Решение № 13030 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2014 г.

Решение № 13030 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Сливница, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1261 от 13.12.2013 г., по административно дело № 645/2013 г. на Административен съд София-област, с което е отменена като незаконосъобразно негова заповед № 23/23.05.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно прилагане на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Панайотова бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Станка Бориславова Панайотова не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба за неправилно установяване на фактите от страна на съда във връзка с констатираното неизпълнение от органа на задължението да възстанови държавния служител на длъжността, която е заемал до незаконното му уволнение със заповед № 2 от 09.01.2012 г., която е отменена с влязло в сила съдебно решение. След влизане в сила на отменителното решение Панайотова се е явила в 14 дневния срок в администрацията, за да заеме длъжността, на която е възстановена, с което е изпълнила задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, за разлика от Кмета на Община Сливница. В нарушение на цитираната законова разпоредба той е издал заповед, с която е възстановил Панайотова не на длъжността, която е заемала до издаване на незаконосъобразната негова заповед № 2/2012 - "директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство", а на длъжност "директор на дирекция община". С издаването на тази заповед е нарушена разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, като същевременно е налице и неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, което се преследва по друг ред. Твърденията в касационната жалба, че заповедта, предмет на първоинстанционното дело е издадена от кмета в рамките на оперативната му самостоятелност е в противоречие с цитираната разпоредба. Законът категорично и недвусмислено разпорежда, че в случаите на отмяна на заповед за уволнение и при явяване на служителя в 14 дневен срок, последният се възстановява на предишната длъжност - т. е. тази, която е заемал до уволнението му. Следователно в тези случаи липсва предвидена в закона възможност, органът по назначението да извършва преценка и да разпорежда нещо, различно от предвиденото в закона. При това независимо от съдържанието на заповед № 148 от 20.05.2013 г. на кмета на Община Сливница за времето от 20.05.2013 г. до 23.05.2013 г. Станка Бориславова Панайотова е заемала длъжността директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" в Община Сливница по силата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Неоснователни са наведените доводи, че за да бъде възстановена Панайотова на предишната длъжност следва да бъде променено щатното разписание, още повече че същият е назначил служителката на несъществуваща длъжност по щатно разписание - т. е. отново в нарушение на изискванията на нормативната уредба. При установено с влязло в сила решение, както е в конкретния случай, липса на съкращение на заеманата от Панайотова длъжност към датата на постановяване на заповед № 2/09.01.2012 г. следва извод, че длъжността съществува, при което наведеният довод е неоснователен. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че актът е постановен при липсата на посочените в него фактически основания. По делото не са представени доказателства за настъпили промени в длъжностното разписание на Община Сливница през периода от 20.05.2013 г. - датата на възстановяване на длъжност на Панайотова, до 23.05.2013 г. - датата на прекратяване на служебното й правоотношение. Като фактическо основание в заповедта е посочено съкращаване на длъжността, а по делото липсват доказателства, от които да се установи извършено намаляване на щатната численост на служителите в администрацията или промяна в структурата й, довело до съкращаване на длъжността "директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" в Община Сливница, която Панайотова е заемала по силата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл от 20.05.2013 г. до 23.05.2013 г. Постоянна е практиката на ВАС, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение са ирелевантни към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. Изложението в касационната жалба свързано с цитиране и анализ на Закона за администрацията (ЗАдм) е неотносимо към предмета на спора, но за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че утвърдената със заповед № 166 от 20.12.2012 г. на Председателя на Общински съвет Сливница структура на Общинска администрация Сливница не съответства на императивните разпоредби именно на този закон. В Глава втора на ЗАдм е уредена нормативно структурата на администрацията, която е задължителна за всички органи в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗАдм основна организационна структура на администрацията е дирекцията, а съгласно чл. 5, ал. 1 ЗАдм според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на власт, администрацията е обща и специализирана. От цитираните разпоредби следва еднозначен извод, че всяка администрация следва да бъде структурирана най-малко в две дирекции, според разпределението на дейностите на обща и специализирана администрация, каквито обаче липсват в администрацията на Община Сливница. Отдел и сектор, като самостоятелна структурна единица не могат да бъдат сформирани, тъй като отделите могат да бъдат създавани само към дирекция (арг. чл. 4, ал. 3 ЗАдм), а сектори се създават само при необходимост - т. е като изключение и то към съответен отдел (арг. чл. 4, ал. 4 ЗАдм). В конкретния случай, структурата на администрацията на Община Сливница, на която се позовава касаторът е утвърдена в нарушение на тази законова разпоредба - при пълна липса на основната организационна структура - дирекция в администрацията са сформирани отдели и сектори. Останалите изложени в касационната жалба съждения са ирелевантни към предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение