Решение № 8915 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2010 г.

Решение № 8915 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, против решението, постановено по адм. дело № 906/2010 г. по описа на Варненски административен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 030902582/04.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 87/08.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който РА на "Изо гарант" ЕООД гр. Варна са определение допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.) в размер на 24 782,43 лв. главница и 12 502,84 лв. лихва, за данъчен период м. 04.2006 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че са налице всички законови предпоставки за непризнаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стева" ООД, тъй като счита, че услугите са извършени до 13.01.2005 г., когато са подписани актове обр. 19 и е настъпило данъчното събитие. Счита, че съда неправилно е приложил закона като е приел, че на датата на издаване на фактурите - 26.04.2006 г. има извършена доставка и настъпило данъчно събитие. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА в потвърдената му по административен ред част. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - "Изо Гарант" ЕООД гр. Варна, чрез адв. Иванов, процесуален представител на представляващия дружеството управител Н. Гочев, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание се поддържа писменото становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е тълкувал и приложил закона, съобразил се е с практика на ЕСПЧ по сходни казуси. Счита за неприемливо получателят да търпи негативни последици поради забавата на своя доставчик, още повече че данъкът, макар и в по-късен момент, е внесен, поради което повторното му събиране би било неправилно. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския административен съд е отменен РА № 030902582/04.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 87/08.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който РА на "Изо гарант" ЕООД гр. Варна са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.) в размер на 24 782,43 лв. главница и 12 502,84 лв. лихва, за данъчен период м. 04.2006г Съдът е приел, че РА в обжалваната си част за д. п. м. 04.2006 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Приел е фактическата обстановка за безспорно изяснена и е направил следните фактически и правни изводи: "Изо Гарант" е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по две фактури /№ 267 и № 268/, включени от него в СД за м. април 2006 г., които фактури са издадени от "Стева" ООД. Фактурите съдържат всички необходими реквизити, вкл. и отделно посочване на ДДС, издадени са касови бонове. Цената на доставката, вкл. и ДДС са заплатени изцяло по банков път на 26.04.2006 г. Установено е и не е спорно, че доставките са реални и касаят извършени СМР по ел. инсталация за обект "хотел Троян Плаза" гр. Троян, съгласно протоколи обр. 19 - № 5/09.12.2004 г., № 6/09.12.2004 г. и № 7/13.01.2005 г. Съгласно договора за изработка от 19.09.2004 г., сключен между изпълнителя "Стева" ООД и "Изо гарант" като инвеститор доставчикът на услугата - "Стева" ООД е следвало да извърши изпълнение на цялостното ел. захранване и зареждане с крайни устройства на посочения обект, вкл. слаботокова инсталация- телефони, телевизионни и компютърни мрежи и др. Фактическата обстановка е безспорна и е пълно установена от съда. Не е спорно също, че в хода на ревизионното производство и при издаване на РА не са допуснати процесуални нарушения, актовете са издадени от компетентни органи, при липса на процесуални пречки за това. Не са спорни и приложимите материално-правни разпоредби, правилна е дадената правна квалификация. Видно е от изложените мотиви на първоинстанционния съд е, че при подвеждане на установените факти към приложимите законови разпоредби на ЗДДС (отм.) съдът е приел, че ревизионните органи, действащи при обвързана компетентност, са издали акт, съответстващ на изискванията на ЗДДС, правилно са преценили, че не са налице условията за наличие на право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 297 и № 298/26.04.2006 г. поради поведението на доставчика, който не е издал фактурите към момента на подписване на актовете обр. 19 /м. декември 2004 г. и м. януари 2005 г./. Данъчното събитие е настъпило на по-ранната от двете дати /чл. 25 ЗДДС отм./ - извършване на услугата и датата на плащане, в случай към 13.01.2005 г., когато са приети извършените СМР и е подписана количествено-стойностна сметка. Данъчно - задълженото лице - доставчика "Стева" ООД е следвало да издаде фактури и да начисли данъка най-късно до края на данъчния период, следващ настъпването на данъчното събитие, което не е било направено. Издаването на фактури, начисляване и внасяне на данъка е направено едва през м. април 2006 г., когато получателят и ревизирано лице е подало СД, отчело е фактурите счетоводно, в отчетните си регистри и дневник за продажби и съответно е ползвало данъчен кредит за същия данъчен период. Според данъчните органи към м. април 2006 г. не е налице данъчно събитие, поради което данъкът се явява неправомерно начислен и с обжалвания РА са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в размер на ползвания данъчен кредит, както и съответни лихви. Първоинстанционният съд приема, че данъкът е начислен и фактури са издадени след законово предвидените срокове за това, което е формално основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е изследвал законосъобразността на обжалвания пред него РА не само с оглед изискванията на специалния закон ЗДДС (отм.), но предвид и съответствието му с международните договори, действащи към релевантния момент - данъчния период, за който е ползван данъчен кредит /04.2006 г./, които договори са надлежно ратифицирани от РБ и обнародвани. Съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ те са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв международен договор е Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Първоинстанционният съд е установил противоречие между разпоредбите на чл. 64, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и принципа за защита на правото на собственост, уреден в чл. 1 към Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби". Приел е, че с обжалвания РА е нарушен пряко чл. 1 от протокола, поради което и предвид приложимостта на международния акт с предимство пред вътрешното законодателство, констатира незаконосъобразност на обжалвания пред него РА, поради което го отменя. Първоинстанционният съд се е позовал на решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, за краткост - "Съда"/ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България, предвид идентичност на казусите и с оглед разпоредбата на чл. 46 КЗПЧОС относно изпълнение на решенията на Съда. Според касатора решението е материално незаконосъобразно и необосновано. Касаторът се позовава на разпоредбите на ЗДДС (отм.), като счита, че данъчните органи действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да откажат правото на приспадане на данъчен кредит, когато ДДС не се явява редовно начислен от доставчика, дори без да е налице знание или отношение за това от страна на платеца на ДДС, а от друга страна - при начисляване на ДДС вече не е налице данъчно събитие. Касационният съд, в настоящия състав, приема следното: Както се посочи по-горе фактическата обстановка е безспорна и правилно установена. При установените данни и с оглед разпоредбите на приложимия ЗДДС (отм.) не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случай, че доставчикът е издал данъчна фактура и е начислил данък, без да са налице основания за това- при липса на данъчно събитие. Приложението на тези норми в процесния случай, по отношение на фактури № 297 и 298/26.04.2006 г., издадени от доставчика "Стева" ООД, са в противоречие с принципа, уреден в чл. 1 от допълнителния протокол на КЗПЧОС относно защитата на собствеността. В тази връзка не следва да се преповтарят мотивите и съображенията, наведени от ЕСПЧ в решенията от 22.01.2009 г. и 18.06.2010 г., съответно по дела "Булвес" АД срещу България и "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България. Настоящият касационен състав приема за меродавни принципните мотиви на тези две решения, предвид съпоставимостта на казусите с настоящия. Фактическата обстановка по двете дела е сходна с тази по настоящото. В случая е налице плащане към бюджета на ДДС и начисляване на ДДС със закъснение. Както се посочва в мотивите по дело "Център за подпомагане на бизнеса" срещу България - това обстоятелство се оказва без значение. Нарушение на чл. 1 от протокола е налице тогава, когато се установи, че е нарушен справедливият баланс между нуждите на общия интерес във връзка с установената от държавата мярка за гарантиране на плащане на данъци и основните права на отделното лице, вкл. и правото на "мирно ползване на собственост", когато е нарушена пропорционалността между използваните средства и търсените цели. При установена фактическа обстановка - изпълнение от страна на ревизираното лице, получател по доставката и платец на ДДС, на всички негови задължения по отношение на отчитане на ДДС, - невъзможност на получателя да осигури изпълнение за отчитане на ДДС от страна на доставчика му - липса на данни за измама на системата за облагане на ДДС, за която получателя да знае или да има начин да знае, от една страна, а от друга страна - отказ за приспадане на данъчен кредит и определяне на задължение за плащане на ддс и лихви в ревизионен акт, т. е. до задължение за заплащане на ДДС за втори път, заедно с лихва, според Съда, следва извода, че е нарушен справедливият баланс, който следва да съществува между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. Тази последица представлява нарушение на чл. 1 от протокола. Спрямо установената по настоящото дело фактическа обстановка горните изводи са изцяло приложими. Ето защо и в съответствие с установената практика на ЕСПЧ, настоящият касационен състав също приема, че в процесния случай, с издаване на обжалвания РА, в обжалваната му по съдебен ред част, се нарушава чл. 1 от допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КРБ не се прилагат противоречащите му текстове на ЗДДС. Обжалваният ревизионен акт се явява издаден в нарушение на приложим с предимство пред вътрешното законодателство международен акт, като такъв е незаконосъобразен и оттам подлежащ на отмяна. Налице е реално осъществена облагаема доставка, по която се дължи данъчен кредит. Налице е данъчно събитие, тъй като е безспорно установено, че такова, макар и не в същия данъчен период, е настъпило. По-късното начисляване на ДДС не следва да препятства възникване на право на данъчен кредит, в случай, че са налице гореизброените условия и правомерно поведение на платеца на ДДС. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение, които се възприемат от настоящата инстанция. Обжалваното съдебно решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид неоснователността на подадената касационна жалба и представените доказателства за реално направени разноски от ответника по касационната жалба, както и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 228 АПК, в тежест на бюджета на органа-жалбоподател следва да се присъдят разноските на ответната страна в размер на 1680 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,