Решение № 15493 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2018 г.

Решение № 15493 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура и касационна жалба на Столичен общински съвет, срещу Решение № 5916 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2326/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Прокурорът при Софийска градска прокуратура, оспорва решението в частта с която е отхвърлен протеста срещу разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за общинската собственост (Наредбата), приета от Столичен общински съвет. Счита обжалваното решение в тази част за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отменят протестираните разпоредби на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Якуб, оспорва решението в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 55, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 в частта: "Кметът на СО учредява право на строеж върху съсобствени имоти, без решение на СОС" от Наредба за общинската собственост, приета от Столичен общински. Твърди неправилност на обжалваното решение като необосновано в тези части – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тези части и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и неоснователност на касационната жалба от Столичен общински съвет. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по разпоредбите на чл. 55, ал. 4 и чл. 81, ал. 1 в частта: "Кметът на СО учредява право на строеж върху съсобствени имоти, без решение на СОС" от Наредба за общинската собственост, приета от Столичен общински съвет с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г. и е отхвърлил протеста, по който е образувано производството, срещу разпоредбите на чл. 81, ал. 4 в частта "и без провеждане на търг или конкурс, на основание чл. 183, ал. 3 от ЗУТ" и на чл. 64, ал. 2 и ал. 3. от същата Наредба. За да постанови този резултат, съдът е установил, че подзаконовия нормативен акт е приет с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г., в сила от 10.05.2011 г., когато са приети и оспорените разпоредби на чл. 55, ал. 4, чл. 64, ал. 2 и чл. 81, ал. 1, а с Решение № 746 по Протокол № 72 от 4.12.2014 г, Наредбата е изменена и допълнена като е създадена и новата разпоредба на чл. 64, ал. 3. Съдът е приел, че в производството по издаване на подзаконовия нормативен акт в протестираната му част, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от Наредбата, съдът е приел, че тя противоречи на материален закон от по-висока степен, тъй като с нея се дава възможност на кмета на Столична община да се разпорежда еднолично с притежавани от общината части от неподеляеми недвижими имоти, с размер под една трета в съсобствения имот, без решение на общинския съвет, в нарушение на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост. По отношение на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата е приел, че не противоречат на чл. 37, ал. 1, приложим във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗОбС. Съдът е направил извод, че разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата уреждат случаите, когато надстрояването или пристрояването не води до обособяването на самостоятелен обект - тогава правото на надстрояване или пристрояване се учредява на собственика на основния обект, без решение на общинския съвет, без търг или конкурс, от кмета на СО, при условията на чл. 183, ал. 2 и 3 от ЗУТ. По отношение на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Наредбата съдът е приел, че същата е незаконосъобразна в частта: "кметът на СО учредява право на строеж върху съсобствени имоти, без решение на СОС", и я е отменил като противоречаща с материалноправни разпоредби на ЗОбС и в несъответствие с целта на същия закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет е издадена на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, според която редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение – чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК. Неоснователен е доводът в касационния протест за материална незаконосъобразност на съдебното решение с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37 ЗОбС в частта, с която е отхвърлен протеста против разпоредбата на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Материално законосъобразен се явява направеният от съда извод, че оспорената разпоредба съответства на специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗОС. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОбС е изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, уреден в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОбС, която предвижда учредяването на вещно право след приемане на решение на общинския съвет. Тя урежда хипотезата, при която се учредява право на надстрояване и/или пристрояване на собственика на вече построена сграда в общински имот. В тези случаи законодателят е предвидил различен ред за издаване на заповедта - този в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС. Регламентирането на ограничените вещни права на надстрояване и пристрояване в самостоятелна норма, изведена извън общото правило, обуславя извод за предвиден облекчен режим спрямо чл. 38, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗОбС. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Столичен общински съвет за необоснованост на съдебното решение в частта му, с която са отменени разпоредбите на чл. 55, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 в частта: "Кметът на СО учредява право на строеж върху съсобствени имоти, без решение на СОС" от Наредба. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилната и преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви на първостепенния съд, че разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от Наредбата дава възможност на кмета на СО да се разпорежда еднолично с частта на общината, когато тя е под една трета в съсобствен с други лица имот, без решение на общинския съвет, което се явява в нарушение на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС, които разпоредби съдържат изрично изискване продажбата да се извърши след решение на общинския съвет. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената пред него разпоредба на чл. 81, ал. 1 от Наредбата, в частта: "кметът на СО учредява право на строеж върху съсобствени имоти, без решение на СОС" е в противоречие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОбС, гласяща, че "право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план". Обоснован е изводът на съдът, че общинският съвет е единственият орган, който може валидно да изрази воля върху съсобствения имот да бъде учредено ограничено вещно право, при какви условия и на каква цена да стане това. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Столичен общински съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение