Решение № 5823 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против Решение 6871/27.02.2025 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11457/2023 г., с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220222006171-091-001/28.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната му част. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на решението на АССГ. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Зарева. Заявява се искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт от 28.07.2023 г., както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и разноските за държавна такса в размерите, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Страната възразява против размера на адвокатското възнаграждение на другата страна като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД, ЕИК 130615114 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Борово , ул. Света Марина 52, партер оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Терзиева по съображения, изложени в хода на устните състезания и в подробни писмени бележки. Иска да бъде потвърдено решението на административния съд и да му се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Страната възразява против размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. С оспореното първоинстанционно решение е отменен РА Р-22220222006171-091-001/28.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната му част, потвърдена с Решение 1479/17.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно установените задължения на СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД за ДДС в размер на 21 517.07 лв. и лихви 12 335.04 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от М. ЕООД, с предмет аванси по договор за СМР и окончателно плащане и задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 11 433.60 лв. и лихви 6 283.90 лв. в резултат на непризнати разходи по същите фактури на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил подробно фактите, които приема за установени, констатациите на приходните органи въз основа на събраните в ревизионното производство писмени доказателства, обсъдил е приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ) и съдебно техническа експертиза (СТЕ) и е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от констатацията в РД на стр. 12 СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД е изпълнител по договор за строителство от 15.09.2016 г. с възложител СЪНИ ФРУТС БЪЛГАРИЯ ООД за изграждане на обект Складова сграда и ограда в с. Безденица, община Монтана, с цена на СМР 235 003.62 лв. с включен ДДС. При спазване изискванията на чл. 25, ал. 7 ЗДДС дружеството издава на СЪНИ ФРУТС БЪЛГАРИЯ ООД фактури за получени авансови плащания и фактура от 21.12.2017 г. за окончателно плащане с обща стойност 212 365.80 лв. и ДДС 42 473.14 лв. Към фактурата от 21.12.2017 г. е приложен Протокол 1/19.12.2017 г. за предаване и приемане на строителните услуги. За изпълнението на СМР ползва подизпълнител М. ЕООД, с което сключва договор на 20.09.2017 г. Възложените са с договора изработване на метална конструкция, архитектура, ел. инсталация и ограда. СМР са описани в приложение 1 към договора по вид, количество, единична и обща стойност (обща стойност 108 296.48 лв.). Съгласно анекс към този договор и приложение 1 СМР са на обща стойност 103 096.48 лв. без ДДС. М. ЕООД издава на СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД три фактури за авансови плащания и фактура от 20.12.2017 г. за окончателно плащане. Към последната фактура е приложен акт обр. 19 за предаване и приемане на строителните услуги. В счетоводството на СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД фактурите за авансови плащания са отразени като разчети с доставчици по аванси, а след актуването на СМР дружеството отчита разход за външни услуги на стойност 103 096.48 лв. (стр. 16 от РД). Приетата по делото допълнителна ССЕ, изготвена след проверка на счетоводството на СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД по настояване на адв. Попова, потвърждава извършените авансови плащания на датите на фактурите за авансови плащания, както и счетоводното отразяване на тези фактури като разчети с доставчици по аванси и отчетения след актуването на СМР разход в размер на 103 096.48 лв. Според ССЕ фактурите за авансови плащания към СЪНИ ФРУТС БЪЛГАРИЯ ООД са осчетоводени като разчети с клиенти по аванси, а след издаването на акта за установяване на изпълнените СМР е отчетен приход в размер на 195 836.35 лв. Заключението на експерта е, че счетоводството на СЪНИ ФРУТС БЪЛГАРИЯ ООД е водено при спазване на счетоводните принципи и стопанските операции са документално обосновани. В хода на ревизионното производство е установено, че М. ЕООД е отразило фактурите с получател СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД в дневниците си за продажбите, а според резултата от проверката на дневниците му за покупките то е закупило необходимите му материали за изпълнение на СМР по договора със СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД винкели, желязо, тръби, носещи елементи и др. При тази проверка приходните органи установяват, че М. ЕООД е включило в дневниците си за покупките фактури по договор за СМР от 02.11.2017 г., издадени от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД. Тъй като при извършената му насрещна проверка ДАМЯНКОМЕРС ЕООД не открито на адреса за кореспонденция и искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, на 14.09.2020 г. е проведен телефонен разговор с управителя и представляващ М. ЕООД и на същия е разяснено, че фактурите от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД са фактури от рисков доставчик. Предложено му е да коригира ползваното право на данъчен кредит по тези фактури. Независимо от това, че от страна на М. ЕООД са представени договорът за СМР с ДАМЯНКОМЕРС ЕООД, акт обр. 19 за приемане на СМР и фактурите, на 23.09.2020 г. това дружество извършва корекции на ползвания данъчен кредит по фактурите от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД и начислява ДДС в размер на 35 739.99 лв. При разпита му като свидетел, господин М. обяснява, че за извършването на процесните СМР е ползвал строители от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД, но след като проверяващият инспектор го предупредил, че ако не направи корекциите по фактурите от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД, ще бъде извършена ревизия на М. ЕООД за пет години, той предпочел да анулира тези фактури и да преизчисли печалбата и всички данъци. Анулирането на тези фактури дава основание на ревизиращия екип да приеме, че М. ЕООД не е извършило процесните строителни услуги, тъй като не е разполагало с необходимите му работници. В дружеството има назначено по трудов договор само едно лице Д. К. на длъжност монтажник на метални конструкции, което е осигурявано по КСО и ЗЗО. Тъй като в хода на ревизионното производство са представени от Община Монтана наличните там строителни книжа за обекта, вкл. Удостоверение 58/29.12.2017 г., издадено от главния архитект на общината, за въвеждане на складовата сграда в експлоатация, приходните органи приемат, че строителните услуги са извършени, но не от М. ЕООД, което според тях е основание да не бъде признато правото на приспадане на ДДС на ревизираното дружество и да не бъдат признати отчетените от него разходи. При така установените факти правилно АССГ приема, че СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД е доказало материалноправните предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит, регламентирани в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, а именно, че е получило облагаеми доставки на строителни услуги, във връзка с които е платило ДДС, и е използвало тези услуги за следващите му облагаеми доставки. Наличието на двете предпоставки се потвърждава от приетата по делото СТЕ, изготвена след оглед на обекта и проверка на техническата документация за него, както и на документите по делото. Експертът дава категорично заключение, че е налице съответствие между отчетените от СОФИЯ - ИСТЕЙТС ЕООД на СЪНИ ФРУТС БЪЛГАРИЯ ООД СМР и тези, получени от М. ЕООД, с изключение на доставката на секционна врата с вертикално отваряне 350/360, 2 броя по 2 600 лв. (общо 5 200 лв.), което е наложило изменението на договора за СМР с М. ЕООД и намаляването на стойността му от 108 296.48 лв. на 103 096.48 лв. Позовавайки се на решенията на СЕС, даващи тълкуване на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, при сходни факти (решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gаbor Tоth , т. 38 и цитираното там решение по делото Mahagеben и Dаvid, т. 50), правилно АССГ приема, че само поради липсата на доказателства за това, че М. ЕООД разполага с работници, назначени по трудови или граждански договори, не може да се обоснове извод за липса на доставки и да се откаже правото на приспадане на ДДС, след като приходните органи не доказват въз основа на обективни данни, че получателят на услугите е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект надолу по веригата на доставки. В същия смисъл е и т. 57 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело C-610/19, Vikingo, както и цитираните там решения от 12 април 2018 г. по дело C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г. по дело C-189/18, т. 36. Дори и да се приеме, че доставчикът неправомерно е ползвал право на данъчен кредит по фактурите от ДАМЯНКОМЕРС ЕООД, с твърдения, че е извършил СМР с работници на това дружество, то той сам е коригирал така ползвания данъчен кредит и по делото не са налице данни за това, че получателят на строителните услуги в лицето на своя управител е знаел или е трябвало да знае за неправомерно упражненото право от неговия доставчик. Получателят на доставките не е длъжен да провери дали издателят на фактурата е разполагал с необходимия персонал, за да може да предостави въпросните услуги, дали е изпълнил задълженията си да декларира този персонал и дали персоналът именно на посочения издател е извършил съответните строителни работи (т. 44 от решението на СЕС по делото Gаbor Tоth). Неоснователен е доводът на касатора, че процесните фактури и приружаващите ги документи не съдържат пълно описание на услугите. Същите са описани в приложение 1 към основния договор и към анекса, както и в протокола за приемане на изпълнените СМР. Формалното изискване данъчно задълженото лице да притежава фактура или други документи, свързани с нея, които да описват предмета на доставката в достатъчна степен, е свързано с необходимостта от извършването на проверка за наличието на посочените по-горе две материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане (т. 27 от Решението на СЕС по делото Barlis 06). СТЕ доказва, че наличните в случая документи към процесните фактури позволяват извършването на тази проверка. Неоснователен е и доводът му за допуснато от съда съществено процесуално нарушение при допускането на свидетелските показания в противоречие с чл. 133 ГПК (вероятно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК - за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.). Наличието на договори в съдебното производство е доказано чрез частни писмени диспозитивни документи, а не чрез гласни доказателства. Изпълнението им също не е доказано само чрез свидетелските показания, а чрез СТЕ и оглед на обекта, и отново чрез представените частни удостоверителни писмени документи, а също така и официални документи. Изводът си за това, че отчетените разходи по фактурите от М. ЕООД не са документално обосновани, приходните органи мотивират с липсата на доставки от издателя на фактурите. При наличието на доказателства за обратното, правилно АССГ приема, че с РА незаконосъобразно са установени на ревизираното дружество допълнителни задължения за пряк данък въз основа на така непризнатите разходи. По изложените съображения решението на АССГ като постановено при правилно прилагане на материалния закон следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски. Неоснователно е искането на жалбоподателя за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, при положение че той е поискал юрисконсултско възнаграждение в същия размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение