Решение № 92 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 588/2015 г.

Решение № 92 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 588/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на М. В. Д. за отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК на влязло в сила на 20.08.2014 г. решение № 932/08.05.2013 г. по т. д. № 3639/12 на САС, с което е потвърдено частично решение от 18.06.2012 на Софийски градски съд, I ГО по гр. д. № 6770/2010 г., с което е уважен искът на [фирма] срещу молителя за сумата от 44 700 лева, ведно със законната лихва и са присъдени съдебните разноски. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: противната страна в исковия процес- т. е. ищецът [фирма] не е било надлежно представлявано в процеса, по който е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Това е така, според молителя, доколкото дружеството-противна страна е представлявано по време времетраенето на процеса от изпълнителен чл. на Съвет на директорите избран на ОС на акционерите на дружеството, което в последствие е било отменено по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ с влязло в сила на 17.04.2014 г. решение по т. д. 1295/10 по описа на СГС, ТО VI-16 с-в. Ответникът по молбата за отмяна [фирма]-София в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 30.09.2014 г. от надлежна страна срещу влязло в сила на 20.08.2014 г. решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по делото, с влязло в сила на 20.08.2014 г. решение № 932/08.05.2013 г. по т. д. № 3639/12 на САС, с което е потвърдено частично решение от 18.06.2012 на Софийски градски съд, I ГО по гр. д. № 6770/2010 г., с което е уважен искът на [фирма] срещу молителя за сумата от 44 700 лева, ведно със законната лихва и са присъдени съдебните разноски. Като отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се сочи, че в исковия процес- ищецът т. е. дружеството-ищец [фирма] не е било надлежно представлявано в процеса, доколкото е представлявано по време на процеса от лице избрано от Съвет на директорите избран на ОС на акционерите на дружеството, което в последствие е било отменено по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ с влязло в сила на 17.04.2014 г. решение по т. д. 1295/10 по описа на СГС, ТО VI-16 с-в. Така наведените доводи и оплаквания, като основания за отмяна по чл. 303, т. 5 ГПК не попадат в съдържанието на фактическия състав на нормата в тази разпоредба. Същата урежда извънредния способ на отмяната на влезли в сила съдебни решения като средство на защита на страната в исковия, процес, която вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата дава средство за защита на ощетената страна, а не на насрещната страна-участник в такъв процес. Следователно подобни оплаквания не обосновават активната легитимация на молителя като лице-носител на правото на отмяна по чл. 303, т. 5 ГПК, от което следва, че молбата е неоснователна и следа да се остави без уважение. Отделен е въпросът, че вписване на заличаване в търговския регистър има действие само занапред /арг. от чл. 8 ЗТР/. На ответника по молбата се дължат от страна на молителя разноските по водене на настоящото дело в размер на 2000 лева -платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ, че същият служи като разписка за плащането. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд