Решение № 3480 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител против решение 7113/01.10.2024г., постановено по адм. дело 2098/2023г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Дриим 2008 ЕООД е отменено негово решение 32-591304/13.10.2023г., с което с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020г. са определени допълнителни задължения за мито в размер на 314.18лв. и данък добавена стойност в размер на 691.20лв., за внесената и допусната до свободно обращение стока. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в хода на административното производство са извършени проверки и са събрани доказателства за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока лек автомобил, въз основа на предоставена по електронен път информация от канадските митнически власти. Счита, че са били налице предпоставките на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за последващ контрол и за наличие на основателни съмнения по отношение декларираната митническа стойност на вносната стока. Правилно митническия орган е приложил нормата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, след като е изпълнил процедурата и е приел мотивирано, че методите посочени в чл. 74, § 1 и § 2 от същия регламент са неприложими. Органа законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния мотоциклет и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ от Канадските митнически власти. Счита се още, че не са нарушени, както се твърди в съдебното решение, забраните по чл. 144, § 2 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. По подробно изложени доводи моли за отмяна на решението на АС-Бургас и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу оспорения акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и д.т. Ответникът по касация Дриим 2008 ЕООД, чрез процесуален представител, в писмени бележки, съдържащи доводи по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е било Решение 32-591304/13.10.2023г., издадено от директора на ТД Митница Бургас по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 и чл. 104, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 140 и чл. 144, Ц 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на поставената под режим "допускане за свободно обръщение" стока по МД в размер на 5 923.68лв. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 314.18лв. и ДДС в размер на 691.20лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1 005.38лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 17.10.2020г. с МД с MRN 20BG001007024451R2 в МП "Пристанище Бургас" е приета за режим "допускане за свободно Wобръщение" стока, описана като "употребяван автомобил", марка "БМВ, модел: "Х1", тип: бензин, първа рег. 01.01.2013 г., цвят: бял, раб. обем: 2 000 куб.см., двигател: не се чете; шаси WBAVL1C54DVR91302, държава на изпращане/износ CA Канада, условие на доставка CFR стойност и навло; декларирана цена 2 218 CAD, при курс 1, 24188 лв. за 1 CAD. Приложените документи към МД са описани в решението. При извършена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност. Получено е писмо от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на 4 723 CAD. С писмо от 31.01.2023г. от жалбоподателя са изискани да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил лицата с писмо peг. 32-540486/31.08.2023г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок е постъпило възражение от Дриим 2008 ЕООД. Митническия орган не е приел възражението и е издал оспорения акт, с който на дружеството са възложени допълнителни задължения за мито и ДДС по отношение на вносната стока. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Административният съд е приел за основателно възражението на дружеството по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстващ на чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013/. В този смисъл е посочил, че е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. АС Бургас е достигнал до извод, че при издаването на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Също така е посочил, че неправилно е приложен и материалния закон, т. е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК. След обсъждане на относимите правни норми първоинстанционният съд е достигнал по извод, че в мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства. Съдът е изложил, че за да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на спора. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада. Обсъдил е, че приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представлява извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Достигнал е до заключение, че тази информация не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена, т.е. е декларирана съответната стока за износ. Административният съд е изложил, че по делото не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Посочил е, че липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Приел е, че обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. Констатирал е, че за целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. При тези съображения, съдът е изложил, че не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. С оглед на това е достигнал до извод, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Като допълнение е изложил, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а/ до г/. АС Бургас е констатирал, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Изложил е, че основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Констатирал е, че липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че вторичните методи се явява неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. При тези съображения в решението е формиран краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно, като краен резултат. АС-Бургас правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада "употребяван лек автомобил; марка: "БМВ", модел "Х1". Основателно е поддържаното в касационната жалба възражение по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от МК. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, какъвто е настоящият случай, е приложима нормата начл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ е разписано, че проверката по ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, т. е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ неиздаването на заповед по чл. 84в от ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. Разпоредбата начл. 22, § 6 във връзка счл. 29 от МК изрично сочат, че митническите органи преди да вземат решение следва да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Тази процедура е относима при проверката по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и в настоящия случай тя е спазена от митническите органи, предвид представено писмо в преписката в тази насока, поради което не са накърнени правата на жалбоподателя и дружеството е уведомено за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесния автомобил /в този смисъл виж решение 8530/09.07.2024г., постановено по адм. дело 3273/2024г. и решение 7626/19.06.2024г., постановено по адм. дело 1943/2024г. и двете на ВАС/. Правилни са изводите на съда за наличие на данни годни да обосноват основателно съмнение у митническите органи относно договорената стойност на внесения автомобил. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 4 723 CAD. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 2 218 CAD съгласно представената фактура от 26.08.2020г. Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на превозното средство, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, § 1 от МК остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Правилно в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото първостепенният административен съд е приел, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от МК. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета "Стойност на стоките за митнически цели" от МК. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т.е. правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 вр. чл. 15, § 1 от МК. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-ЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно посочва и първоинстанционния съд. В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от МК, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на лекия автомобил представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от МК във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022г. на СЕС по дело С-599/20 в т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 от МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от МК, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от МК в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от МК за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от МК и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, пред. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 650лв., адвокатско представителство, предвид представеното към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие /л. 36/, за платено в брой възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,