Решение № 8875 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2015 г.
ВАСIII отделение06.07.2017 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2555/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4716/2014 г. по описа на Административния съд - С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8875 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г. против решение № 2555/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4716/2014 г. по описа на Административния съд - С.-град. И. доводи за неправилност на решението, поради което иска да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че му е била предоставена диетична храна за периода на претенцията. В съдебно заседание заявява, че в продължение на 3 г. не е получавал диабетична диета и едва след намесата на зам. министъра на правосъдието такава му е предоставена. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно. В разгледания случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ГДИН, които да са довели до настъпване на претендираните вреди. От доказателствата по делото и от назначената съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищецът е получавал достатъчна по обем медицинска помощ, осигурен му е бил диетичен режим на хранене. При разглеждане на делото съдът не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от И. Й. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие "Атлант", гр. Т., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 24 480 лв. за имуществени вреди, за периода 20.12.2013 г. до окончателно съдебно решение в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да осигури храна, подходяща за здравословното състояние на ищеца, страдащ от диабет, заедно със законната лихва върху тази сума от 1.01.2014 г. до окончателното й изплащане. С протоколно определение от 11.11.2014 г. в частта, съставляваща претенция за обезщетение на бъдещи вреди - за периода от 21.01.2014 г. и 71 месеца след това в общ размер на 24 140 лв., исковата молба е върната, а производството по делото - прекратено. Съдебният акт е оставен в сила с определение № 455/15.01.2015 г. на ВАС, I отд. по адм. дело № 15034/2014 г. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 340 лв. за периода 20.12.2013 г. - 20.01.2014 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да осигурят на ищеца съответстваща на здравословното му състояние храна, заедно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Приел е в мотивите си, че от представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и заключението на съдебно-медицинската експертиза, се опровергава тезата на Георгиев, че ответникът бездейства при наличие на указание на здравни органи по отношение на задължението си да му осигурява достатъчна и съответстваща на здравословното му състояние храна. Съдът е посочил, че не е установен първият елемент от фактическия състав на деликтната отговорност - противоречащо на нормативен акт действие или бездействие на административен орган, обуславя неоснователност на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е прието, че И. Й. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие "Атлант" - Т.. На същия с експертно решение е призната трайно намалена работоспособност 60 % поради общо заболяване характеропатия смесен тип при токсикомания у диссоциална личност - трайна невротична декомпенсация; състояние след порезно нараняване на дясна ръка, левостранен неврит на слуховите нерви лека степен на тежко чуване, алопеция ареата. Според медицинска справка, издадена от Медицински център - ЗО по време на лечение в СБАЛЛС С. от м. септември до м. декември 2013 г. по повод друго заболяване Г. е диагностициран със захарен диабет II тип. След завръщането му в ЗО "Атлант" е предписана диета № 9 съобразно чл. 84, ал. 3 ЗИНЗС. В. основа на епикриза, издадена от началник хирургично отделение и лекуващ лекар при Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода по време на диагностика и лечение в периода 24.09.2013 г. - 17.12.2013 г. при параклинични изследващия на ищеца е установено ниво на кръвната захар, достигащо при профилите до 14,6 /новооткрит диабет тип II/, предписано е медикаментозно лечение прием на диапрел и метфогамма и диета. Според указания рег. № 6366/10.06.2013 г. на главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" и в съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗИНЗС по предписание на лекаря болните получават диетична храна. За нуждаещите се от диетично хранене е разработено отделно седмично меню в съответствие със заболяването и вида подходяща храна. Заключението на СМЕ, е категорично, че И. Й. Г. е с регистриран в медицинската документация захарен диабет тип 2 от месец септември 2013 г. и му е назначен хигиенно-диетичен режим. Известно му е, че диетичният режим е задължителен и безсрочен и му се осигурява редовно. Осигурена е системно диета 9, която е за болни със захарен диабет тип 1 и 2. Получената от Г. медицинска помощ се оценява от вещото лице като адекватна и достатъчна по обем. Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд, че с оглед приложените по делото доказателства не е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. За исковия период 20.12.2013 г. - 20.01.2014 г., не е установено на същия да е отказано предоставяне на диетична храна, предвид установеното заболяване от захарен диабет. А и периодът е по-малък от един месец и за това време не може да се проследи настъпването на вредни последици за ищеца - заболяването му е установено през месец декември 2013 г. Данните по делото са еднопосочни и водят до извод, че на ищеца е била предоставяна диетична храна през процесния период. Бездействието на длъжностните лица да осигурят на лишения от свобода адекватна на здравословното му състояние храна съставлява нарушение по чл. 3 ЗИНЗС и на конкретизиращата я разпоредбата на чл. 84, ал. 3, изр. 3 ЗИНЗС - по предписание на лекаря болните получават диетична храна. В конкретния случай безспорно е установено, че след диагностицирането на заболяването на ищеца от диабет II тип по време на престой по повод на друго заболяване на СБАЛЛС, и след завръщането му в ЗО "Атлант" - Т., му е предписана диета № 9 съобразно чл. 84, ал. 3, изр. 3 ЗИНЗС. В тази насока са писмените доказателства - медицинска справка от Медицински център - ЗО, седмичните менюта за ЗО "Атлант" - Т., дневни листове за получените продукти и вложени в казана за приготовление при ЗО "Атлант" - Т., но и показанията на свидетеля М., който сочи, че в края на 2013 г. - началото на 2014 г. на Г. са предоставяни добавки към храната и ищецът се е хранел с различна храна от тази на останалите затворници. Изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,