Решение № 741 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2019 г.

Решение № 741 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Хабиб, [гражданство], срещу Решение № 1571 от 08.03.2019 г., постановено по адм. д. № 7905 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 1671 от 04.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се твърди постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдебният акт не е мотивиран и не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Необоснован бил изводът на съда, че направените от жалбоподателя твърдения за изпитваните основателни опасения от преследване в страната му на произход не почиват на никакви реални факти или доводи. Не било извършено и съотнасяне на бежанската история на кандидата за закрила към обстановката в страната му на произход, за която не била събрана подробна информация. Несанкционирано останало от първоинстанционния съд неизпълнението от страна на административния орган да изложи подробни аргументи в тази насока. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение "съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 – 5 АПК". В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Ответната страна - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име я оспорва. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на пресъздаденото съдържание на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ и при липсата на фактически установявания въз основа на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на жалбата. Приел, че спорното административно решение е издадено от компетентен орган, след законосъобразно проведено административно производство по общия ред и в резултат на правилно прилагане на приложимите материалноправни разпоредби на Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). В контекста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ направил извод, че в представената от кандидата за закрила история не се съдържат обстоятелства, а и не се представят доказателства, които да обосноват преследване и причините за желанието му да напусне страната си на произход, поради което не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Съдът приел, че председателят на ДАБ е положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата по административната преписка и правилно е приел, че причините за напускане на страната на произход от лицето (непосочени) не попадат в предмета на ЗУБ. Твърденията за преследване от талибани, направени в съдебно заседание от него, съдът намерил за недостоверни. По тези съображения жалбата на А. Хабиб била отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован съдебен акт. Основателни са направените от касационния жалбоподател оплаквания, че първоинстанционният съд е постановил немотивиран съдебен акт, който не отговаря на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в процесуалния закон. Съдът не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, които се съдържат в административната преписка по издаване на оспореното решение. Наред с това, в съдебното заседание на 22.11.2018 г. съдът е приел представените от жалбоподателя документи като писмени доказателства по делото, като е посочил, че по относимостта им към спора ще се произнесе с крайния съдебен акт по същество. Относимостта към спора на така приетите доказателства не е преценена в обжалвания съдебен акт, същите не са обсъдени от съда и не са взети предвид при постановяването му. Като следствие на така предприетото процесуално поведение от първоинстанционния съд, решението не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за съдържание, доколкото в него не се съдържат никакви фактически изводи, които съдът е следвало да направи на основание приетите за относими към спора писмени доказателства. При това и доколкото при постановяване на решението съдът не е съобразил приобщената по делото Справка относно Ислямска Република Афганистан, оправдани се явяват и възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е взел отношение и не е обсъдил ситуацията в държавата на произход на лицето ведно с бежанската му история. Наред с това, изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и твърденията и възраженията на страните, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечава възможността за касационен контрол на решението. Обсъждането на приетите по делото пред АССГ доказателства за първи път от касационната инстанция е недопустимо по причина забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК и би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, са налице касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК. Това налага неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност всички представени и приети по делото доказателства, включително приетата от Върховния административен съд Справка относно Ислямска Република Афганистан. Въз основа на съвкупната им преценка, след като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи, като отговори на направените от А. Хабиб възражения и релевирани доводи. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение