Решение № 1037 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 467/2017 г.

Решение № 1037 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 467/2017 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуалния му представител гл. юрк. К. Борнавска срещу решение № 157 от 09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен. В касационата жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна. Р. Иванов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 157 от 09.11.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. Административен съд - Сливен е отменил заповед № 343 з-1090 от 27.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - Сливен. С нея на мл. инспектор Р. Иванов, полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" на РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, с излагане на фактически и правни основания, и от компетентен орган, но при неспазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Това представлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, регламентиращи производството. Съдът е приел също така, че заповедта е издадена при нарушаване и на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно налице е противоречие в посочените в нея обстоятелства. Последното съображение в мотивите на съдебното решение е относно необоснованост на административния акт, понеже на конкретната дата на служителя не е било възложено изпълнение на задължението по Инструкция № 8121 з-929/2.12.2014 г. "За патрулно-постовата дейност", понеже е имало план УРИ № 306 р-2116/16.02.2015 г., който предвижда осъществяване на съвместна дейност по пътен контрол с придадени служители от ООР. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е установил относимите фактически обстоятелства във връзка с издаването на заповед № 343 з-1090 от 27.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - Сливен. Първото касационно възражение е относно преценката на съда за прилагането на чл. 195 от ЗМВР при издаване на заповедта от административния орган. То е основателно. Незаконосъобразен е изводът на съда за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на мл. инспектор Иванов след изтичане на нормативно установения двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, изброените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания, се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР законодателят е посочил, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Административен съд – Сливен неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Двумесечният срок започва да тече от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и това е датата на която той разполага с достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя. Конкретно тази дата е датата на постъпване на становището на комисията, с която се докладват материалите от дисциплинарната преписка на директора на ОД на МВР - Сливен - 20.06.2016 г. Действително дисциплинарно наказващият орган не е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство, тъй като закона допуска образуване на дисциплинарно производство и без изрична заповед за това, но в определени в чл. 208 от ЗМВР случай, а именно "При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - чл. 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. "Правнорелевантният момент към който обаче следва да се преценява спазването на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е именно тази дата, на която дисциплинарно наказващия орган има достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя, в който смисъл е и установената съдебна практика. По повод на второто касационно възражение относно приетото от съда нарушаване от административния орган на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР при издаване на заповедта, то е основателно. Това е така с оглед на категорично установяване по делото, че служителят в посочения интервал от време е бил със затворени очи, поради което не е могъл и да осъществява служебните си задължения, а именно патрулно-постова дейност извън моторното превозно средство, в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. По този начин се явява нарушен и чл. 56, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-929/2.12.2014 г. "За патрулно-постовата дейност" и представлява неизпълнение на служебните задължения - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. По повод на третото касационно възражение, че съдът неправилно е приел за необоснован административния акт, то същото е основателно, понеже както е посочил и касатора към основните задължения на служителя като такъв в "Охрана на обществения ред, сектор "Охранителна полиция" са му вменени и допълнителни служебни задължения с този план УРИ, чието изпълнение той също дължи. Дисциплинарното наказание е определено в съответствие с нормата на чл. 200, ал. 1 и 2 ЗМВР и при спазване на правилото по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същото е постановено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото е определено в минималния законоустановен размер на наказанието "порицание", с което следва да бъде санкционирано виновното неизпълнението на служебни задължения или на заповеди. Предвид изложеното, при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и се постанови решение по съществото на спора. Съобразно изхода на спора на ОД на МВР - Сливен следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдебни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,