Решение № 13060 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2013 г.

Решение № 13060 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен Централен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 917/19.04.2013 г. по адм. д. № 3894/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба КОСТАДИНКА ИЛИЕВА СТОЯНОВА в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Костадинка Илиева Стоянова срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-236/4.10.2012 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 й е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ ІІІ-3-5, кв. 44, по плана на с. Болярци, община Садово, област Пловдив като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за търпимост на строежа. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строителството е извършено от предишен собственик, преди 1987 г., а по настоящем строежът, приет за пристройка към основна сграда, е само ремонтиран. Към така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за търпимост на строежа е законосъобразен: По сега действащия регулационен план от 1982 г. се предвижда ново нискоетажно строителство при "свободно" жилищно застрояване. Тъй като пристройката, цялата с размери 3 м на 3.60 м, е долепена до основната постройка, то съгласно действащите правила и норми на ЗУТ и при съответствието й с предвижданията на действащия ПУП, същата е търпим строеж и не подлежи на премахване. На последно място, няма категорични данни, че пристройката е самостоятелна конструкция, тъй като между сградата и пристройката няма фуга, а подовата конструкция и на двете постройки е едно цяло. Това сочи безспорно на наличието на материалноправните предпоставки на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, квалифициращи строежа като търпим и забраняващи премахването на строежа като незаконен поради характеристиката му на търпимост. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт като материалнонезаконосъобразен, съдът правилно е приложил относимата правна норма. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение