Решение № 3149 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес със седалище в гр.София. Жалбата е против решение 5 от 16.01.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-1038/2024г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес срещу решение D38479168/29.10.2024г. на изпълнителния директор на Национална електрическа компания ЕАД ( НЕК ЕАД) за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Извършване на пасарелка над преливник на дневен изравнител, ВЕЦ Бял извор . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отменено решение D38479168/29.10.2024г. на изпълнителния директор на НЕК ЕАД и да бъде върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Претендира се и присъждане на разноски, както и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът изпълнителния директор на НЕК ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Асенов, в представен по делото писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от другите страни адвокатско възнаграждение. Ответникът Ековат-България ООД, с представена молба-становище с характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-1038/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес срещу решение D38479168/29.10.2024г. на изпълнителния директор на НЕК ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Извършване на пасарелка над преливник на дневен изравнител, ВЕЦ Бял извор . С посоченото решение на изпълнителния директор на НЕК ЕАД касационният ответник Ековат-България ООД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес е отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.3 във връзка с чл.72, ал.3, изр.3 от ЗОП неприемане на обосновка му на предлаганите цени. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес . За да постанови този резултат КЗК е приела оплакванията в жалбата до нея за неоснователни. На първо място КЗК е приела, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.3 във връзка с чл.72, ал.3 от ЗОП, поради неприемане на обосновка му на предложената от него цена. КЗК е счела, че изводът на оценителната комисия на възложителя се базира на анализ на описаните факти и обстоятелства, както и на приложените доказателства, съдържащи се в писмената обосновка на жалбоподателя. Мотивирала е извод и че не е налице нарушение в работата на помощната комисия на възложителя, поради това, че в доклада от работата й няма информация за точния процент на отклонение на ценовото предложение на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес от средната цена на останалите оферти, тъй като сравнението на ценовите предложения на участниците със средните цени на останалите участниците е регламентирано в чл.72, ал.1, т.1 от ЗОП, която норма не е приложима в случая. На второ място КЗК е приела за неоснователно заявеното от жалбоподателя, че ценовата оферта на Ековат България ЕООД също е следвало да бъде проверена като необичайно ниска цена, тъй като същата е само с 4,6% по-висока от тази на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес , като се е мотивирала с приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗОП. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Налице е задълбочен и цялостен анализ на доказателствата и в него се съдържат подробни мотиви на КЗК защо се приемат за неоснователни възраженията, направени от Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес . Налице е и анализ защо се приема за правилно решение на възложителя. Следователно не е налице твърдението на касатора, че Комисията не е изложила собствени мотиви. Неоснователни са оплакванията на касатора относими към изводите на КЗК, че оценителната комисия на възложителя не е допуснала нарушение, като не е приела писмената му обосновка. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.3 от ЗОП в правомощията на комисията по разглеждане, оценка и класиране на офертите е да предложи за отстраняване офертата на участник, когато в писмената му обосновка за оферираната от него цена или разходи не са обусловени в пълнота и обективност някои от посочените в чл.72, ал. 2, т.1-т.5 от ЗОП обективни обстоятелства. За извършването на тази преценка, комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Елемент от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. В този смисъл, експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, дали те кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. В случая от съдържанието на протокол 3, отразяващ работата на помощния орган при разглеждане на обосновката, става ясно, че тези изисквания са спазени. След като е разгледала аргументите в обосновката на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес оценителната комисия подробно ги е обсъдила, като е преценила, че те не попада в никоя законова хипотеза, съгласно чл.72, ал.2, т.1 до т.5 от ЗОП. Ясно е констатирала, че същата съдържа единствено и само декларативни текстове, относно наличието на изключително благоприятни за Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес обстоятелства по чл. 72, ал.2, т.2, предложение второ от ЗОП, но не са представени доказателства за нито едно от тях. Помощната комисия ясно е посочила защото не приема изложеното в обосновката на Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес като обосноваващо по-ниската цена. Посочено и е кои твърдения са недоказани. В своята практика Върховният административен съд приема, че преценка на комисията, както в случая е възприела и КЗК, не подлежи на контрол, защото е в оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя. КЗК проверява дали е било налице условието на чл.72, ал.1 от ЗОП за изискване на писмена обосновка, дали комисията е извършила преценка на посочените обстоятелства в представената от участника обосновка, както и дали в преценката й е направен извода за обективност или не по смисъла на ал.3 от чл.72 от ЗОП на тези обстоятелствата. Следователно, за да е изпълнено изискването на закона, е необходимо комисията да е направила проверка върху сочените обстоятелства в писмената обосновка на този участник и извод защо тя приема или не обстоятелствата за обективни или не. В случая КЗК е извършила контрол дали е спазено изискването на чл.72, ал.1, т.2 от ЗОП, дали оценителната комисия е разгледала обосновката на жалбоподателя, съответно обсъдила е обективността на сочените обстоятелства и е мотивирала становището си. Затова правилно с обжалваното решение КЗК е отхвърлила като неоснователна подадената жалба. Това прави подадената жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията неоснователна. В касационната жалба отново се релевират доводите, поддържани и пред КЗК, че ценовата оферта на класирания на първо място участник - Ековат България ЕООД, е следвало да бъде проверена, като необичайно ниска цена. Правилно е преценено, че според приложимата в случая редакция на чл.72, ал.1 от ЗОП е предвидено изискването на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от: т.1 средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка при допуснати до оценяване три или повече оферти; т.2 обявената прогнозна стойност, а когато това не е приложимо от друга предварително определена от възложителя подходяща и обективна база за сравнение, посочена в обявените условия на поръчката при допуснати до оценяване една или две оферти. В процесната процедура е приложима разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.2 от ЗОП. След като офертата на Ековат България ЕООД е 340 289,06 без ДДС и е с 18,72 % по-ниска от прогнозната стойност, то за комисията и възложителя не е било налице задължение да изискват писмена обосновка, тъй като не преминава посочената от законодателя граница от 20 %. Не води до друг извод позоваването от касатора и на Решение от 15.09.2022г. по дело С-669/2020 на СЕС. Според Съда, задълженията, свързани с идентифицирането на подозрителните оферти и тяхната проверка, възникват за възлагащия орган само при условие, че надеждността на дадена оферта е съмнителна "a priori". СЕС е посочил, че в правото на Съюза не е дадено определение на понятието "оферта с необичайно ниска стойност" и че възложителят "трябва да идентифицира, с оглед на съвкупността от характеристиките на предмета на поръчката офертите, които изглеждат подозрителни и поради тази причина подлежат на предвидената в член 49 от Директива 2009/81 състезателна процедура за проверка". По смисъла на т.36 от решението на СЕС, членове 38 и 49 от Директива 2009/81 предвиждат задължение за възлагащия орган, първо, да идентифицира подозрителните оферти, второ, да позволи на съответните оференти да докажат, че тези оферти са сериозни, като им поиска уточненията, които счита за уместни, трето, да прецени релевантността на предоставената от заинтересованите лица информация, и четвърто, да реши дали да допусне или да отхвърли въпросните оферти. Задълженията, произтичащи от тези членове, обаче възникват за възлагащия орган само при условие, че надеждността на дадена оферта е съмнителна a priori. След като не е налице съмнение относно надеждността /съмнение за необичайно ниска стойност/ по отношение на офертата на Ековат България ЕООД, то възлагащият орган не дължи проверка. По тези съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП е основателно предявеното от ответника изпълнителният директор на Национална електрическа компания ЕАД искане за присъждане на направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Затова Консорциум ДЗЗД Гео-Аксес следва да бъде осъден да заплати на Национална електрическа компания ЕАД сумата от 200лв., представляващи размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Основателно по силата на чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП е и искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство, направено от ответника Ековат-България ООД. Същите са в размер на 4400лв., своевременно поискани и доказани с представения договор за правна защита и съдействие. Същевременно е направено и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното възнаграждение за адвокат. Минималният размер, посочен в чл.8, ал.2, т.5 от действалата към момента на сключване на договор за правна защита и съдействие Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), е 1500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав счита, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от Ековат-България ООД следва да бъде намалено на 3000лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение