Решение № 4 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2014 г.

Решение № 4 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Кърджали против решение № 52 от 18.08.2014 г., постановено по адм. д. № 57/2014 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен негов отказ № 7009 от 4.04.2014 г. за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на Зейнеп Мехмед, гражданка на Република Турция, в Република България и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност установените факти и обстоятелства, които водят до категоричния извод за осъществяване от фактическа страна на обстоятелствата по чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 4 от Закона за чужденците в Република България. Сочи, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства и релевантни обстоятелства по спора. Според касатора неправилно е заключението, че бракът между българския гражданин Шюкри Хасан Мехмед и турската гражданка не е сключен с цел заобикаляне на закона, тъй като не са доказани материалноправните предпоставки за това. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Зейнеп Мехмед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Зейнеп Мехмед, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: От данните по делото е установено, че с отказ № 7009 от 4.04.2014 г. началникът на сектор "Миграция" към ОД на МВР - Кърджали, на основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 4 ЗЧРБ, е постановил отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в Република България на турската гражданка Зейнеп Мехмед. За да издаде обжалвания акт, органът е приел, че чужденката е сключила граждански брак с български гражданин с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, основавайки се на събрани по реда на чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ данни, даващи основание за подобен извод - интервюта, проведени със съпрузите от началника на група "Миграция", справки за пътувания и други писмени данни. От доказателствата по делото съдът е установил, че Зейнеп Мехмед е сключила граждански брак с българския гражданин Шюкри Хасан Мехмед на 3.04.2012 г. в гр. Бургас. Приел е, че съпрузите живеят в с. Делчево, община Исперих на квартира, тъй като Шюкри Мехмед работи в гр. Исперих. Регистрирали са се в дома на родителите на съпруга, със съгласието на бащата на съпруга, в с. Храстово, община Крумовград. Преди сключване на брака българският гражданин често е посещавал Република Турция, за да се запознае с бъдещата си съпруга; провели са и обичайните според религиозните и местни традиции ритуали. След сключване на брака Зейнеп Мехмед (по баща Йълдъръм) е прекарвала повече време при съпруга си, като и двамата често са посещавали роднините и родителите на съпругата в Турция. Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и аналитично е обсъдил отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да отмени оспорения административен акт, е заключил, че посочените от органа несъответствия в отговорите на съпрузите, дадени в проведените интервюта, не могат да се изолират от общото изложение и последователност на фактите. Дадените от съпрузите факти по-скоро са непълни от гледна точка на обхванатия времеви период, но не и противоречиви. Сведенията за личните данни на другия съпруг са точни, въпросите за обстоятелствата около запознанството наблягат на дребни подробности, които е житейски оправдано съпрузите да не си спомнят точно. Съдът е приел, че не е доказан от фактическа и правна страна изводът на административния орган за приложението на чл. 26, ал. 4, т. 4 ЗЧРБ. Доказано е и обстоятелството, че Зейнеп Мехмед не представлява заплаха за националната сигурност. Решението е правилно. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Разпоредбата на чл. 26 ЗЧРБ налага недвусмислено на компетентния орган, след извършване на процесуалните действия по чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ, необходими за формиране на извод по ал. 4 на цитираната норма, респ. след като установи, че са налице данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен с цел заобикаляне на закона, да откаже издаване на разрешение за пребиваване на чужденеца. Нормативно регламентираното условие - да са налице данни, позволяващи да се направи обоснован извод, не изискват от органа, респ. от съда да направи пълна проверка с цел категоричното установяване и опровергаване на сключения граждански брак. В този смисъл е достатъчно да е налице основателно съмнение за брачните отношения, а в конкретния случай такава несъвместимост не се установява както от твърденията на съпрузите, така и от останалите събрани доказателства. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че съпрузите не са посочили изрично в интервютата, че преди сключването на брака са посетили Македония през ГКПП - Гюешево. Но този обективен факт е посочен в показанията на бащата на Зейнеп Мехмед, той се установява и от справките за пътувания на двамата съпрузи. В интервютата си съпрузите не дават противоречиви сведения за това обстоятелство, а въпросите в тази насока не са били конкретни. Отчитайки индивидуалността на хората, законодателят не е поставил в рамка формите и начина на съвместност, защото за всеки човек тя може да се изрази различно и следва от отделното разбиране на смисъла на личен и семеен живот. Правото на семеен живот, директно приложимо по силата на ЕКПЧОС, прогласено като основно право на личността в правото на ЕС, намира своето отражение и в чл. 32 и чл. 46 от Конституцията на Република България (РБ). Това право е с по-висша нормативна сила от регламентираните обществени отношения, засягащи правото на свободно влизане и пребиваване в Република България от граждани на трети държави-членки. Това е и житейски и нормативно обосновано и продиктувано с необходимостта от зачитане правата на индивида, гарантиране пълноценното му съществуване и неговото лично щастие, за да бъде последният пълноценен чл. на обществото. Затова чужденката следва да докаже, че споделя съвместен живот със съпруга си. И да посочи как конкретно се проявява тази съвместност. А подобно твърдение може да бъде доказано по много начини и с много средства, които законът не ограничава по никакъв начин, именно отчитайки отделната индивидуалност. Нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ въвежда различен минимум от условия, чието отсъствие опровергава презумпцията за съвместен живот, формално отразена в издаденото Удостоверение за сключен граждански брак. От данните по делото ясно личи и следва желанието на съпрузите за съвместен живот, което да се гарантира чрез разрешаване постоянно пребиваване в страната на Зейнеп Мехмед. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ дава право на компетентните държавни органи да санкционират злоупотребата с правото на чужденец да придобие разрешение за пребиваване в страната като съпруг на български гражданин. Изводът на съда относно установен принос на съпрузите към задълженията, произтичащи от брака, е правилен и кореспондира с данните по делото. Съпрузите дават непротиворечиви сведения един за друг, а конкретно сочените от касатора разминавания са в рамките на житейското отклонение и индивидуалното емоционално и интелектуално възприятие на отделния човек. Основните изводи административният орган е изградил само от проведените интервюта със съпрузите. Службите за административен контрол събират и проверяват данни и сведения, които могат да се получават и от трети лица, и от съответните държавни органи, включително и чрез разследване. Тези обстоятелства са предоставени на самостоятелна преценка на административния орган. Дали органът е избрал теоретически и практически най-ефективния начин да проведе своите действия във връзка с искането на чужденеца, е от кръга на неговата вътрешна компетентност. На съдебен контрол обаче подлежи външната граница на предоставената на органа самостоятелна преценка. А тя се очертава от изискванията за компетентност, форма и производство, особено от изискването за законосъобразност по същество и също за съответствие на административния акт с целта на закона. Следва да се отбележи, че в случая проведените интервюта не могат да заместят изискването на закона за изслушване на засегнатите лица съгласно чл. 26, ал. 5, пр. второ ЗЧРБ. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Предвид изложеното, неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на акта. Приетите изводи са обосновани и съответстват на установената фактическата обстановка. Изводите на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички предпоставки, визирани в заповедта. В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил по безспорен начин наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение. В касационната жалба повторно се излагат първоинстанционните възражения, които от фактическа страна съдът е обсъдил последователно и задълбочено. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Административният съд - Кърджали е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд