Решение № 10425 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. К. Тодоров, срещу Решение 1048/19.06.2025 г., постановено по адм. дело 143/2025 г. по описан на Административен съд Враца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за незаконосъобразност на оспорения Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-04000624196875-004-001/03.12.2024 г. Поддържа становище, че органът по приходите правилно е отказал да възстанови претендираната сума от дружеството-жалбоподател, тъй като същата не е отразена по данъчно-осигурителната му сметка и в това отношение не е налице грешка или липса на воля при самия паричен превод. Твърди че в случая е извършено едно съзнателно, целенасочено изпълнение на чужд дълг от третото лице и поради това внесената сума е надлежно разпределена с разпореждане на публичния изпълнител. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу АПВ да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът Т. Т. 2016 ЕООД, чрез адв. Чернев, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор и в хода на делото. Формулирани са искания първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил АПВ П-04000624196875-004-001/03.12.2024 г., издаден от В. П. Ф. главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 26/21.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с които на жалбоподателя е отказано възстановяване на внесената сума в размер на 122 200,16 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2022 г. до окончателното ѝ погасяване. От фактическа страна административният съд е установил, че процедурата по прихващане или възстановяване е иницирана от Т. Т. 2016 ЕООД с подаването на Искане за прихващане или възстановяване (ИПВ) с вх. ИТ-00-1501/04.11.2024 г. Проверката по случая е била възложена с Резолюция П-04000624196875-0РП-001/15.11.2024 г. на началник сектор при ТД на НАП Велико Търново. Релевантните факти в констативната част на съдебния акт могат да бъдат обобщени в хронологичен ред, а именно: В производството по принудително изпълнение по изп. дело 6110000579/2011 г. с разпореждания от 10.01.2020 г. и от 02.03.2021 г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 173, ал. 2 ДОПК, са отписани вземания на НАП по отношение на ЕТ, които са предявени и приети в производството по несъстоятелност, съгласно определение 105/19.02.2018 г. на съда по несъстоятелността, вписване 20180419145628 в АВп-ТРРЮЛНЦ. Посочената в ИПВ сума е била преведена от жалбоподателя по сметка на НАП с платежно нареждане от 15.04.2022 г. с основание: Погасяване на задължения на ЕТ Т. Т. ЕИК 816034268, чл. 180 от ДОПК . В резултат от извършената проверка при издаването на АПВ е отбелязано, че в ИС Събиране сумата е отразена като неразпределена по сметката на Т. М. Т. в качеството му на собственик на ЕТ Т. Т. (в несъстоятелност). Преведената от дружеството сума е разпределена за погасяване на публични задължения на ЕТ с разпореждане от 20.12.2024 г. по изп. дело 6110000579/2011 г. на главен публичен изпълнител. С влязло в сила решение 949/16.05.2024 г. по адм. дело 133/2024 г. по описа на АС Враца е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу отказа на публичния изпълнител (разпореждане изх. С240006-137-0000076/10.01.2024 г.), да бъдат отписани по давност публичните задължения по декларация по ЗДДФЛ вх. 0600006672/27.04.2010 г. в размер на 3 630,91 лв. главница и по СД по ДДС 06000961586/11.09.2009 г. в размер на 168 557,56 лв., ведно със съответните лихви. По искане на жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като доказателство в с.з. на 22.05.2025 г. Отговорите на вещото лице по поставените задачи са дадени в решението и са кредитирани като обективни и компетентни по същество. От тях се установява, че не са генерирани справки и не са издавани актове, от които да се черпи информация за размера на публичните задължения на ЕТ към датата на издаване на АПВ - 03.12.2024 г. С внесената от жалбоподателя сума са погасени публични задължения съгласно разпореждане за разпределение С24006-125-0439437/20.12.2024 г. От отговора на вещото лице по задача 4 става ясно, че на 25.11.2022 г. по ДОС са възстановени предявените и приети в производството по несъстоятелност на ЕТ вземания на НАП по данъчна декларация по ЗДДФЛ вх. 0600006672/27.04.2010 г. и по СД по ДДС 06000961586/11.09.2009 г. Възстановяването е в резултат на деактивиране на некоректно генерирани разпореждания на осн. чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 173, ал. 2 ДОПК за отписване по давност на гореописаните вземания. От правна страна съдът е приел, че процесният АПВ, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на закона. След като е определил приложимите законови разпоредби, решаващият съд е свел спора по делото до една от хипотезите за прилагане на процедурата по прихващане или възстановяване наличие на недължимо платена сума от жалбоподателя към 15.04.2022 г., дали същата е покривала изцяло размера на публичните задължения на ЕТ като необходимо условие за суброгацията в правата на НАП в производството по несъстоятелност и допустимо ли е да се прихваща с плащане от трето лице, което не е длъжник и в противоречие с неговата воля, обективирана при извършено плащане по чл. 180 ДОПК за задължения, които не са съществували поради отписването им по давност към датата на плащането. Съображенията, довели до отмяната на АПВ касаят предвидената възможност за изпълнение на публични задължения от трети лица съгласно чл. 180 ДОПК и мотивите за отказа на издателя на акта да възстанови сумата, според които плащането е доброволно и не подлежи на връщане на основание чл. 174 ДОПК. Извършеното плащане на 15.04.2022 г. е погасявало изцяло публичните задължения на несъстоятелния длъжник ЕТ и безспорно сумата е била задържана по неговата ДОС без да бъде използвана за погасяване на публичните му задължения. Направен е извод, че по делото не са налице данни третото лице да е задължено наред с длъжника на основание солидарност, обезпечение на чужд дълг и т.н. Освен останалите предпоставки за прихващането, като способ за погасяване на задължения, е необходима и идентичност на субектите по съответното правоотношение, каквато не е установено. При конкретиката на изнесените факти в АПВ е видно, че платилият чужд публичен дълг е въведен в заблуждение, като платеното от него се отнася за погасяване на различни публични задължения против волята му. Последото се потвърждава и от приетата ССЕ по делото. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Събраните доказателства по делото са обсъдени последователно и в тяхната съвкупност в първоинстанционния съдебен акт и при съобразяване на приложимите за случая материалноправни разпоредби, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Спорът между страните по делото не е по фактите, както впрочем приема и касаторът. Изцяло бланкетни и неотносими са доводите по същество, поместени на стр. 4, абз. 2 и абз. 3 от КЖ, относно динамичния характер и възможността за известни промени в данъчно-осигурителната сметка на всяко лице, както и обстоятелството, че с АПВ не е извършено прихващане на суми или задължения. При това положение неизяснена остава единствено причината да не бъдат ангажирани доказателства от страна на НАП в хода на делото, оправдаващи произволните действия на отговорните служители от администрацията извън процедурата по чл. 128 и сл. ДОПК във връзка със задържането на внесената на 15.04.2022 г. сума в размер на 122 200,16 лв. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Въз основа на безспорно изяснената фактическа обстановка, както към момента на издаване на оспорения акт към 03.12.2024 г., така към извършването на ССЕ, по делото се установява правният интерес на дружеството-жалбоподател с плащането на сумата в размер на 122 200,16 лв. по сметка на НАП, на основание чл. 180 ДОПК, да се суброгира в правата и привилегиите на приходната агенция. Правилно е заключението на административния съд, че в настоящия случай в полза на приходната администрация не възниква, нито може законосъобразно да се упражни право на прихващане на тази сума за погасяване на други публични задължения на длъжника ЕТ, както всъщност е сторено. Настоящият касационен състав приема, че задължението за обективна преценка на ССЕ от първоинстанционния съд е изпълнено съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В касационната жалба не са развити твърдения в обратна насока. Касаторът, върху когото е тежестта за това, не установява различна фактическа обстановка и дори не оправдава допуснатите нарушения на ръководните принципи, регламентирани в чл. 2 и сл. ДОПК - на законност, обективност и безпристрастност, добросъвестност. Същото е видно от приложената в заверен с печат на НАП екземпляр на справка за общите задължения (е-услуга) към 25.11.2022 г., л. 36-47 от делото, в която публичните задължения на физическото лице по данъчна декларация по ЗДДФЛ вх. 0600006672/27.04.2010 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. и по СД по ДДС 06000961586/11.09.2009 г. за м. 08.2009 г., са отразени веднъж в справката за подлежащите на разпределение към публичен изпълнител вземания на НАП, и втори път - в справката за погасени по давност/отписани задължения. Доколкото отказът да бъдат отписани по давност публичните задължения на ЕТ (разпореждане изх. С240006-137-0000076/10.01.2024 г.) е потвърден от съда, то съгласно чл. 177, ал. 1 АПК влязлото в сила решение 949/16.05.2024 г. по адм. дело 133/2024 г. по описа на АС Враца обвързва само страните по него, не и трети лица. Поради тази причина в случая органите по приходите неправилно абсолютизират смисъла и значението на нормата на чл. 174 ДОПК. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд е надлежно обосновано като аргументите за това не следва да бъдат повтаряни изцяло. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до закономерна отмяна на процесния АПВ. Предвид изхода на делото, в полза на ответната страна следва да се присъди своевременно заявеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 400 лв., съгласно договора за правна защита и съдействие от 04.07.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,