Решение № 1485 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2015 г.

Решение № 1485 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. срещу решение № 39 от 7.07.2015 г., постановено по адм. дело № 99/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмо изх. № 94-23509/19.12.2014 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката, изпратено в отговор на подадено от К. заявление за достъп до обществена информация от 5.12.2014 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Съдът необосновано е приел, че с оспореното писмо изх. № 94-23509/19.12.2014 г. главният секретар на Министерство на образованието и науката, упълномощен по реда на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), макар и недостатъчно ясно, точно и категорично, е отговорил на заявлението за достъп до обществена информация, подадено от жалбоподателя. Този отговор неправилно е квалифициран като уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, а именно, че Министерството на образованието и науката и цитираните от жалбоподателя негови структури не притежават исканата информация. В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя, че дадената в оспореното писмо формулировка, че "в нормативните актове на Министерството на образованието и науката не е регламентирано право на директорите и учителите в училищата и детските градини да събират парични средства от учениците и техните родители" не е отговор на неговото запитване има ли издадени заповеди, писмени указания или други писмени нареждания във връзка с този въпрос. С оспореното писмо не е даден отговор дали има или няма такива документи, поради което съдът неправилно е тълкувал волеизявлението на административния орган, че не притежава исканата информация. С касационната жалба се представят като доказателства две писма на директора на Регионален инспекторат по образованието - П. до училища от района, в които са дадени указания именно по този въпрос, от които е видно, че исканата от жалбоподателя информация съществува, но не му е била предоставена. Представени в касационната инстанция, тези доказателства променят фактическата обстановка по правния казус, възприета от съда и са основание за отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Предвид изложеното, след отмяната на решението поради това, че формираният в процесното писмо отказ е немотивиран съгласно чл. 37 от ЗДОИ, делото следва да се върне като преписка на органа за изрично произнасяне по подаденото заявление от Колев, съобразно изложените по-горе мотиви. При този изход на делото искането на касатора за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е основателно и МОН следва да му заплати сумата 310 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,