Решение № 1777 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2018 г.

Решение № 1777 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2018 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Мала, [държава по произход] против решение № 676 от 9.08.2018 г. по адм. дело № 691/2018 г. на Административен съд – Хасково. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1641 от 4.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Наведени са доводи за неспазване на материалния закон и необоснованост на решението – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е спазил административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8 и чл. 9 от закона. От изложената подробна бежанска история не се потвърждават твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за жалбоподателя в случай на връщането му в страната по произход, както и съществуването на преки, тежки и лични заплахи за живота му, поради което не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Ж. Мала против решение № 1641 от 4.07.2018 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като административният орган се е позовал единствено на представените справки, отразяващи ситуацията в страната му на произход, която според него се влошава с всеки изминал ден и като крайно несигурна представлява реална опасност за живота му ако се върне. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че липсват данни да е бил обект на преследване поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че липсват данни за бъдещо преследване. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак и актуалното положение в Иракски Кюрдистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на трите интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Нещо повече, административният орган и съдът са приели, че обясненията му са общи и неконкретни, както и че посочените от него инциденти са изолирани и няма данни да не могат да бъдат контролирани от официалните власти в Ирак или Иракски Кюрдистан. Видно от регистрационния лист жалбоподателят е [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание], [семейно положение]. През 2010 г. подал молба за закрила в Белгия, но след отрицателен отговор се завърнал в Ирак, където сключил граждански брак с [гражданство]. Твърди, че съпругата му и доведената му дъщеря са се върнали да живеят в Белгия след като по колата му и по дома му е имало стрелба. В дадените три интервюта обяснява, че не е бил член на партия, нито на въоръжена групировка. Заради работата му към НАТО е бил принуден да напусне страната си заради страх за живота му. Посочва, че хората, работещи с коалиционните сили на американците още от 2003 г. били под заплаха от страна на шиитските милиции, терористичните групировки и техните партньори, които били подчинени на Иран и постоянно атакували американците, убивали ги и искали да ги унищожат. Твърди че е получавал заплахи заради различните си религиозни възгледи, както и за това, че е [етническа принадлежност], поради което се страхувал за живота си. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведените интервюта, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В бежанската му история липсват доводи за проявен спрямо него или членове на неговото семейство акт на преследване или се обосновава в достатъчна степен страх от бъдещо такова. Още повече, че от дадените от жалбоподателя обяснения е видно, че не е бил преследван от официалните власти на Иран на основание етническата му принадлежност, както и за религиозната – това, че е [вероизповедание]. Липсват данни и за бъдещо преследване или реален страх от преследване по раса, принадлежност към определена социална група или партия, или политическо убеждение, поради което законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представени три справки за обществено-политическата обстановка в Ирак и за актуалното положение в Иракски Кюрдистан, като страна по произход. Първата справка е от 9.03.2018 г. и е за обществено-политическата обстановка в Ирак и Иракски Кюрдистан, а втората е от 22.06.2018 г. Двете са обсъдени в мотивите на административния орган и въз основа на тях са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че от съдържанието на справките не се установява какви източници са използвани и въз основа на какви критерии са направени заключенията в тях. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документите. Неоснователно е и твърдението, че при постановяване на решението административният съд не е приложил цялостен подход при преценка на основанията за предоставяне на статут. Съдът, позовавайки се на представените по делото справки и протоколите от проведените интервюта е стигнал до основателен извод за липса на основанията за предоставяне на статут по чл. 9 ЗУБ. В настоящото съдебно производство е представена трета справка от 18.01.2019 г. за общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка и обстановката и общото положение в [населено място] и областта. В нея е констатирано освобождаване на територията, контролирана от "Ислямска държава". В резултат на това 3. 2 милиона иракчани за се завърнали по домовете, а още 2. 6 милиона остават в положение на вътрешно разселване. Основните проблеми вече са свързани с унищожената инфраструктура и липсата на услуги. Посочено е, че до края на 2018 г. иракските сили за сигурност са освободили цялата контролирана от "Ислямска държава" територия и са намалили способностите й да извършва злоупотреби. Свързаните със сигурността и икономическото състояние на Ирак условия са се подобрили след обявената от правителството военна победа срещу "Ислямска държава". Посочено е, че повечето от кюрдските градове, от какъвто е жалбоподателят са сравнително безопасни и стабилни. Отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Не намира и приложение цитираното от касатора тълкуване, дадено от СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/2012 г. на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като от справките по делото е видно, че цялостната оценка за ситуацията на територията на Ирак и Иракски Кюрдистан не може да бъде определена като отговаряща на съществуването на въоръжен вътрешен конфликт. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение