Решение № 7173 от 14.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция Митници чрез юриск. А. В. против Решение 252 от 09.11.2020 г., постановено по адм. д. 303/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което Агенцията е осъдена да заплати на П. Н. сумата от 75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от изменено НП 279/13.07.2017 г. на началника на Митница Югозападна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 10 лв. Със същото съдебно решение са присъдени и разноски в исковото производство в размер на 300 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. В., която поддържа касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран като съдебни разноски от ответната страна и претендира на свой ред присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, П. Н. от [населено място], община Кюстендил, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Й. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното с него съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Агенция Митници е осъдена да заплати на П. Н. сумата от 75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от изменено НП 279/13.07.2017 г. на началника на Митница Югозападна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 10 лв. , като със съдебното решение са присъдени и сторените в рамките на исковото производство разноски в размер на 300 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кюстендил, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен и доказан по размер. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Видно от доказателствата по делото, към датата на последното съдебно заседание, проведено по КНАХД 56/2020 г. по описа на АС Кюстендил 27.05.2020 г. вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която в редакцията си по изменението на закона,обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. предвижда, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора отмяна на съдебното решение, с което е потвърдено НП и изменение на Наказателно постановление 279/13.07.2017 г на Митница Югозападна при Агенция Митници чрез намаляване размера на административното наказание от глоба в размер на 1000 лв на глоба от 500 лв, ищецът е имал правната възможност в проведеното на 27.05.2020 г. пред касационната инстанция съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателното производство. Като не е поискал платената от него сума за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство, ищецът няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, АС Кюстендил е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение