Решение № 9418 от 15.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул."Кирил Христов" 2,представлявано от адв.Велов против решение 13405 от 29.10.2020 г. по адм. дело 13519/2019 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата им за обявяване на нищожност и загуба на правно действие на Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище Гредо в землищата на с. Охрид и с. Палилула, община Бойчиновци, област Монтана, с възложител: ЕкоагростройАД, гр. Монтана. Сдружението е осъдено да заплати разноски по делото на останалите страни по делото. В касационната жалба се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът министър на околната среда и водите, в писмени бележки по делото, чрез процесуален представител юрк. Данева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за отхвърляне на жалбата. Ответникът Екоагрострой АД в отговор на касационната жалба и писмени бележки застъпва становище за нейната неоснователност и законосъобразност на оспореното решение. Моли за оставянето му в сила. Ответникът Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид, представлявано от асв. Велов представя отговор на касационната жалба,в който сочи на основателност на жалбата и незаконосъобразно определяне на засегнатата общественост, при постановяване на съдебното решение. Моли жалбата да се уважи. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлено оспорването от настоящия касатор на Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище Гредо в землищата на с. Охрид и с. Палилула, община Бойчиновци, област Монтана. с възложител: ЕкоагростройАД, гр. Монтана. ВАС тричленен състав е бил сезиран с искане за обявяване на нищожност и загуба на правно действие на оспореното решение на МОСВ. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал правен извод за законосъобразно издаден административен акт, като задълбочено изследвал всяка от изложените тези на жалбоподателя. При преценка валидност на оспорения акт, съдът твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването му от категорията водещи до нищожност. Приел,че оспореното решение 2-1/2013 г. е издадено от компетентен орган- министъра на околната среда и водите, т.к. инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 36 от Приложение 1 към чл. 92, ал. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 52 от 2008 г.). и на основание чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 77 от 2005 г.) във вр. с § 105, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПБ. Изследвайки формата на оспорения акт, съдът достигнал до правен извод, според който актът съдържа всички реквизити по чл. 99, ал. 3, т. 1- 9 от ЗООС (ДВ, бр. 32 от 2012 г.), мотивирано е от компетентния орган за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение. След преценка на представените по делото доказателства по административната преписка, съдът не е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на акта, като установил, че Оценката на въздействието върху околната среда е извършена при спазване на процедурата за обществено обсъждане, регламентирана в глава пета от Наредбата за ОВОС. В тази връзка е обоснован извод за изпълнение на административнопроцесуалните изисквания на глава шеста от Наредбата за ОВОС, като решението е оповестено по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗООС. Обсъждайки наведените доводи в жалбата, съдът не е установил нищожност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон. Обосновал правния си извод на преценка на акта за съответствие с материалния закон с необходимост от проверка за унищожаемост, но не и при проверка за неговата нищожност. Възраженията за неблагоприятни последици върху защитени зони и земеделски земи, негативни имуществени последици за техните собственици, неспазени отстояния от населено място и липса на нулева алтернатива, съдът обосновал с преценката по законосъобразност на оспорения акт. Като неоснователно и недоказано е преценено и искането на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО за прогласяване загуба на правно действие на решението по оценка на въздействието върху околната среда. Правните изводи на съда са обосновани с приложението на разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС, съгласно която решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. Доказателствата в тази насока обаче сочели на предприети действия от възложителя за реализация на инвестиционното му намерение. В тази връзка е обсъден представеният цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатствастроителни материали-пясъци и чакъл, който е бил разгледан от технико-икономическия съвет към МИЕ и представените писма от министъра и зам. министъра на енергетиката, с които са одобрени годишни работни проекти за периода 2014 г. 2018 г. , както и представените по делото констативни протоколи за извършени от РИОСВ Монтана проверки. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. В настоящия случай, срокът за обжалване на Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище Гредо в землищата на с. Охрид и с. Палилула, община Бойчиновци, област Монтана, с възложител: ЕкоагростройАД, гр. Монтана е пропуснат. Предвид на това в образуваното пред ВАС производство съдебният контрол се свежда единствено и само до валидността на оспорения акт, при релевираните в жалбата твърдения за нищожност и в изпълнение на принципа на служебно начало в административния процес, съгласно чл.168 АПК, като не е извършен от съда контрол за материалноправната законосъобразност на оспорения акт. В тази връзка правилно и законосъобразно, тричленен състав на ВАС не е обсъждал доводи за унищожаемост на оспореното Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, а само доводи за неговата нищожност. Съдът е извършил задълбочена преценка, като мотивите му, обосноваващи липса на допуснато съществено нарушение при издаване на акта, водеща до неговата нищожност, се споделят и от касационната инстанция. Споделя се и правният извод на съда, че правилното определяне на кръга на засегнатата общественост при провеждане на обществените обсъждания засяга неговата материалната законосъобразност, но не е от категорията определяща нищожност на акта. В производството по делото не са събрани доказателства обосноваващи тезата на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО , че решението по оценка на въздействието върху околната среда е загубило правно действие. Анализирайки доказателствата по делото, които оборват тезата на жалбоподателя, съдът правилно е изградил правните си изводи на разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл.209,т.3 АПК за отмяна, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед на изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, съдът следва да осъди Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО със седалище и адрес на управление гр. Пловдив да заплати на Министерството на околната среда и водите и Екоагрострой АД, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал 8 от Гражданския процесуален кодекс във р. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за адвокатско възнаграждение, направени от Екоагрострой АД, размерът на което съдът определя на 500,00 лв. на основание чл. 78, ал 5 от Гражданския процесуален кодекс вр. С чл.8, ал.3 от Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид своевременно направено възражение за прекомерност от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,