Решение № 3008 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2009 г.

Решение № 3008 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Мохамед Ахмед Азиме - палестинец без гражданство, против решение № 430 от 18.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - председателят на ДАБ при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Мохамед Ахмед Азиме е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От проведените с кандидата интервюта се установява, че същият е напуснал Сирия нелегално, като преминавайки през Турция, нелегално е влязъл в Република България на 2.04.2009 г. В изложената бежанска история се твърди, че кандидатът няма никакви проблеми в държавата по произход, до напускането на страната си е работил като бръснар в собствен салон, през 2002 - 2005 г. е бил войник в палестинското подразделение към сирийската армия. През 2008 г. пред бръснарския му салон е имало сбиване заради момиче, той е бил арестуван от сирийската полиция и след като се е установило, че не е участвал в сбиването е освободен. Затворил втория си бръснарски салон заради проблеми със собственика на сградата. Твърденията са, че в Сирия има проблем и натиск спрямо палестинците, както и расови различия и като такъв не му е била давана възможност да работи. С оглед на така изложената бежанска история и установените по делото факти, че е налице доброволно напускане на държавата по произход - Сирия, където жалбоподателят се е ползвал от закрилата на националните власти, то не може да се обоснове наличие на нито една от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ респ. на право на закрила. Освен това палестинците се ползват от помощта на Агенцията на ООН за помощи и работа на палестински бежанци в Близкия изток, която развива дейност и в Сирия. От обясненията на чужденеца не се установява наличието на основателен страх от преследване в страната на постоянно местоживеене, основаващ се на раса, националност, религия, политически убеждения или принадлежност към социална група. Към административната преписка е приложена справка вх. № 2023 от 8.07.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Административният орган е възприел становището, че за жалбоподателят липсва риск в държавата му по произход. В случай на доброволно напускане на държавата по произход от страна на кандидата, какъвто е и настоящия, молбата за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец или на хуманитарен статут, може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая, както правилно е приел административният орган не са налице. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В решението на административния орган са обсъдени справка № 558 от 23.02.2009 г. на дирекция "Международна дейност на ДАБ при МС и справка № 2023 от 8.07.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС, третиращи положението на палестинските бежанци в Сирия. От тези справки е видно, че палестинците живеещи в Сирия имат същите права и задължения, както и сирийските граждани, вкл. и право на труд. Те имат право да им бъде издаван унифициран документ за пътуване със срок на валидност от шест години, който им позволява да напускат и да се завръщат в страната без виза. Палестинците, съгласно чл. (с) на § 7 на резолюция № 428 (V), са под националната закрила на арабските страни, в които са се заселили и имат право свободно да се придвижват по цялата територия на Сирия без ограничения. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,