Решение № 411 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2009 г.

Решение № 411 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София против Решение № 248 от 30.04.2009 г., постановено. по адм. д. № 75/2009 г. от Административен съд - Плевен,, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-12-1913/2008 г. на кмета на Община - Плевен. Поддържа се неправилност на решението, тъй като не са съобразени изисквания на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързано с упражняване правото на собственост. В този смисъл са и изложените подробно доводи в писмена защита. Ответникът - кметът на Община Плевен не взема становище. Заинтересованите страни също не вземат такова. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението, предмет на касационната жалба Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Георги Симов Гошев против Заповед № РД-12-1913/2008 г. на кмета на Община Плевен, като е приел, че след като на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху ползваната от него земя с влязла в сила заповед на кмета на общината, издадената заповед, с която е одобрена оценката на земята е законосъобразна, въпреки, че е посочено за правно основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/1999 г./, а е следвало да бъде посочено правно основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, поради това, че производството по него не е приключило. Според него правилно с обжалваната заповед е одобрена оценката на земята за трансформиране правото на ползване в право на собственост след като е признато това право на ползвателя с влязъл в сила административен акт, като е неотносим спора за собственост върху имота в това производство и приложението на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и няма противоречие между ЗСПЗЗ и посочената разпоредба. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи нарушение, което да обуславя неговата отмяна. Изложените доводи от касационния жалбоподател са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия състав споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят Георги Симов Гошев е наследник на Симо Георгиев Гошев, поч. на 12.04.2007 г., който е наследник на Наца Стоянова Гошева, поч. на 02.04.1979 г., на наследниците на която е разпоредено да се изплати сумата по влязлата в сила оценка. Заповедта е връчена на касатора като наследник на Симо Георгиев Гошев и е обжалвана от него, като е образувано производство пред административния съд, по което основното възражение е свързано с нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради нарушаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ, но не са правени възражения относно определения размер на оценката за имота, която е предмет на обжалвания административен акт и провеждането на съдебен контрол. При тези фактически обстоятелства административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като неправилно е посочена за правно основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234 от 16.12.1999 г./, а е следвало да се посочи § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./. Правилно административният съд е приел, че след като има влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, с която е признато правото на ползвателя право да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, следва да се издаде заповед за одобряване на оценка на имота по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производството по оценка на този имот, не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправна норма при издаване на тази заповед, е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен, в случай, че е обжалван по надлежния ред. В съответствие с разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая кметът на Община - Плевен е одобрил оценката на земята, по отношение на която е трансформирано правото на ползване на Мадлена Петрова Пушкова в право на собственост в съответствие с § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. предвид недовършената процедура по това производство, но неправилно административният орган е посочил като правно основание § 31 от ПМС № 234/1999 г. Правилно административният съд е съобразил различието в двете производства и приел, че е приложимата разпоредба е § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тридесетдневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП /АПК/. В случая обаче се отнася до признати права на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., което производство не е приключило и издадената Заповед № РД-12-1901 от 10.07.2008 г. на кмета на Община - Плевен е относима към § 62, ал. 4, след като не е била приключила процедурата по § 62 от ПМС № 456/1999 г., в която не се изисква подаване на заявление за извършване на оценка, а административния орган служебно е длъжен да утвърди оценката със заповед, след влизане в сила на която ползвателят следва да внесе определената стойност по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. В случая изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са правилни и по отношение възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които се излагат като доводи в касационната жалба. Тези възражения свързани с ограничаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ в настоящето производство са неотносими. Наследодателят на касатора е следвало да защити правата си в производство по обжалване на заповедта на кмета на Община - Плевен, с която е признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху процесния имот, както и обжалване на плана на новообразуваните имоти одобрен със заповед на областен управител на област Плевен, по отношение на този имот. С тези заповеди са признати права на ползвателя в съответствие със ЗСПЗЗ и в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, което е последващо, не могат да се разглеждат въпроси свързани със собствеността. В съответствие с § 62, ал. 7, в случай, че ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът може да подаде молба за оценка на подобренията върху имота, които да изплати на ползвателя и да придобие собствеността върху имота. Доколко е налице противоречие на ЗСПЗЗ с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и приложение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, в настоящото производство по оспорване на административен акт, с която е определена оценка за земеделски имот по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./ не може да бъде решаван спор относно собствеността върху процесния имот. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение