушение на чл. 308, ал. 4 ЗСВ, като твърди, че процесното наказание се явява повторно за едни и същи нарушения. Оплакванията са неоснователни. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, вр. с ал. 3 ЗСВ (актуална редакция), което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство системно и упорито неспазване на сроковете по чл. 308, чл. 243, ал. 4 и чл. 340 НПК, вр. с чл. 12, ал. 2 ЗСВ при решаване на описаните в решението на ДС съдебни производства е достатъчно основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е проявена форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение, сроковете за които текат от деня на откриване на нарушението - Арг.: чл. 310, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗСВ. В конкретния случай откриването на извършените от съдия Найденова конкретни (поредни) нарушения следва да се свърже с констатациите на акта от извършената проверка от ИВСС с № 3558/26.11.2009 г. С оглед това обстоятелство, образуваното срещу жалбоподателката дисциплинарно производство с решение по протокол № 1/7.01.2010 г. се явява в рамките на императивно установения тримесечен срок, регламентиран в разпоредбата на приложимата към спора редакция на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, а вменените й нарушения касаят бездействия по дела, осъществени в периода 1.11.2008 г. - 14.10.2009 г., който не съвпада с периода, предмет на предходното д. д. № 32/2008 г. Дисциплинарните нарушения - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони са били достатъчно индивидуализирани в предложението, като приложените материали и протоколите на проведените открити заседания по д. д. 2/2010 г. установяват, че са спазени изискванията на чл. 313, ал. 1 ЗСВ. На базата на събраните доказателства дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че Найденова е извършила вменените й нарушения на служебната дисциплина. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на ДС, изслушан е изчерпателен доклад на д. д. и становище на Главния инспектор. Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22, ал. 1 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС). Конкретната продължителност на установените просрочия за изготвяне на съдебните актове, не може да бъде отчетена като несъществена, т. к. забавата надхвърля максимално допустимите срокове по чл. 308, чл. 243, ал. 4 и чл. 340 НПК и достига до периоди, измерващи се с повече от 3 години. Най-кратките закъснения, допуснати от съдия Найденова са по 4 от случаите - НОХД № 456/2008 г. - 10 месеца; НОХД № 852/2005 г. - 6 месеца и 7 дни; НОХД № 164/2006 г. - 3 месеца и 6 дни и ЧНД № 520/2009 г. - 4 месеца. Констатираните нарушения при произнасянето по възложените съдебни производства водят до неприемливо продължителни срокове на висящност на съответните дела и неминуемо са създали на участниците в производството съществени ограничения. Причините за допуснатите забави се дължат изцяло на неефективната дейност на привлечената към дисциплинарна отговорност, независимо от привилегиите, с които се е ползвала. В тази насока ДС е обсъдил и приел за неоснователни възраженията й, че просрочията са допуснати по обективни причини, свързани с влошено здравословно състояние. Значителният обем на работа в ОС Плевен е безспорен факт, но по настоящото дело не се събраха статистически данни за прекомерна натовареност на ОС, нито за персонална натовареност на съдия Найденова, съществено надхвърляща тази на останалите съдии. От представените по делото и неоспорени от дисциплинарно отговорното лице справки не се установява дисбаланс при разпределението на делата между отделните съдии в ОС Плевен, нито конкретна натовареност на съдия Найденова може да бъде отчетена като изключителна, напротив - ръководството на ОС е предприело безпрецедентни мерки за облекчаване на персоналното й натоварване и осигуряване на техническа помощ за изписване на съдебните актове, което е ставало за сметка на останалите съдии в отделението. Броят на просрочените дела и периодите на забавяне, обуславят извод на непренебрежима тежест на неизпълнението на служебните задължения по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Въз основа на данните по преписката, ВСС обосновано е приел, че Найденова виновно не е изпълнила служебните си задължения, като е допуснала системно нарушаване на сроковете за произнасяне, предвидени в чл. 22, ал. 1 НПК, с което е осъществила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба (респ. относимо към обективната страна на деянието) е бездействието на магистрата - тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие. Ето защо всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение и не може да се твърди, че наложената санкция за предходен период елиминира възможността за ангажиране на отговорността за последващ период на продължаващото нарушение. Обратното означава, след като бъде санкциониран за бездействие по конкретно възложено му дело, магистратът повече да не бъде отговорен за работата си по това дело, респ. да изпълнява задълженията си по свое усмотрение или въобще да не ги изпълни. Идеята на закона, която съответства на неговия дух и волята на законодателя е магистратите да бъдат мотивирани да изпълняват в срок възложените им задължения (Арг.: чл. 12, ал. 2 и чл. 210, т. 1 ЗСВ). Ако се възприеме логиката на жалбоподателката, налагането на дисциплинарно наказание за неизпълнение на функционалните задължения на магистрата по конкретно дело изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за каквито и да е други нарушения по същото дело и на практика го прави безконтролен. Подобно правно разрешение е недопустимо. Ето защо и противно на доводите на Найденова, не е нарушен класическият за репресивните отговорности принцип "non bis in idem". Постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващо му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Следва да се има предвид още, че жалбоподателката е била двукратно санкционирана за допуснати нарушения във връзка със системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК. Очевидно наложените дисциплинарни наказания "Порицание" и "Понижаване в ранг съдия в АС в същия орган на съдебната власт за срок от една година" не са имали превантивен и възпиращ ефект, при което оспореното понастоящем наказание е съответно на характера и тежестта на констатираните нови дисциплинарни провинения и цялостното поведение на магистрата. ВСС е обсъдил тежестта на нарушенията, обективните и субективни причини за извършването им, личността на жалбоподателката и в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт е наложил оспореното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. В решението на ВСС са изложени мотиви и е видно от приложените към преписката справки, че натовареността на жалбоподателката е изключителна ниска и при добро желание от нейна страна е могла да спазва регламентираните в закона срокове по образуване и движение на делата и по организация на работата в тях. Правилно административният орган е приел, че е налице системно и упорито неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. На практика ВСС е изчерпал всички предоставени му законови възможности за санкциониране на Найденова, преди да предприеме последната и най-тежка мярка - освобождаване на заеманата длъжност. Противно на доводите на жалбоподателката, влошеното й общо здравословно състояние не може да се третира като причина, изключваща отговорността за дългогодишното бездействие при изпълнение на служебните задължения по възложените й дела. Представената медицинска документация сочи на хронични заболявания, за които няма данни да са довели до трайно ограничаване на трудоспособността и касае проведени стационарни лечения в периода 15.10.2007 г. - 22.10.2007 г.; 11.06.2008 г. - 16.06.2008 г. и 28.01.2009 г. - 2.02.2009 г. В рамките на релевантния период 01.11.2008 г. - 14.10.2009 г. обаче, Найденова е ползвала 23 дни отпуск по болест и 10 дни платен годишен отпуск, като през останалото време е следвало да се явява на работа и изпълнява служебните си задължения. Обстоятелството, че с предходно решение по протокол № 13 от 25.03.2009 г. на ВСС на жалбоподателката е било наложено дисциплинарно наказание "Понижаване в ранг съдия в АС в същия орган на съдебната власт за срок от една година" е ирелевантно и няма правоизключващо действие по отношение оспореното понастоящем решение. Освен, че двете дисциплинарни производства касаят различни периоди на бездействие, следва да се отбележи, че липсват законови пречки за образуване и провеждане на дисциплинарно производство срещу магистрат в срока на изтърпяване на друго наложено му дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, обжалваният акт на ВСС е постановен в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно приложение на материалния закон и не противоречи на целта му. Наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е адекватно и справедливо, съответно е на тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение и на личността на привлечената към дисциплинарна отговорност, която в отклонение от обичайната практика нееднократно е била мотивирана да изпълнява служебните си задължения (не става дума за подобряване организацията на работа, защото такава на практика е липсвала). Поради това подадената жалба срещу административния акт следва да се отхвърли като неоснователна. С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорения административен акт на основание чл. 323, ал. 2 ЗСВ. За да се произнесе по така направеното особено искане, съдът приема следното: Съгласно чл. 323, ал. 1 и 2 ЗСВ решението на ВСС или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването. Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд разпореди друго. При това нормативно предписание, предварителното изпълнение на решението на ВСС произтича от закона, а не е допуснато по усмотрение на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. В конкретната хипотеза законодателят е преценил, че при налагане на дисциплинарно наказание на действащ магистрат по чл. 320, ал. 3 ЗСВ е налице обстоятелство по чл. 60, ал. 1 АПК, което налага да се допусне предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове със закона, а не с изрично разпореждане на административния орган. В подобна хипотеза изпълнението на акта може да бъде спряно или ако бъде оборена законовата презумпция за наличието на предпоставки от реда на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, или ако може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 2 АПК. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите пада върху оспорващия, т. к. доказването е насрещно. За разлика от производството за отмяна на решение по съществото на спора, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване (чл. 323, ал. 1 ЗСВ, вр. с чл. 170, ал. 1 АПК), в настоящето производство доказателствената тежест лежи върху жалбоподателката. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на акт по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, а не в кумулативност и при наличието на всяко едно от основанията съдът следва да преценява дали защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолява. С оглед възприетото с ТР № 5/2009 г. на ОС на ВАС, за да се приеме, че съществува основание за спиране незабавното изпълнение на решението на ВСС, жалбоподателката следва да докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от нея вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането, т. е. да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Жалбоподателката не твърди и не обосновава наличие на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК и чл. 166, ал. 2 АПК, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,