Решение № 15082 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2013 г.

Решение № 15082 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Станко Митев Занев, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, срещу решение № 6925 от 13.12.2012 г. по адм. дело № 2517/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата му срещу писмо изх. № 9400-4074/3/ от 15.02.2011 г. на кмета на Столична община район "Панчарево", с която му е отказано признаване право да придобие при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот № 398, находящ се в местност "Земнико" на с. Герман с площ от 600 кв. м. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на Столична община район "Панчарево", представя подробно становище по жалбата и чрез процесуалния си представител юрк. Кирил Москов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като ползвателят не е представил документ за предоставено право на ползване, правилно съдът е отхвърлил жалбата му срещу писмо изх. № 9400-4074/3/ от 15.02.2011 г. на кмета на Столична община район "Панчарево", с която му е отказано признаване право да придобие при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот № 398, находящ се в местност "Земнико" на с. Герман с площ от 600 кв. м. като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба от Станко Митев Занев против писмо изх. № 9400-4074/3/ от 15.02.2011 г. на кмета на Столична община район Панчарево, с която му е отказано признаване право да придобие собствеността върху процесния имот, поради липса на документ за предоставено право на ползване. С молба вх. № 9400-4074/16.11.2010 г. Станко Митев Занев е поискал издаването на заповед за оценка на имота в м. "Земнико". С писмо изх. № 9400-4074/1/07.12.2010 г., получено от жалбоподателя на 11.12.2010 г., от него е поискано представянето на документ удостоверяващ правото на ползване върху имота. В отговор е изпратена молба рег. № 9400-4077/2/12.01.2011 г., към която са приложени декларация от 1981 г., подадена от касационния жалбоподател, с която декларира, че ще използва предоставеният му на основание постановление № 1 на МС от 7 януари 1981 г. имот за производство на селскостопанска продукция и анкетната карта вх. № 1447-2210/1981 г., но не и документ удостоверяващ правото на ползване. В изпълнение на започналата процедура е издадено оспореното в настоящото производство писмо, с което в отговор на молба с вх. N 9400-4074/2/ от 12.01.2011 г., жалбоподателят е уведомен, че приложените документи не удостоверяват правото на ползване на имота, за който се иска изготвяне на оценка по реда на § 4а от ЗСПЗЗ. В касационната жалба Станко Митев Занев оспорва изводите на първоинстанционния съд като твърди, че ползва имота от дълги години, предоставен му е от МС с Постановление № 1 от 7 януари 1981 г. и го е застроил. Като доказателство за правото си на ползване се позовава на вече предоставените в първоинстанционното производство декларация от 1981 г. и анкетната карта, както и на влязло в сила решение от 16.10.1995 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело 2246/1994 г., с което е прогласена нищожност на заповед № РД - 09 - 3315/26.09.1994 г. на кметският наместник на ТОА Панчарево, с която е отказано изготвяне на оценка по реда на § 5, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ (отм.) Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на приложимата нормативна уредба, достигайки до обоснования извод, че трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, обхващащ различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на ограниченото вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Конкретният земеделски имот е застроен, поради което релевантна за него е разпоредбата на § 4а, ал. 1 от закона. В нея са въведени три предпоставки при условията на кумулативност: отстъпено право на ползване при спазване изискванията на органите на държавна власт, построяване на сграда до 1.03.1991 г. и заплащане земята на собственика с възстановено право на собственост. Ето защо § 61, ал. 2, т. 2 ПМС 456/1997 г. задължава ползвателите, които желаят да се ползват от предоставеното им законово право към заявлението за това да приложат документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване. Касае се за удостоверителен писмен документ, издаден от съответния държавен орган, който да установи лицето, на което се предоставя твърдяното право, имота върху който то е предоставено и правното основание за това. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени изчерпателно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - Права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. В настоящия случай първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че липсва документ за надлежно учредено право на ползване. За да докаже качеството си на легитимиран ползвател Станко Митев Занев се е позовал на декларации от 1981 г. и анкетната карта, както и на влязло в сила решение от 16.10.1995 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело 2246/1994 г., с което е прогласена нищожност на заповед № РД - 09 - 3315/26.09.1994 г. на кметският наместник на ТОА Панчарево, с която е отказано изготвяне на оценка по реда на § 5, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ /отм./, както и на свидетелски показания. Посочените от жалбоподателя документи представляват косвено доказателство за фактическо ползване на имота, но не могат да заместят липсата на първичен документ, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение