Решение № 7543 от 1.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Мичев на длъжност Инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД със седалище, [улица], чрез представител по пълномощие адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия против Решение 7553/14.12.2021 год., постановено по административно дело 4757/2021 год. по описа на Административен съд София-град. С оспорения съдебен акт е отменена като незаконосъобразна Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, приложена на 07.05.2021 год. от касатора по отношение на лек автомобил Волво с рег. [рег. номер]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Иванова от гр. София, в писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Формулира искане за оставяне в сила съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решене Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че с процесната ПАМ, на 07.05.2021 год., касаторът Л. Мичев на длъжност Инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД е разпоредил принудително преместване на лек автомобил Волво с рег. [рег. номер], управляван от ответника - В. Иванова, който е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на [улица], кръстовище с [улица]в гр. София. Тези фактически обстоятелства се установяват от приложени по административната преписка писмени доказателства, в т.ч. Констативен протокол, съставен от Л. Мичев на 07.05.2021 год. и четири броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, по отношение на който е приложена ПАМ. Съгласно разпоредбата а чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и Протокол от 07.05.2021 год. безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на Л. Мичев на длъжност Инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност. Правото му да произнесе това разпореждане се удостоверява от приложените по делото доказателства, в т.ч заповеди на кмета на Столична община, допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Видно от събраните по делото доказателства констативен протокол от 07.05.2021 год., именно така цитираната правна норма е основанието за постановяване на оспорената ПАМ. С оглед на цитираната разпоредба, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал безспорно се установява, че автомобилът на В. Иванова е бил паркиран на [улица], кръстовище с [улица]в гр. София. Паркиране на МПС в обхвата на кръстовище е забранено, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В случая обаче, не тази правна регламентация е приета за нарушена от контролния орган, а тази по цитираната по-горе норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид така определената правна квалификация на нарушението, за установяване на материалната законосъобразност на приложената ПАМ следва да се установи, дали мястото, където е паркирано МПС създава опасност или е пречка за движението. От събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния административен съд писмени и гласни доказателства се установява, че така въведеното законово изискване не е налице. В тази връзка, както правилно е посочила съда, от разпита на свидетеля Гечев и от приложения снимков материал се установява, че автомобилът е паркиран на кръстовище, но не закрива знаци и видимост. Същият е паркиран плътно до бордюр на тротоар, пред него в колона е има и други спрели автомобили. До автомобила е имало и друг спрял лек автомобил, който е на тротоара и в част от зелена площ. В този смисъл, от така посочените доказателства се установява, че по начинът по който е паркиран автомобила, съществува достатъчно място за преминаване на други МПС и пешеходци. В този смисъл, само по себе си нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не предполага автоматично наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за прилагане на ПАМ. По мнение на настоящия съдебен състав, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая не е налице втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, какъвто извод е обосновал контролния орган. Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая, анализът на събраните доказателства, обосновава извод за липса на такива, въз основа на които да се обоснове извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не е налице хипотезата на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП. Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,