Решение № 6166 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 915/2010 г.

Решение № 6166 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 915/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна против Решение № 1810/02.11.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3364/2008 г., с което е отменена негова Заповед № 4591/24.11.2008 г., издадена на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ за премахване от Валентин Йорданов Проданов на "РVС конструкция и остъкляване" в УПИ ХI-328, кв. 33, 16 м. р. - север, с административен адрес гр. Варна, ул. Херцен № 2. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Валентин Йорданов Проданов писмено оспорва жалбата. Йордан Йорданов Проданов, Румяна Йорданова Великова и Държавата, чрез МРРБ не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за незаконосъобразна като немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила по изслушване на заинтересованите лица от комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ и в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване. Правилна е констатацията за неспазена процедура по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата, основания за издаване на заповедта, не са установени от комисия назначена от кмета на общината, каквото е изискването на ал. 1. Констативния протокол от 24.10.2008 г. е съставен от "работна група" от длъжностни лица при район "Младост", без данни да са комисия назначена от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ визира задължение на назначената в производството по издаване на административен акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ комисия да изслуша заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината да издаде заповед. При тълкуването на нормите на ал. 1 и ал. 2, чл. 196 ЗУТ се налага извод, че изслушването на заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на процедурата ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В случая това не е направено, поради което неизслушването на адресата на заповедта представлява съществено нарушение на специалната процедура, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта. Противно на твърденията на касатора, липсата на комисия назначена със заповед на кмета на общината, опорочава производството по издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Такава съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ се изисква не само за установяване на обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, но и за състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, предмет на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Правилен е и изводът на съда относно липсата на мотиви при издаването на заповедта. Във всички случаи административният орган е длъжен освен да посочи правното основание за издаването на акта, още и фактическите основания. Това в още по-голяма степен се отнася за заповеди по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в който са изброени няколко различни хипотези. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа обосновка защо процесните обекти са неподходящи по местонахождение и разположение. Изложените мотиви, че затварянето на външното стълбище с РVС конструкция е извършено без разрешение, сочи на незаконното му изграждане, премахването на което става по друг ред и от друг орган, както правилно е приел административният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,