Решение № 6468 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2020 г.

Решение № 6468 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 526/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 369 по описа за 2019 г. на Административен съд (АС) - Смолян, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002119000331-091-001/10.06.2019 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 462/07.08.2019 г. на ДД "ОДОП" на ЦУ на НАП – гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, без да съобрази, че вещото лице е определило паричния поток на жалбоподателя за периода 2012 г. -2017 г., като е взело предвид посочените суми в представените 97 бр. фактури, за които няма данни да са декларирани и получени приходи на физическото лице. Претендира се отмяна на решението, и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Б. Амишев срещу РА, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 752 лева за двете инстанции и за държавна такса в размер на 225, 63 лева. Ответникът – Б. Амишев, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС – Смолян. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - и за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Смолян е бил РА № Р-16002119000331-091-001/10.06.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 462/07.08.2019 г. на ДД "ОДОП" на ЦУ на НАП – гр. Пловдив, с който на Б. Амишев за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); задължения за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) – Универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО (Кодекс за социално осигуряване); както и задължения за ЗО (Здравно осигуряване) по ЗЗО (Закон за здравно осигуряване) в размер на главница общо за всички задължения - 24 315, 77 лева и лихва за просрочие общо – 3 889, 05 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС – Смолян е отменил изцяло РА № Р-16002119000331-091-001/10.06.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 462/07.08.2019 г. на ДД "ОДОП" на ЦУ на НАП – гр. Пловдив. Решаващите мотиви на съда са за липса на основание за провеждане на ревизията по реда на реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по делото не се установило твърдяното от приходната администрация основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на направените разходи над декларираните и/или получени приходи за ревизираните 2016 г. и 2017 г. Първоинстанционният съд е обсъдил приетото при разглеждането на делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и го е кредитирал с доверие, като обективно и компетентно изготвено. От последното било установено, че за периода 10.05.2012 г. - 30.08.2013 г. Амишев бил реализирал доходи от дейността си в Германия общо в размер на 83 862, 30 евро (164 020, 40 лева), като доколкото липсвали доказателства за извършвани от Амишев и съпругата му разходи извън обичайните за издръжката на семейството за периода след 2013 г. до 01.01.2016 г., съдът е приел за правилно приетото от вещото лице, че сумата от 108 020, 40 лева следвало да се счита за начално салдо към 01.01.2016 г. Съдът, въз основа на заключение на вещото лице, обосновано с представените извлечения от банкови сметки в Германия приел, че за 2016 г. Амишев имал постъпления от 146 357, 92 лева, разходи от 173 561, 44 лева, съответно остатък в края на този период – 81 014, 30 лева, като съответно сумата в края на данъчния период 2017 г. била 15 306, 29 лева, поради което не се установявало превишение на разходите над приходите в баланса на Амишев. По тези съображения, съдът приел, че твърдените в ревизионния доклад (РД) факти са останали неустановени, като съответно – не можело да се приложи разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като в случая било установено по несъмнен начин, че имущественото състояние на Амишев и семейството му съответствало на декларираните и доказани приходи. Решението на Административен съд – гр. Смолян е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано на фактите по делото. Основателен е довода на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключение по назначена ССчЕ, без да съобрази, че вещото лице е определило паричния поток на жалбоподателя за периода 2012 г. -2017 г., като е взело предвид посочените суми в представените 97 бр. фактури, за които няма данни да са декларирани и получени приходи на физическото лице. Неправилно в съдебното решение е разрешен първия спорен въпрос относно началното салдо към 01.01.2016 г., като съдът се е позовал на заключение по назначена експертиза, която е включила в приходната част на паричните потоци суми по издадени от РЛ фактури към немски дружества за извършени услуги. В случая няма доказателства сумите по фактурите да са получени от РЛ и да са декларирани като негов доход, за да се приеме, че следва да се включат в приходната част на паричните потоци. Неправилно в съдебното решение е разрешен и втория спорен въпрос относно приходната част на паричните потоци на РЛ за ревизираните 2016 г. и 2017 г., като съдът отново се е позовал на заключение по назначена експертиза, която е работила по задачи поставени от жалбоподателя и включила изтеглени суми от банкови сметки в Германия. След като РЛ в хода на ревизията не е декларирало вземания от банки и трети лица, нито налични банкови сметки в Германия, както и не е представило доказателства за получени и декларирани доходи в Германия, то неоснователно твърдените от него суми са включени в приходната част на паричния му поток за 2016 г. и 2017 г. Настоящата съдебна инстанция счита, че нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство, ревизираното лице е ангажирало надлежни доказателства, от които да се установяват приходи, които да съответстват на направените разходи и в този смисъл фактическите констатации в РА за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се считат за верни по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Наред с изложеното, ревизираното лице не е възразявало при оспорването на РА по административен ред и при оспорването му пред административния съд против начина на определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, по КСО и ЗЗО, поради което настоящата инстанция намира издадения РА за законосъобразен, а като е достигнал до друг правен извод, първоинстаницонния съд е постановил неправилно съдебното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а жалбата срещу РА – отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, при съобразяване материалния интерес по делото – 28 204, 82 лева и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция счита, че касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2 977, 63 лева, от които сума 225, 63 лева за държавна такса за касационната инстанция и по 1 376 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,