Решение № 15210 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2020 г.
ВАСII отделение09.12.2020 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 599 от 10.03.2020 г. постановено по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив. ОСЪЖДА А. Пакетов и Н. Пакетов и двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Община Марица обща сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15210 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по две жалби:
- Касационна жалба на А. Пакетов и Н. Пакетов и двамата от [населено място], [улица], чрез процесуалния им представител адв. Драгиева, против решение № 599 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД – 09 – 43 от 09.01.2019 г. на и. д. Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено да се премахнат 8 броя сгради, опасни и негодни за ползване, находящи се в поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], [община].
- Частна жалба на Н. Гочева о [населено място] и А. Илинов от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Драгиева, против решение № 599 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1146/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РД – 09 – 43 от 09.01.2019 г. на и. д. Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено да се премахнат 8 броя сгради, опасни и негодни за ползване, находящи се в поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], [община] и с която производството по отношение на тях е прекратено.
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства. Посочва и че съдът не е разпределил доказателствената тежест и неоснователно е отхвърлил множество направени доказателствени искания от жалбоподателите за събиране на доказателства касаещи събития от 06.01.2019 г. и последващите действия на административния орган по издаване на актове, включително оспорената заповед. Сочи се, че въпреки допуснатите съществени нарушения от административния орган както на националното законодателство, така и на европейското такова и по конкретно на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 на ЕКПЧ, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Твърди се неправилност на извода досежно липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно съставянето на констативния акт за установеното незаконно строителство в отсъствие на жалбоподателите. Твърди се и необоснованост и противоречие на решението с материалния закон поради липса на изложени убедителни мотиви за съразмерност на мярката и липса на преценка за приложимостта на чл. 6 АПК. Твърди се неправилност на решението и поради това, че е нарушен принципа за прилагане на нормативен акт от по – висока степен – чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Марица. Претендира разноски.
В частната жалба се твърди неправилност на съдебното решение в частта, която има характер на определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност, не е разпределил доказателствената тежест и неоснователно е отхвърлил множество направени доказателствени искания от жалбоподателите за събиране на доказателства касаещи събития от 06.01.2019 г. и последващите действия на административния орган и досежно установяването на адреса, на който са живели двамата частни жалбоподатели Гочева и Илинов. Твърди се необоснованост на извода за липса на правен интерес от оспорване, като напротив позовавайки се на чл. 8 от ЕКЗПЧОС твърдят, че живеят на адреса в процесните постройки на семейни начала с малки деца, което пък обосновава активната им процесуална легитимация. Искат решението, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповедта и е прекратено производството по делото спрямо тях да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски.
Ответникът Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител юрк. Пенева, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби и правилност на оспореното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, а частната жалба в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение в съответно оспорените им части от всеки от тях и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество са неоснователни.
За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел на първо място, че жалбата на жалбоподателите Н. Гочева и А. Илинов е процесуално недопустима, като подадена от лица, за които не е налице правен интерес от оспорването, тъй като е установено, че тези лица не са адресно регистрирани в [населено място] и не са обитавали спорните постройки. Поради това е оставил тяхната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото спрямо тях. Приел е жалбата на А. Пакетов и Н. Пакетов за допустима, тъй като от НБД "Население" е установено, че тези лица имат адресна регистрация в [населено място], [улица], на която се намират спорните постройки.
За да постанови решението по спора по същество съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Приел е, че спорните постройки се намират в имот идентификатор № 11845.17.20, който е частна общинска собственост съобразно представен АЧОС № 61 от 15.12.2003 г., като не са отразени в АЧОС, както и не са отразени в одобрената кадастрална карта (КК) на [населено място], приета 12.11.2008 г., като е направил извод в тази връзка, че постройките са изградени след тези дати. Посочил е, че не е оборено приетото в оспорената заповед и протоколите по установяване от 08.01.2019 г., че спорните постройки са негодни за ползване, застрашени от самосрутване, опасни за живота и здравето на хората и създават условия за възникване на пожар, както и че са вредни в санитарно – хигиенно отношение и не подлежат на ремонт и реконструкция. Приел е, че липсва нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като са били налице предпоставките по ал. 2 на тази разпоредба, допускащи ограничаване на правата по ал. 1 на чл. 8 от Конвенцията с оглед на спазване на правата и свободите на другите членове на обществото. Приел е и липса на нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като е посочил, че принципите за съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да се прилагат при наличие на предоставена на административния орган възможност да избере решение измежду различни законово предвидени такива, като в този случай следва да избере най – съразмерната и справедлива за субектите в правоотношението. Във връзка с това теоретично тълкуване е приел, че настоящата хипотеза не е такъв, тъй като при установени негодни за ползване, застрашени от самосрутване строежи, опасни за живота и здравето на гражданите и неподлежащи на ремонт, те следва да се премахнат, както е процедирано в случая. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й по допустимата жалба.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, противно на твърденията на касатора. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, включително относно предпоставките за приложение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, както и относно това нарушен ли е принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Действително липсва общо и бланкетно разпределение на доказателствената тежест, но в хода на проведеното съдебно производство и във всяко съдебно заседание съдът е указвал на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства, съответно е указвал за установяването на кои точно обстоятелства следва да представят такива. Неоснователно е и възражението на касаторите, че съдът не се е произнесъл по техни доказателствени искания. Напротив съдът се е произнесъл мотивирано, макар и кратко, по всички наведени доказателствени искания, като е приел относимите към спора доказателства и съответно е отхвърлил неотносимите такива в частност представени медийни публикации и диск с подобни видео отразяване относно събития от началото на 2019 г., като по отношение на тези доказателства правилно съдът не е приел същите. Те са неотносими към спора доколкото същият е относно това дали спорните по заповедта сгради са опасни за живота и здравето на лицата, както и застрашени от самосрутване. Отделно от това съдът е допуснал на страните и в частност на жалбоподателите поискан свидетел за установяване на релевантни към спора обстоятелства при режим на довеждане. Въпреки неколкократно дадената възможност от съда свидетел не е доведен и не е посочен от жалбоподателите, поради което съдът правилно го е заличил. Не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради това, че протоколът не е съставен в присъствието на жалбоподателите, тъй като видно от доказателствата и заповедта е издадена срещу неизвестен извършител, както и към момента на съставяне на протокола те са били неизвестни, предвид изискването страни в производството по чл. 195 от ЗУТ са собствениците на строежите, по административната преписка липсва данни жалбоподателите да са били такива. Следва да се посочи обаче, предвид приетата допустимост на жалбата във връзка с установената адресна регистрация на адреса на постройките на жалбоподателите, че същите са упражнили и правото си на защита, тъй като в българското съдебно административно производство възможността за навеждане на всички възражения не се преклудира с приключване на административното производство, не се препятства възможността на жалбоподателите да наведат всички свои възражения включително и срещу протокола и в съдебното производство, което в случая е сторено и същите са обсъдени от съда.
Правил съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и че от жалбоподателите не са оборени констатациите, че са налице постройки, които попадат в рамките на приложното поле на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ негодни за използване, застрашени от самосрутване и създаващи опасност от пожар, вредни в санитарно – хигиенно отношение и застрашаващи живота и здравето на гражданите. От заповедта се установява, че описаните постройки две паянтови сгради по т. 1 е с нарушена конструкция, обрушени и напукани стени, без греди, колони и плоча, пропаднала покривна конструкция, наклонен комин и без прозорци, а по т. 7 с напукани и обрушени стени и пропаднала покривна конструкция; една паянтова постройка по т. 2 изградена от керпич, дъски и ламарина с частично пропаднал покрив и нетрайно закрепени ламарини с нахвърляни керемиди; две дървени бараки по т. 3 и 5 едната с липсващи дъски и покрита с нетрайно закрепена ламарина, а другата покрита с интернитови плоскости нетрайно закрепени; три бараки по т. 4, 6 и 8 едната частично изградена от тухли без варо- циментов разтвор между тях и покрита с балатум, втората покрита с нетрайно прикрепени интернитови плоскости, а третата изградена от дъски, ламарина и фазер и с частичен покрив, действително са опасни за живота и здравето на гражданите, предвид нарушението конструкции, липсата на свързващ елемент между тухлите, нетрайно прикрепеното покритие, което при ламарина при лошо време може да създаде сериозна опасност от нараняване, и застрашени от самосрутване, създават опасност от пожар предвид материалите от които са изградени, съответно и вредни в санитарно – хигиенно отношение. Тези констатации на административния орган не са оборени от жалбоподателите, поради което са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, както правилно е приел и съдът.
Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав счита и, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че мярката по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е въведена с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, поддръжка съответно безопасност за живущите и останалите граждани преминаващи покрай тях на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за поддържане на строежите в годно и неопасно състояние, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Тук следва да се посочи обаче, че предмет на оспорената заповед не е жилище на жалбоподателите, а напротив второстепенни и постройки на допълващото застрояване, но не и жилище, т. е. в тази връзка чл. 8 от ЕКЗПЧОС е неприложима. Все пак Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, които са опасни и застрашени от самосрутване, които са и вредни в санитарно – хигиенно отношение, какъвто е настоящия случай, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на жалбоподателите, които са ползвали тези постройки на допълващото застрояване, тъй като нормите за поддържане на постройките е с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а районът е в една от сеизмичните зони на България, включително със скорошно земетресение, и незастрашаване на живота и здравето както на лицата, които ги ползват, така и на преминаващи покрай тях. По изложеното, ако се приеме, че е приложима закрилата по чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, предвид посоченото, че в случая не се касае за жилище, в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално и не е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Гочева о [населено място] и А. Илинов от [населено място]. Адресати на заповедта по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ са собствениците на застрашените от самосрутване сгради, т. е. собствениците на обектите, предмет на заповедта. В случая тези двама жалбоподатели не се легитимират нито като собственици, нито пък представят някакви доказателства за други права върху обектите, предмет на заповедта, включително както съдът правилно е посочил се установява, че те живеят на различни адреси извън [населено място].
Решението като правилно, включително в частта, която има характер на определение, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция като основателно в тази връзка следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в минималния размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 8 ЕКЗПЧОС