Решение № 1179 от 3.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Елкомерс К. Николов с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, [улица], подадена чрез адв. М. Делериева, срещу Допълнително решение 7379 от 08.12.2021 г., постановено по адм. дело 13208 по описа на Административния съд София-град за 2018 г. и по частна жалба на този едноличен търговец против Определение 3529 от 19.05.2021 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на ЕТ Елкомерс К. Николов срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането й да му заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 85 947, 83 лв., формирани като разлика при ценовото равнище на продажбите (на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиран пазар), реализирани от ищеца за количествата над 2 500 работни часа и преференциалната цена за продажбата на електрическа енергия в размер на 213, 09 лв./МВтч, без ДДС до пълното нетно специфично количество електрическа енергия 3 724 кВтч, въз основа на което е определена преференциалната цена по т. 2 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2017 г. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 108, 00 лв. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство за изменение на Решение 4716 от 24.08.2020 г., постановено по адм. дело 13208 по описа на Административния съд София-град за 2018 г. в частта, с която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 261, 00 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения. Твърди, че хидроенергийните характеристики на неговата водноелектрическа централа (ВЕЦ) я определят като такава по т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, в подкрепа на което са са представени официални удостоверителни документи, изследвани пред първата инстанция от вещо лице със специални знания в областта на електроенергетиката. Поддържа, че поради отмяната на т. 7 от същото решение на ДКЕВР, именно цените по т. 2 са относими към продаваната от дружеството електрическа енергия. Изразява становище, че пропуснатите ползи са пряка последица от Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851 по описа на Върховния административен съд за 2017 година. Поддържа също така, че първоинстанционният съд необосновано не е привел установените по делото факти и обстоятелства под правната норма на § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). По тези съображения иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на претендираното обезщетение. Претендира също разноските, сторени в първоинстанционното и касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) със седалище и адрес на управление в София, бул. Княз Ал. Дондуков 8-10, чрез процесуалния си представител Р. Методиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставането й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Счита, че, предвид датата на депозиране на исковата молба 14.12.2018 г., приложима по настоящото дело е уредбата по ЗОДОВ преди обнародването на закона за изменението и допълнението му в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 година. Излага аргументи, че, в случая, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ не може да бъде приложена по отношение на отговорността за разноските на ищеца по делото. Обосновава се с практика на Върховния административен съд по въпроса. Твърди, че дори да се приеме, че се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, то първоинстанционният съд неправилно е определил сумата от 19 261, 00 лв. съобразно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като процесуалното представителство на КЕВР е осъществено от юрисконсулти, респ. този размер следва да се определи съгласно раздел IV от Глава четвърта на Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези доводи иска отмяната на атакуваното определение, а в условията на евентуалност изменението на присъдения с Решение 4716 от 24.08.2020 г. по адм. дело 13208/2018 г. по описа на Административния съд София-град размер на юрисконсултското възнаграждение, като същият се намали до размера, установен съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът КЕВР, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по частната жалба. Участващият по делото представител на Върховната административна прокура изразява становище за частична основателност на частната жалба. Мотивира правилността на извода на първоинстанционния съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с приетото в мотивите на Тълкувателно определение 2 от 20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касацооннен съд и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по съвместно тълк. дело 1/2019 г. Дава заключение, че неговият размер е следвало да се определи в съответствие с разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба на ЕТ Елкомерс К. Николов: Обжалваното допълнително решение е постановено в производство по реда на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 АПК, след връщане на делото от Върховния административен съд, който със свое Решение 7328 от 17.06.2021 г. по адм. дело 1799/2021 г. е постановил допълване на Решение 4716 от 24.08.2020 г. по адм. дело 13208/2018 г. на Административния съд София-град с произнасяне по исковата претенция на ЕТ Елкомерс К. Николов по ЗОДОВ в частта й, с която се претендират пропуснати ползи в размер на 85 947, 83 лв. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд София-град е приел от фактическа страна, че ЕТ Елкомерс К. Николов е собственик на ВЕЦ Бели Вит с инсталираната мощност от 220 кВт и нетен напор 17, 10 м., като притежава и разрешително за водовземане от воден обект - река Бели Вит с цел производство на електрическа енергия. За изкупуване на произведената от централата електрическа енергия е сключен договор с ЧЕЗ Електро България АД. Съдът е установил, а и по делото не се спори, че Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 7, е отменено с Решение 2126/13.02.2013 г. по адм. дело 5492/2011 г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 16953/17.12.2013 г. по адм. дело 7175/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Това решение на регулатора е в сила в частта му от т. 1 до т. 6. След отмяната на т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. Комисията е издала нов административен акт Решение Ц-5 от 20.02.2015 г., но и това решение, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), отм. 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, е било отменено с Решение 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело 2596/2015 г. на Административния съд София-град, потвърдено с Решение 13785 от 12.11.2018 г. по адм. дело 12851/2017 г. на Върховния административен съд, като преписката отново е върната на КЕВР за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че не е налице причинна връзка между отменения акт на компетентния административен орган и претендираната имуществена вреда. Счел е, че цената, по която ищецът продава произведената от ВЕЦ електрическа енергия не се формира на енергийния пазар. Аргументирал се е, че сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от КЕВР цени, поради което не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт. Посочил е също така, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне, като с Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. Комисията отново е определила преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. (датата на влизане в сила на отменения ЗВАЕИБ) в размер на 112, 48 лв./МВт, считано от 01.04.2011 година. Посочил е, че съгласно чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) това решение подлежи на предварително изпълнение. Приел е, че за исковия период има действаща норма, която определя цената на 112, 48 лв./МВт, която цена е идентична с тази по отменената т. 7. Формирал е решаващия извод, че цената винаги е следвало да бъде посочената, поради което едноличният търговец не е претърпял реално вреди. Отхвърлил е иска с цена 85 947, 83 лв. като неоснователен. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо и правилно по съществото на спора. Неправилно е решението на първоинстанционния съд в частта, в която на КЕВР са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, преценявайки основателността на исковата претенция, е обсъдил доводите на страните, анализирал е надлежно събраните по делото доказателства, приложил е правилно материалния и процесуалния закон и е постановил обосновано решение. Крайните му правни изводи се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Към тях следва да се добави следното: Класификацията на отделните производители на електрическа енергия не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Oтмяната на т. 7, сама по себе си, не обуславя попадането на касационния жалбоподател в друга категория и за него не влизат в сила, други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, само защото той се самокатегоризира като ВЕЦ по т. 2 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Категоризацията на отделните производители на електрическа енергия е само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразени от КЕВР при определяне на преференциалната цена. Видно от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, при определянето на преференциалните цени КЕВР прави технико-икономически анализ на ВЕЦ. При този анализ тя съобразява освен техническите характеристики на ВЕЦ и икономическите им показатели, които са различни в зависимост от периода на експлоатацията им. От друга страна, категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Тя не е в правомощията на ответника по касация, който определя само различните групи производители. Тези обстоятелства сочат на правилност на извода в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ за липса на пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и твърдяната от ищеца имуществена вреда от пропусната полза. По изложените съображения обжалваното допълнително съдебно решение, като правилно в частта относно преценката за неоснователност на исковата претенция в размер на 85 947, 83 лв., следва да бъде оставено в сила. Обжалваният съдебен акт в частта му, с която на КЕВР са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 108, 00 лв. е неправилен. Делото пред първоинстанционния съд е образувано на 17.12.18 година. Към този момент редакцията на чл.10, ал.3 ЗОДОВ изрично не предвижда присъждане на разноски за процесуалното представителство на ответника при частично или пълно отхвърляне на иска /исковете. Това е предвидено по късно с разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ, на която законодателят не е придал обратно действие. Решението на първоинстанционния съд в частта, в която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение следва да се отмени като неправилно, като противоречащо на материалния закон. По частната жалба на ЕТ Елкомерс К. Николов: Предмет на обжалване с частната жалба е Определение 3529 от 19.05.2021 г., постановено по адм. дело 13208 по описа на Административния съд София-град за 2018 г., с което този съд, в производство по чл. 248 ГПК, е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство за изменение на Решение 4716 от 24.08.2020 г., постановено по същото дело (основното решение) в частта, с която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 261, 00 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното определение като неправилно, респективно неправилно съдебното решение, чието изменение се е искало в частта за разноските. Съображенията за това са същите, каквито са съображенията, с които се отменя допълнително постановеното решение от първоинстанционния съд в частта за разноските. Обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това се отмени и основното първоинстанционно решение в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл.222, ал.1 АПК във вр. с чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия