Решение № 9340 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16794/2013 г.

Решение № 9340 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16794/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по ИСКАНЕ на Стефан Киряков Стефанов, Венета Костадинова Втухова, Константин Стефанов Стефанов и Силвия Стефанова Стефанова, всички от гр. Бургас, за ОТМЯНА на влязло в сила решение № 1922/30.10.13 г. по адм. д. № 1503/13 г. по описа на Административен съд-Бургас. Ответницата Хрисанти Кирякова Георгиева с писмен отговор поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответниците Главен архитект на община Несебър и "Несебър билдинг" ЕООД не вземат становище. Върховният административен съд намира искането процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 247 вр. с чл. 240 АПК, а по същество-неоснователно по следните съображения: С влязло в сила решение № 1922/30.10.13 г. по адм. д. № 1503/13 г. Административен съд Бургас е уважил жалбата на Хрисанти Кирякова Георгиева и отменил като незаконосъобразно Разрешение за поставяне на преместваем обект № 52/12.05.11 г. на Главния архитект на община Несебър. Производството е проведено с участие на "Несебър билдинг" ЕОД-адресат на разрешението и Главния архитект на община Несебър, в качеството му на административен орган, издал обжалвания индивидуален административен акт. Съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ редът за поставяне на увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговия и други обслужващи дейности се урежда с наредба на общинския съвет. В производството пред Административен съд-Бургас оспорващата Георгиева се е легитимирала като съсобственик на имота, в който е разрешено поставянето на преместваем обек- временен открит паркинг. Съдът е отменил разрешението за поставяне като издадено в нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 10 за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане и рекламна дейност на територията на община Несебър /Наредбата/, съгласно който схеми за разполагане на преместваеми обекти в терени частна собственост се изработват и внасят за одобряване от собственика на терена или от лице с изрично писмено съгласие на собственика на имота или писмен договор за наем за предвидената за заемане от преместваемия обект площ, а когато теренът е съсобствен - с изрично писмено съгласие на всички собственици с нотариална заверка на подписите или договор за наем, сключен с всички тях, вкл. и в случаите, когато схемата се внася от съсобственик. Страни в производството по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ са оспорващият, органът издал разрешението и адресатът на това разрешение по отношение на когото административният акт създава права и задължения. Лица извън посочените, не са надлежни страни в съдебноадминистративното производство, тъй като разрешението за поставяне не засяга пряко правната им сфера. Право да иска отмяна на основание чл. 246 АПК има онова лице, за което решението е неблагоприятно и което е имало гарантирано от закона право на участие, но не е участвало в делото. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата сочи реда, по който обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ могат да бъдат поставяни в съсобствен недвижим имот. Изисква се нотариално заверено съгласие или сключен със всички съсобственици договор за наем, предвид което всеки съсобственик, извън кръга на далите съгласие съсобственици или страните по договора за наем, е активно легитимиран да оспори по съдебен ред издаденото разрешение за поставяне. Пасивно легитимирани по оспорването са административният орган и лицето, в чиято полза е издадено разрешението. Останалите съсобственици в имота, страни по договора за наем, нямат гарантирано право на участие в производството по оспорване на разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 АПК, тъй като това разрешение не касае пряко правната им сфера. Сключеният между тези съсобственици и адресата на разрешението договор за наем за терена, в който е било разрешено преместваемото съоръжение, създава между страните облигационни отношения, споровете във връзка с които подлежат на разрешаване по исков ред. Отмяната на разрешението за поставяне не засяга пряко правната им сфера, тъй като това разрешение създава права не за тях, а за своя адресат, страна по наемния договор. От тук следва, че искателите, съсобственици в имота, в който на основание сключен от тях договор за наем е разрешено на трето лице да постави преместваемо съоръжение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, не са били заинтересувани лица нито в производството по издаване на разрешението за поставяне, нито в съдебноадминистративното производство по оспорването му, т. е не са имали гарантирано от закона право на участие. По изложените съображения настоящият състав на II-ро отделение на Върховния административен съд намира разгледаното искане за отмяна неоснователно, поради което и на основание чл. 248 АПК