Решение № 1995 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), юрк. Георгиев, срещу решение 446 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 758/2021 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. изх. 02-010-2600/15056 от 04.08.2021 г., издадено от него в частта, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен от ЕТВИН ЕООД, с [ЕИК] размер за декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, като незаконосъобразно, и преписката му е върната за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. В отговор ответната страна - ЕТВИН ЕООД, чрез пълномощника си адв. Табутова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставено без уважение, като претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. изх. 02-010-2600/15056 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2019 г. За да отмени уведомителното писмо, след анализ на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон и съгласно делегация по Заповед 03-РД/2891 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ.,но в нарушение на процесуалните правила - предписаната от закона форма довело до неправилно приложение на материалния закон и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая липсват конкретните фактически основания за издаване на оспорвания отказ, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че от съдържанието на таблица 1 и таблица 2 е неясно за какви от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления, на кое или на кои базови изисквания не отговарят те и как са определени намаленията по посочените мерки и схеми. Не са посочени и площите, за които е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки. Също така не е посочено и кое законово изискване не е спазено. Липсва отразяване и на правната норма, приложена от органа в изпълнение на правомощията му, да намали дължимите суми за изплащане за съответната кампания. С представянето на административната преписка, органът е депозирал писмено становище, с което се е опитал да внесе яснота по отношение на процесното уведомително писмо, но е следвало мотивите да се изложат в атакувания административен акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които са постановени съответните намаления и редукции на сумите по заявените схеми и мерки и са наложени санкции. В случая такива мотиви липсват, поради което нарушението е съществено и води до отмяна на акта, без да се обсъждат останалите доводи по същество. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 800 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение