Решение № 470 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2007 г.

Решение № 470 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. М. Г. от гр. Г. срещу въззивно решение № 111 от 14.05.2007 г. по гр. д. № 173/2006 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 21.02.2006 г. по гр. д. № 658/2004 г. на Севлиевския районен съд, с което е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот. акт № 43/2001 г. на нотариус Ив. П., с който Д. П. Д. действащ като едноличен търговец с фирма "Д" и Р. И. Д. са продали на Р. М. Г. магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ж.к. "Д", представляващ едноетажна сграда, построена върху държавна земя -УПИ *, кв.6 по плана на града, състоящ се от търговска зала, входно фоайе, санитарен възел, магазинно помещение със самостоятелен вход и офис, със застроена площ от 270 кв. м., със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 и чл. 209 ЗЗД. Поддържа че, решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III г.о., като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че сключеният с нот.акт № 43/2001 г. договор за покупко- -продажба на магазин за хранителни стоки е нищожен, въззивният съд анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че между страните е уговорен предварително на начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. По делото е установено, че на 21.12.2001 г.е сключен договор за заем по който жалбоподателят предоставил на ответника сумата от 20 000 лв. За обезпечаване вземането на жалбоподателя- заемодател по договора за заем между страните бил сключен на същата дата и договор за покупко-продажба на магазина, материализиран в нот.акт № 43/2001 г., както и предварителен договор за обратно прехвърляне магазина на ответниците, при изплащане на заема. При тези фактически данни правилно въззивният съд е приел, че и трите договора сключени на 21.12.2001 г. са взаимно свързани и при тълкуването им се установява, че недвижимият имот, предмет на сделката по нот.акт № 43/2001 г. служи като обезпечение за вземането на жалбоподателя по договора за заем, както и че след изплащане на заема е уговорено обратно връщане на имота. Законосъобразен е изводът на съда, че договора за продажба е нищожен, тъй като страните по него в действителност не са желали настъпването на правните му последици, а уговорката е била да служи като обезпечение на вземането на заемодателя, като след изплащане на заема заемодателят да прехвърли обратно имота. Постигнатите между страните уговорки за прехвърляне на недвижимия имот за обезпечаване вземането на заемодателя и за обратното прехвърляне след изплащане на заема са недействителни като противоречащи на чл. 152 ЗЗД, а сключеният договор, материализиран в нот.акт № 43/2001 г. е нищожен, поради противоречието му с чл. 209 ЗЗД. Развитите в касационната жалба доводи, че сключеният договор за покупко-продажба не е нищожен, тъй като страните по него и по предварителния договор /за обратно изкупуване на имота/ са различни са неоснователни. Според жалбоподателя договорът за покупко-продажба бил сключен от Д. Д. в качеството на едноличен търговец с фирма "Д", а предварителния договор с Д. Д. като физическа лице, и затова били налице били различни правоотношения междуразлични страни. Факта, че като продавач по договора е участвал ответника Д в качеството му на едноличен търговец, а в договора за обратно изкупуване е участвал като физическо лице не обуславя извод, че страните са различни. По определение на закона- чл. 56 ТЗ едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на Търговския закон е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но няма за правна последица възникването на нов правен субект, т. е. страна по договорите е физическото лице Д. Д. Затова и доводите че сключеният от Д. Д. в качеството му на едноличен търговец договор за покупко-продажба е търговска сделка и по отношение на нея не намира приложение разпоредбата на чл. 209 ЗЗД са неоснователни. Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на III г.о.