Решение № 12095 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2011 г.

Решение № 12095 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Иванов Иванов против решение № 3/03.01.2011 г., постановено от Административния съд София-област по адм. д. № 61/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата не лицето срещу решение № 39 от 25.09.2009 г. на началника на митница Калотина, потвърдено с решение № РМ4407-0458 от 18.11.2009 г. на директора на РМД-София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираното касационно основание е допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело да неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу решение № 39/25.09.2009 г. на началника на митница Калотина. Ответникът в касационното производство чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 39/25.09.09 г. на началника на митница Калотина. С него на Валентин Иванов са определени публични задължения - мито в размер на 342,03 лв.; такса гуми в размер на 1 790 лева и ДДС в размер на 716,26 лева. Така посочените задължения митническият орган е определил във връзка с вноса на 07.11.2006 г. на 247 броя употребявани гуми за леки автомобили на обща фактурна стойност 741 евро. Преценено е, че тази стока въведена, на митническата територия на България е в търговско количество и не попада под обхвата на чл. 690-692 от ППЗМ. Констатирано е, че за стоката в РБългария няма задействана транзитна декларация, нито декларация за осъществен внос на МП Калотина. Установено е също така, че за стоките е задействана от 06.11.2006 г. транзитна декларация в Република Сърбия. Съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на митническия орган, приемайки следното: получената информация от сръбските митнически власти по линия на международния обмен с приложени копия от транзитен ЕАД и документи за вида, количеството и стойността на стоките - спецификация, приложена към него, с превод на български език, са официални документи. С оглед характера на тези документи, съдът е приел, че при оспорването им, каквото е направено от жалбоподателя, в тежест на последния е да докаже оспорването, което той не е направил. При липсата на процесуални пречки за това, съдът е кредитирал изпратените документи. Изхождайки от същите, е установено, че жалбоподателят е преминал през сръбската граница ГКПП-Калотина на 07.11.2006 г. с шофиран от него микробус № ЕВ 8482 АВ, превозвайки употребявани автомобилни гуми. Съдът е приел за недоказани възраженията на оспорващия, че е продал процесните стоки на сръбска територия. Не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед евентуалната им заинтересованост, тъй като и те имат висящи аналогични съдебни спорове. Съдът е счел, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че е приключил режима транзит, оформен от сръбските митнически власти, но такова доказване не е проведено. На основание чл. 199, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ според съда е възникнало вносно митническо задължение за неправомерно въвеждане на стоки на нашата митническа територия. Относно размера на публичните вземания, съдът е приел, че те правилно са определени. Обжалваното решение е правилно. По несъмнен начин е установено по делото, че лицето е преминало с управляван от него микробус сръбската граница, превозвайки стоки - втора употреба, за които е съставена транзитна декларация на същата граница, придружена от спецификация. Тази транзитна операция не е била приключена на българската митническа територия, поради което, както административният орган, така и първоинстанционният съд законосъобразно са приели, че е налице неправомерно въвеждане на стоки на митническата територия на Република България, подлежащи на обмитяване. Твърденията на касатора, че се е разпоредил с процесните стоки на сръбска територия са недоказани, а оттам и неоснователни, както правилно е прецени и административния съд. Неоснователни са оплакванията относно производството по оспорване, открито в съдебното производство пред първоинстанционния съд на транзитната декларация и спесификацията. Транзитната митническа декларация е подписана и подпечатана от сръбски митнически власти, което удостоверява стоките, които транзитно преминават през тази граница. В този смисъл тази декларация от момента на подписването и подпечатване й от митнически орган на Република Сърбия става официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Касаторът не е представил насрещни доказателства, които да оборят тази доказателствена сила, както правилно е приел административния съд. Касаторът не оспорва, че в микробуса са били натоварени процесните стоки, но твърденията му са, че те са продадени още на сръбска територия. Основателно административният съд е приел, че за тези си твърдения жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото. Обстоятелството, че на сръбската граница е съставена митническа транзитна декларация сочи, че стоките са били под митнически режим транзит, а не са продавани на сръбска територия. Транзитирането на стоките означава, че те са били въведени на митническата територия на страната, но митнически режим не е деклариран. Относно определения размер на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е преценил оспорването като недоказано, а оттам и като неоснователно. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение