Решение № 6593 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2016 г.

Решение № 6593 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ С. с." ЕООД, представлявано от управителя д-р К. К. - Настева срещу решение № 411/19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 79/2016 г. по описа на Административен съд С. - област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-767/22.12.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса С. - област. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса С. - област (РЗОК С. - област), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "МБАЛ С. с." ЕООД, представлявано от управителя д-р К. К. - Настева против писмена покана изх. № 29-02-767/22.12.2015 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК - С. област. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обоснован е извод, че оспорената писмена покана е издадена по реда на приложимия за случая чл. 76б, ал. 2 ЗЗО и е съобразена с характера на нарушенията - неспазване на разпоредбите на чл. 169, ал. 1, т. 1 и чл. 181, т. 6, б."а" от НРД 2012 за медицинските дейности и определения в Приложение № 16 лечебно - диагностичен алгоритъм по КП № 215, във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Посочено е, че след влизане в сила на наказателното постановление, следва да се приеме, че нарушенията действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Жалбоподателят е страна по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 230599/29.02.2012 г., сключен с НЗОК. Договорът е сключен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2012 г. Със заповед РД-09-038/4.02.2013 г. на Директора на РЗОК - С. област, е наредено извършване на съвместна медицинска проверка от РЗОК в периода от 04.02. до 8.02.2013 г. включително на дружеството - жалбоподател. Изготвен е Протокол за неоснователно получени суми № 19/19.02.2013 г. от проверяващия екип, в който е посочено, че ИМП трябва да възстанови неоснователно получени суми в размер на 8200 лв. във връзка с установени нарушения по КП № 215 "Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник", касаещи четири броя пациенти, посочени в протокола. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 19.02.2013 г. За констатираните нарушения е съставен АУАН № 32/19.02.2013 г., срещу който е депозирано възражение. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 75/15.03.2013 г. Последното е било оспорено по съдебен ред пред съответния компетентен районен съд, който с Решение от 1.12.2014 г. по НАХД № 122/2014 г. по описа на Елинпелински районен съд го е потвърдил. Решението на РС - Е. П. е оставено в сила с Решение № 463/9.06.2015 г. по КНАХД № 340/2015 г. по описа на Административен съд С. - област. С обжалваната писмена покана Директора на РЗОК - С. област е приканил касатора да заплати доброволно неправомерно получената сума в размер на 8200.00 лв. Поканата е връчена на 28.12.2015 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че писмената покана е издадена на основание чл. 76б, ал. 2 ЗЗО след влизане в сила на наказателното постановление. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на касатора, че в производството по съдебно обжалване на писмената покана, решаващият състав на административния съд е трябвало отново да изследва въпроса дали процесните оперативни процедури действително са били извършени. Наказателните постановления по ЗЗО се обжалват в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. С. чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила решения са задължителни за съдилищата по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Предвид гореизложеното, решаващият съд правилно приема, че с издадената писмена покана № 29-02-767/22.12.2015 г. административният орган търси възстановяване на сумите, получени без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на цитираното НП. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд досежно съответствие на оспорената писмена покана с материалния закон и при спазване на реда, установен в чл. 74, ал. 3 и 4 и чл. 76б ЗЗО, за правилни и законосъобразни. Неоснователни са доводите на касатора за приложение института на мълчаливия отказ, предвид нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. За да е налице мълчалив отказ е необходимо не само сезираният органът да е компетентен да се произнесе по съответния въпрос, но и в определения му от закона срок да не е сторил това - чл. 58, ал. 1 АПК. Фикционният фактически състав е определен ясно - кумулативно следва да са налице и двете предпоставки. Фикционната норма може да се тълкува само стриктно ограничително, защото приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае, че не се е осъществил. Решаващият съд правилно приема, че в случая не се касае за мълчалив отказ за издаване на административен акт, тъй като писмената покана за възстановяване на суми, получени без прано основание, не се издава по искане на лицето. Съгласно приложимото и при действието на АПК тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 4/1976 г. на ППВС сроковете за произнасяне от административните органи са инструктивни. Изтичането на срока не препятства възможността за произнасяне от компетентния административен орган. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно неоснователност на възражението на касатора за липса на мотиви на процесната писмена покана. Правилно е прието, че такива се съдържат в цитираното в същата наказателно постановление. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая, при извършената проверка функция на такъв подготвителен документ се предава на НП № 75/15.03.2013 г. на директора на РЗОК - С. област. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО директорът на РЗОК С. - област правилно издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление, следва да бъдат споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,