Решение № 4831 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2017 г.

Решение № 4831 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на Х. И. Г., гр. С., и на Столичен общински съвет, против решение № 4491/04.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5125/2016 г. по описа на Административен съд С. град, второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби своевременно са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Д. Е.-Х., Е.-Х. Е.-Х. и А. Е.-Х., чрез проц. им представител адв. В. В., против решение № 143 по протокол № 7/28.01.2016 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за изменение на плана за регулация на УПИ ХVI-443, 1266 от кв. 30, м. "Кръстова вада" за създаване на нови УПИ ХVI-443 и УПИ ХХ-1266 - за "жилищно строителство", нова задънена улица по о. т. 369а - о. т. 369б и изменение на плана за застрояване на м. "Кръстова вада", кв. 30, УПИ ХVI-443 и УПИ ХХ-1266 - за "жилищно строителство". Съдът е отменил решението като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В. е изводът на решаващия съд, че жалбоподателите са заинтересувани лица, по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, т. е. собственици са на имот, засегнат от превиденото изменение. Южната и източната част от собствения им имот пл. № 165 попада в уличната регулация от о. т. 368 до о. т. 370 и създадената с процесния ПУП задънена улица отнема от имота им около три кв. м. Правното основание за изменение на ПУП-ИПРЗ, е прието по чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. чл. 15, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 ЗУТ - изисква се съгласие на всички засегнати от разработката собственици на имоти. Безспорно е установено по делото, че не е налице съобщаване на Д. Д. Е.-Х., Е.-Х. Е.-Х. и А. Е.-Х. по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, с оглед предметния обхват на плана - един квартал, още по-малко съгласие, съобразно гореизброените законови текстове. Освен това съдът е приел, че атакуваното решение не е съобразено с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като предвижданията на плана не са икономично осъществими и не дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Тези констатации са основани на заключението на вещото лице по втората СТЕ, приета от съда като обективна, компетентна и пълна и имат отношение към преценката на законосъобразността на оспорения административен акт по см. на чл. 146, т. 5 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в си ла, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците следва да се присъдят сторените в тази инстанция разноски за един адвокат, доказани по своя размер, а именно - по 800 лв в тежест на двамата касатори. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав