Решение № 9077 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2018 г.

Решение № 9077 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.01.2018 г. по адм. д. № 7763/2017 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "И. М. Б." АД срещу решение № Р-427/32-212923/29.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 874 от 31.05.2016 г. на началника на митница П. с искане за прогласяване на нищожност. Решението се обжалва с касационна жалба от "И. М. Б. "АД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на Агенция "Митници" я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: П. А. съд С. град са оспорени решение на директора на Агенция "Митници" от 29.07.2016 г. и потвърденото с него решение на началника на митница П. от 31.05.2016 г. С оспорените административни актове е отказано на "И. М. Б." АД възстановяване на акциз в размер на 490 655,40 лв., недължимо платен за периода от 18.01.2008 г. до 22.04.2009 г. Решенията са оспорени с искане за прогласяване на тяхната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК като постановени в противоречие с влязло в сила съдебно решение от 29.02.2016 г. по адм. д. № 9459/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Административен съд С. - град е приел, че с оспореното решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на митница П. е постановен повторен отказ да се възстанови недължимо платен акциз от дружеството жалбоподател. Този отказ е постановено след като първоначалния такъв е отменен с влязло в сила съдебно решение от 29.02.2016 г. по адм. д. № 9459/2016 г. на Върховния административен съд и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. А. С. - град е приел, че оспореният административен акт не е нищожен само на основание факта, че отново е постановен отказ за издаването на акт за възстановяване на недължимо платен акциз. Това е така, тъй като административната преписка е върната за ново произнасяне за установяване на фактически обстоятелства и съотвествието им с материалния закон, което административният орган не е направил при постановяване на първоначалния отказ. Преписката не е върната на административния орган за издаването на акт по реда на 173, ал. 2, изр. 2 за връщане на недължимо платен акциз, тъй като спорът за това не е разрешен с влязлото в сила и посочено -по горе съдебно решение. Административен съд С. - град е приел, че при постановяването на повторния отказ административният орган е установил и коментирал фактическите основания, установени в административното и съдебно производство и несъотвествието с изискванията на чл. 27 ЗАДС във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС. П. отказ не е постановен при същите фактически основания, поради което не е налице идентичност между двата отказа на административния орган относно съдържанието им. Повторният отказ е постановен след изпълнените на дадените указания по прилагане на закона с влязлото в сила съдебно решение, поради което не му противоречи и не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК има предвид административен акт, който противоречи на съдебното решение по спорния предмет и правните последици, обективирани в диспозитива на същото. Самото постановяване на повторен отказ за възстановяване на акциз след отмяната на първоначалния такъв и връщането на административната преписка за ново произнасяне със влязло в сила съдебно решение само по себе си не е достатъчно основание за нищожност на административния акт, след като със съдебния акт не е постановена забрана за произнасяне по искането, с което е сезиран административният орган. С отменителното съдебно решение административният спор не е решен по същество. С него са дадени указания на административния орган при новото произнасяне да изясни всички релеватни фактически обстоятелства по спора и съотвествието им с материалния закон за да се реши основателно ли е или не искането за връщане на недължимо платен акциз от страна на дружеството - жалбоподател. В мотивите на решението е прието, че административният орган при постановяване на първоначалния отказ е изяснявал факти, които не са относими към спора и не е изяснил тези, които са решаващи за правилното му решаване. Със съдебното решение са дадени указания по прилагането на закона - чл. 86 - 89 ППЗАДС. Д. са указания и по прилагането на материалния закон относно отмяната по съдебен ред на отказа за издаването на удостоверение за освобождаване от акциз, установяване на количествата енергийни продукти с платен акциз, възстановяването на който се иска. Изрично посочено в мотивите на съдебното решение е обстоятелството, че тези фактически обстоятелства не са били установени от административния орган, а за първи път са обсъждани в съдебното производство. Законосъобразно и обосновано Аминистративен съд С. - град е приел, че при новото произнасяне административният орган е изпълнил задължителните указания, дадени с мотивите на съдебното решение, изяснил е всички факти, които са правно релеватни, както и наличието на предпоставките на чл. 27 ЗАДС и чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС. Н. е налице идентичност между първоначално постановения отказ за връщане на акциз и повторният такъв по отношение на съдържанието им. Повторният отказ не е постановен при същите фактически основания, както първоначалния и на същото правно основание. Задължителните указания в мотивите на влязъл в сила съдебен акт не се ползват със сила на пресъдено нещо освен по отношение на решения спор по същество каквито съдебното решение, посочено по-горе не съдържа. Доколкото спорът по същество не е разрешен окончателно по предмета на спорното право с влязъл в сила съдебен акт, противоречие с указанията по прилагането и тълкуването на закона касае неговата законосъобразност, но не е основание за прогласяване на нищожност. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд