Решение № 311 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2010 г.

Решение № 311 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Национална компания "Железопътна инфраструктура", София (НКЖИ), против решение № 1033/22.07.2009 г., постановено по а. д. № 1225/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСП е отхвърлил жалбата на НКЖИ против заповед № РД-18-76/30.11.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Труд, община Марица, Пловдивска област, ЕКАТТЕ 73242, относно поземлени имоти № № 60.2, 60.4, 60.5, 60.6, 60.8, 60.26, 501.1427, 501.1803 и 501.1801. Прието е, че в случая се касае за спор за собственост, който трябва да се разреши по реда на ГПК от общите съдилища. Недоволен от решението, НКЖИ, чрез генералния `и директор, го обжалва. Счита, че то е неправилно поради допуснато от АСП нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - изпълнителният директор на АГКК, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Николинка Иванова Радуска, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни кметът на община Марица, Неджми Осман Фъчиджи, Ненко Николов Бойновски, Янко Каменов Тодоров, Владимир Александров Велков, "Аграр - Геомит" ЕООД и Никола Стоянов Ненков, не вземат становище по жалбата. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСП. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на закона се развива в насока за необоснованост на извода на АСП за липса на ясно очертани граници на имота и недооцененост на обстоятелството, констатирано от съда, че "западната граница на имоти № № 60.2, 60.4, 60.5, 60.6, 60.8, 60.26 е прокарана по оста на първи гаров коловоз, не са спазени сервитутните разстояния и границите на одържавяване". Доводът е неоснователен. Повторно трябва да се посочи, че производството по съставянето и последващото поправяне на кадастрални карти и кадастрални регистри и издаваните въз основа на него актове са констативни, а не конститутивни такива. Органът не може да се произнася по въпроси, свързани със собствеността на отразените в тях поземлени имоти и местоположението на границите им. Само общият съд, в производство по установяване на собствеността при спор за нея или такова за определяне на граници, може да се произнесе по това къде точно са границите на отразените в картата и регистъра имоти и кой е техният собственик. В конкретния случай, съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице е приел, че "... процесните имоти на НКЖИ нямат ясно очертани граници". Точно такава е констатацията на експерта по делото, отразена в т. 1 от заключението му. Влезлите в сила западни граници от картата на възстановената собственост на имоти № № 60.2, 60.4, 60.5, 60.6, 60.8, 60.26, възстановени на собствениците им по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), не са съобразени със съществуващите съоръжения на НКЖИ - електрически стълбове и кабели. По отношение на имоти № № 501.1427, 501.1803 и 501.1801, при изготвянето на кадастралната карта, границите са съобразени със съществуващите ел. стълбове въпреки, че те са извън регулация по плана от 2002 г., но са нарушени границите, според Акта за държавна собственост (АДС) № 203/15.08.1970 г. Т.е. от една страна като доказателство за правото на собственост на НКЖИ е съставения АДС, а от друга - признатото право на собственост на заинтересованите страни по реда на ЗСПЗЗ, като границите на имотите, собственост на НКЖИ и тези на физическите лица, не са ясно очертани, а в посочените части се покриват. Именно затова изводът на АСП за съществуващ спор за граници и от там - за собственост, се явява обоснован. Административният съд не притежава компетентност да се произнася по въпросите на собствеността, нито пък, с оглед съществуващите "ясно очертани гарови съоръжения", да изчислява и очертава сервитутните права и законово отстоящите от съоръженията граници на имота, публична държавна собственост. При конкуренцията на противоречащи си основания на права, относно границите на имотите и такова на собственост върху тях, спорът следва да се реши от общия съд и едва след това да се иска изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АСП, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение