Решение № 4477 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2019 г.

Решение № 4477 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на SAVENCIA SA, Р. Ф., срещу Решение № 598 от 31.01.2019 г. на Административен съд – С.-град, постановено по административно дело № 8049/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на SAVENCIA SA срещу решение от 13.02.2018 г. на Председателя на Патентното ведомство на Р. Б., с което е отказано възстановяването на срока по чл. 38 г, ал. 6 от Закона за марките и географските означения. Касационният жалбоподател – SAVENCIA SA, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно АССГ е приел, че грешката на сътрудник не е обективно обстоятелство. Текстът на чл. 2, ал. 1 от Инструкцията за подаване и разглеждане на молби за възстановяване на срок, утвърдена от председателя на Патентното ведомство (Инструкцията) определя, че особените непредвидени обстоятелства са тези "които имат случаен характер и които не могат да се предвидят и предотвратят". В случая дългогодишен сътрудник на "Бюро за патенти и търговски марки Божинов и Божинов" ООД е допуснал една случайна грешка, каквато не е допускал досега, поради което тази грешка не би могла да бъде предвидена и съответно предотвратена. Касаторът твърди, че се касае за изолирана човешка грешка, като се позовава на практика на Апелативните състави на Европейското патентно ведомство, приемаща критерии, при които възстановяването на срокове се съобразява и със самия човешки фактор и допуска възстановяване на срок, пропуснат заради неосъзната и изолирана човешка грешка. Касаторът твърди, че АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разгледал и обсъдил довода, че сгрешилият служител е дългогодишен сътрудник. До момента не е допускал грешки, което сочи, че е положена дължимата грижа при избора на сътрудник, обратно на възприетото от съда. Неправилно АССГ, позовавайки се на чл. 2, ал. 1 от Инструкцията приема, че преценката за изпълнение на по-ранна дата би преодоляла допуснатата грешка, довела до просрочие. На 29.09.2017 г., в последния ден на срока, отчетен съгласно грешно записаната от сътрудника дата, на основание чл. 47 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е подадена молба за удължаване на срока за представяне на доказателства за реално ползване на по-ранните марки. Касаторът обосновава молбата с големия обем (440 стр.) доказателства за реално ползване, които опонентът е следвало да събере, изпрати и преведе. Този голям обем предполага използване на всеки ден от срока за подготвянето на доказателствата. Тези данни и доказателства не са обсъдени от съда и не са взети предвид при постановяване на обжалвания акт. Освен това заблудата, че срокът изтича на 29.09.2017 г. (вместо на 28.09.2017 г.) трайно е съществувала през целия срок и съответно трайно е възпрепятствала опонента да спази законоустановения срок. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендират разноски по делото. Представлява се от адв. Е. Милър, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Патентното ведомство на Р. Б., счита същата за неоснователна. Спазването на процесуалните срокове е публично задължение на страните и обосновава правилно водене на процеса и засяга ответна страна в рамките на двустранните производства. Твърдяното от жалбоподателя основание за допусната грешка по невнимание не представлява особено непредвидено обстоятелство. Това е чисто субективно възприятие на нещата, както правилно е приел първоинстанционният съд. И според съдебната практика, и съгласно Инструкцията от случаен характер са тези обстоятелства, които са извън възможностите на страните и от обективен характер, какъвто в случая не е налице. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Демирева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Срокът по чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО не е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 48 ЗМГО, а поради организационно технически причини при представителя на индустриалната собственост на дружеството, поради което правилно е прието, че срокът за предоставяне на доказателства не подлежи на възстановяване. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 22.10.2015 г. в Патентното ведомство на Р. Б. е подадена заявка за регистрация на марка "C. D. wafer rolls with hazelnut and cocoa crem", вх. № 138883, със заявител Biscuit and F. P. M. Company E. J. Papadopoulos S. A. На 30.09.2016 г. в Патентно ведомство е подадена опозиция, вх. № 1334061, от SAVENCIA SA. На 29.06.2017 г. в Патентно ведомство е подадено искане от Biscuit and F. P. M. Company E. J. Papadopoulos S. A. за представяне от страна на опонента на доказателства за реално използване на марките, на които се основава опозиция, вх. № 1334061. На 25.07.2017 г., до представителя по индустриална собственост на SAVENCIA SA е изпратено уведомление по чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО. Уведомлението е получено с протокол за получаване на кореспонденция, в регистратурата на Патентно ведомство. На 28.07.2017 г. сътрудник на представителя по индустриална собственост на SAVENCIA SA получава уведомление по чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО за възможността в двумесечен срок да представи доказателства за реално използване на по-ранните марки, на които основава опозицията си. Сътрудникът отбелязва във вътрешната система на представителя дата на получаване 29.07.2017 г. На 29.09.2017 г. в Патентното ведомство е постъпило искане от SAVENCIA SA за продължаване на срока за представяне на доказателства за реално използване на по-ранните марки. На 19.10.2017 г., състав по опозиция, е постановил решение, с което е отхвърлил подадената опозиция на основание чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО, тъй като е приел, че искането за продължаване на срока не следва да бъде уважено, тъй като е подадено след изтичането му. На 24.01.2018 г. в Патентно ведомство е постъпило искане, вх. № 70087120, от представителя по индустриална собственост на SAVENCIA SA, за възстановяване на двумесечния срок по чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО. На 13.02.2018 г. Председателят на Патентното ведомство е постановил решение, с което е отказал възстановяване на срока по чл. 38 г, ал. 6 ЗМГО за предоставяне от страна на опонента – SAVENCIA SA, на доказателства за реално използване на марките, на които се основава опозиция, вх. № 1334061, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 48 ЗМГО. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Позовавайки се на трайната съдебна практика и на разпоредбата на чл. 2 от Инструкцията, съдът е приел, че особено непредвидено обстоятелство е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат съответното процесуално действие. В случая, препятствието се явява грешка на сътрудника на опонента, което не представлява обективно внезапно възникнало препятствие. Причината за пропускането на срока е неполагане на дължимата грижа от страна на представителя на опонента. Съдът, съобразно чл. 2, ал. 1 от Инструкцията, е приел, че липсват данни въпросното препятствие да е било налице през целия период, като преценката за изпълнение на по-ранна дата, а не в последния ден от срока, би преодоляла допусната грешка, довело до просрочие. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Преди да се произнесе по твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника съдът счита за необходимо изрично да посочи, че приложимият в това съдебно производство Закон за марките и географските означения към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е отменен, но към датата на постановяване на оспорения акт на органа, на първоинстанционното съдебно решение и на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е бил действащ, поради което всички разпоредби са именно от отменения закон. Касаторът счита, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци, са за необсъждане на доказателствата и необоснованост на изводите на съда, с оглед на доказателствата по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 48 ЗМГО, срокове пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Оставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Но от семантичното тълкуване на понятието е безспорно, че непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т. е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. Касаторът счита за необоснован и в противоречие на закона извода на съда, че фактите по делото не доказват особено непредвидено обстоятелство като се позовава на практика на апелативните състави на Европейското патентно ведомство, но тази практика в случая е неприложима. Съгласно цитираното от касатора решение от 4 февруари 2015 г. на Техническия апелативен състав на Европейското патентно ведомство по дело Т 1269/13, основание за възстановяване на срока е изолирана грешка на служител, която се случва и преодолява иначе сложна, задоволителна и обикновено надеждна система за мониторинг на времевите ограничения, чрез която работи молителят. Но в своята практика Общият съд на Европейския съюз приема, че "общностният режим на марките е автономна система, която се състои от съвкупност от правила и преследва специфични цели, и се прилага независимо от всяка друга система", както и "въпреки че идентичните или сходни в своята редакция разпоредби от областта на европейското право на интелектуална собственост би трябвало, в рамките на възможното, да бъдат тълкувани еднакво, Европейската патентна конвенция не е акт на Общността и ЕПВ не е орган на Общността. Решенията на комисиите по жалбите на това ведомство нямат характер на съдебна практика в контекста на общностното право" – решение от 23.09.2009 г., Т-20/08 и Т-21/08, Evets, EU: T: 2009: 356, т. 29 и 30, като това решение се отнася точно за молба за restitution on interim (молба за възстановяване на срок). С оглед на релевантната в случая практика на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и на Съда на Европейския съюз характерът на посоченото от касатора обстоятелство не попада в хипотезата на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 48 ЗМГО. Допусната от служител на представителя на опонента грешка не е непредвидено обстоятелство и това е изрично посочено в Насоките за проверка на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, част А, Общи правила, раздел 8 Restitutio in integrum (Насоките), редакция към процесния период, и сочената в него практика на службата – решение от 31.01.2013 г., R 265/2012-1 KANSI/Kanz: "техническа грешка при вписването на краен срок не може да се счита за събитие с изключителен характер". Наред с това в Насоките изрично е посочено, че предпоставка за предоставяне на restitutio in integrum е страната да е проявила цялото необходимо, с оглед на обстоятелствата, старание. В случая няма никакви доказателства за полагането на необходимото, с оглед на обстоятелствата, старание. Фактът, че осъществилият грешката служител е с дългогодишен опит, сам по себе си не значи, че пълното доверяване на един единствен служител, бил той и опитен, значи полагане на необходимото, тъй като очевидно не е била създадена система за контрол. С оглед на това, при полагане на дължимата грижа опонентът би могъл да изпълни задължението си в срок. Видно от изложеното неизпълнението на задължението на сътрудника за правилно отразяване в системата на представителя на опонента на датата на получаване на съобщението няма обективен характер, а се дължи на субективен фактор, поради което не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 48 ЗМГО. Фактът, че заблудата у представителя за точната дата на получаване на съобщението е била налице за целия срок не променя характера на основанието, поради което тази заблуда е съществувала. Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е ценил доказателствата по делото, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на фактите по делото е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. с оглед на това решението му е правилно, а доводите на касатора – неоснователни. Съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Патентното ведомство - юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, за настоящата инстанция за председателя на Патентното ведомство са за възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд