Решение № 15081 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2014 г.

Решение № 15081 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елка Георгиева Павлова, жив. в гр. Петрич, срещу решение № 46/11.04.2014 г. по адм. дело № 14/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед рег. № 4421/02.10.2013 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, също така отмяна на оспорената заповед и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, чрез своя процесуален представител- юрк. Проданова иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Смолян, е приел, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 224, ал. 2, точка 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на инспектор Елка Георгиева Павлова -разследващ полицай в ГПУ - Петрич при РДГП - Смолян от сектор "Досъдебно производство" при ГДГП, е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма. Съдът е приел за установени фактите, посочени в оспорената заповед, а именно че на 20 март 2013 г. в град Петрич, при регистрацията на лек автомобил "Фолксваген Поло", с ДКН Е 1765 КМ- е подписала декларация, приложение № 2 към чл. 12а, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 на издадената от МВР Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., в която декларация са отразени неверни факти - че е закупила автомобила от гражданка на Италия на 21.01.2013 г. в град Терамо Италия като в действителност същия ден е била на работа в град Петрич - с което е нарушила изискването на т. 8 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Лаконично, съда приема, че с подписването на декларация, приложение към сочената по-горе наредба, Павлова е декларирала данни с невярно съдържание. Този извод на съда не съответства на събрания доказателствен материал и установена фактическа обстановка. Безспорен е факта - на 20 март 2013 г.- Павлова декларира, че на 20.01.2013 г. е закупила в Италия лек автомобил, който е влязъл в Р България на 10.02.2013 г. Нито административно наказващия орган, нито съда обаче сочат въз основа на какво приемат, че това действие на Павлова е противоправно и водещо до нарушение на етичните норми на поведение. По делото липсват доказателства - Павлова да се е облагодетелствала от този факт; налице ли е умисъл да декларира неверни данни - лично присъствие в чужбина към момента на сделката - 20.01.2013 г.; както и с кои действия е злепоставила институцията - МВР. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 265 лева, платими от Главна дирекция "Гранична полиция"МВР - София на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение